Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (84)

Необходимо изясняване

Разказвам ти, драги читателю, факти за отминал и сложен период в нашата футболна действителност. И за отношенията по онова време между двата ни най-авторитетни клуба. Става дума за периода, преди „Левски“ да бъде обединен със „Спартак“. Неприятна ми е тази тема, но нямам право да я отмина, тя дълги години вълнуваше спортната ни общественост. Налага се известно изясняване.

Съперничеството на „Левски“ със „Славия“, после с „Локомотив“ беше, както казах, на чисто спортна основа, вражди нямаше. Съперничеството на „Левски“ с армейския клуб за съжаление от самото начало започна да се развива на по-друга плоскост, намесиха се политически тенденции, които помрачиха чистата спортна идея. Считаше се, че като отбор на тоталитарния режим ЦДНА трябва да бъде винаги най-силният и с победите си да доказва предимствата на режима. Да, но той срещаше непримиримата съпротива на „сините“, които играеха за честта на своя клуб, срещаше масовата съпротива на вярната им публика. Така се стигна до обвиненията във фашизъм, до вражди и антагонизъм, които избиваха в срамни сцени и тровеха обстановката в нашия футбол. И бяха плод на вмешателство на фактори отвън, на запалянковци с висок партиен и военен ранг, плод на техните амбиции и „инструкции“ за победа на всяка цена. Те създаваха атмосфера на крайно нервно напрежение и тя неизбежно действаше върху играчите, които излизаха прекалено „навити“ на терена. Ще цитирам думи на Любен Хранов: „Преди един от епичните мачове за купата с ЦДНА загрявахме на кортовия терен на стадион «Народна армия». При съперниците бяха куп генерали, навиваха ги. А ние бяхме като сирачета, само с треньора Иван Радоев. Казвахме си — сега никой не ни обръща внимание, но като се покажем от тунела и като ревне публиката, ще видим кой колко струва. Колкото повече ни гонеха, толкова повече ни сплотяваха.“

Да, истината е, че не футболистите, а високопоставени фактори на тоталитарния режим с намесата си нажежаваха до червено напрежението преди мачовете между „Левски“ и ЦДНА. Истината е, че между самите футболисти от двата клуба нямаше вражди, в някои случаи имаше приятелство. Спомням си например новогодишната вечер преди години, когато на една маса видях най-ярките „звезди“ на „Левски“ и ЦДНА по онова време — Георги Аспарухов и Иван Колев, със семействата си в най-дружеско настроение.

…Вятърът на промените след 10 ноември 1989 г. създаде нова обстановка и в спортния ни живот. С рухването на тоталитарния режим отпаднаха възможностите за въздействие на политически и идеологически тенденции, които толкова години внасяха напрежение в нашия футбол и помрачаваха вълнуващите мачове между двата ни най-реномирани отбора. Съперничеството между „Левски“ и ЦСКА (приемникът на ЦДНА) е все така непримиримо и води до крайно напрегнати мачове. Те минават в нормална спортна обстановка на терена, футболистите в сини и червени фланелки показаха, че могат достойно да побеждават и достойно, спортсменски да губят. Срамните сцени — да чукна на дърво! — изчезнаха. Защото изчезна безогледната запалянковска намеса отвън на фактори от висок ранг. Професионалният футбол има свои писани и неписани норми.

Дългогодишната борба за надмощие между „сините“ и армейския клуб обогатява нашия футбол, дава му неповторим колорит. При условие че тази борба се води при зачитане на чистотата на спортната идея, достойнството на двата клуба и при взаимно уважение!