Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (65)

Български песни из Балтика

През пролетта на 1936 г. футболистите в сини фланелки отново са на път. Примамливи предложения за гостуване в чужбина са получени в клуба и неговите ръководители не се колебаят да ги приемат. Въпреки предупрежденията от страна на БНСФ и на СОСО, че мачовете на отбора в столичното първенство няма да бъдат отложени и ще му се зачитат служебни загуби. Незачитане на това първенство показват клубните ръководители, така се поддържа конфликтната ситуация в отношенията на „Левски“ с ръководните футболни инстанции, но това е отделна тема.

Отборът потегля от столичната гара на 25 май. Пред него е дълъг път с мачове в пет страни — Румъния, Германия, Литва, Естония (двете по това време са независими държави) и Полша. Съставът е силен: Любомир Алдев, Ради Мазников, Никола Николов, Любен Гиков (преминал от „Славия“), Кирил Цветков, Пенко Рафаилов, Никола Димитров–Фъц, Борислав Габровски, Любен Стамболиев, Янко Стоянов, Михаил Лозанов, Асен Пешев, Асен Панчев, Георги Андрейчев, Иван Григоров. Треньор — Иван Радоев, който е и единственият водач.

Първият мач е в Румъния — 4:1 срещу ФК „Браила“ (в едноименния град), началото е добро. Следва дълго пътуване до Кьонигсберг (тогава в Германия, днес Калининград) — нова победа с 5:1 срещу ВФБ „Кьонигсберг“. Турнето продължава до Тилзит: загуба с 1:2 срещу градския отбор, после равен мач 1:1 с „Виктория“ в Елбинг. По-нататък „сините“ навлизат в Литва: победа в Каунас срещу градския отбор с 2:1 и във Вилнюс загуба срещу националния отбор на Литва с 2:3. Следват мачове в Естония: две победи в Талин — 3:2 срещу градския отбор и 3:2 срещу националния отбор на Естония. Последният мач от дългото турне е в Полша: загуба с 0:1 срещу „Погон“ (Лвов).

Така за 22 дни (от 27 май до 17 юни 1936 г.) „Левски“ играе 9 мача, в които има 5 победи, 3 загуби и 1 равен резултат при общо 21:14 гола. При това футболистите в сини фланелки са излизали на стадионите в пет страни, пропътували са над 4000 км.

Зад тези цифри е всекидневието на групата, изпълнено с напрежение, с натрупваща се умора и с освежаващо добро настроение. За това всекидневие ми е разказвал Любомир Алдев:

— Тежко беше това турне наистина. Пътувахме почти непрекъснато, от една държава в друга, от град на град, от хотел в хотел, от стадион на стадион. Издържахме благодарение на здравите приятелски отношения, които се създадоха в групата, и на колективния дух, това ни помагаше да понасяме голямото физическо и психическо натоварване. За всичко това голяма беше заслугата на Иван Радоев — редом с треньорските си задължения той като водач на групата умееше да ни сплотява, да поддържа ведро настроение. За това настроение особено допринасяха Никола Николов, Пенко Рафаилов и Никола Димитров–Фъц, те се оказаха сладкогласни певци, около тях си образувахме хор, понякога имахме и публика.

„Българските гости се оказаха не само отлични футболисти, но и много добри певци“ — ще отбележи един вестник в Талин. За пръв път из Балтика звучат български песни, чиито темпераментни ритми завладяват северняците, за пръв път се говори и пише така често за България.

Когато „сините“ се завръщат в София, столичното първенство отдавна е в разгара си, „Левски“ вече е инкасирал три служебни загуби и въпреки че печели останалите си мачове, в крайна сметка заема пето място. Все пак остава една утеха: в Балтика вече знаят нещо за България и за българския футбол.