Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (79)

1950 г: 1:1, 1:1, 1:0

Стадион „Народна армия“, 26 ноември. Трибуните са препълнени до краен предел, навън километрични опашки, хиляди отчаяни любители на футбола са останали без билети. Напрежение, което нараства — ще се повтори ли миналогодишната история с финалите за купата? Сега „сините“ вкарват първия гол, армейците изравняват. Редовното време завършва — 1:1. Две продължения — няма промяна.

27 ноември. Втори финален мач. Непрекъснат ситен дъжд, примесен със снежинки, зрителите прави под чадъри. Във втората минута — 1:0 за ЦДНА. После „сините“ изравняват. Коментари на зрителите — да, историята се повтаря. Но дали този път и третата среща няма да завърши наравно?

3 декември. Трети финален мач. В редовното време — 0:0. В първото продължение „сините“ бележат гол, който ще реши всичко. Край на мача — 1:0 за „Левски“. Еуфория, вече са пламнали хилядите импровизирани факли, грохотът от овациите и скандиранията е невъобразим. После триумфални шествия ще залеят софийските улици с възторга си. Такъв масов емоционален изблик може да предизвика само футболът.

В състава на „сините“ тази година има промяна — сред победителите във финалите сега са и Спас Андреев, Димитър Илиев, Димитър Еленков, Тодор Такев, Йордан Томов. Капитанската лента носи Иван Димчев, треньор е Иван Радоев.