Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dkeranov (2020)

Издание:

Автор: Стефан Нойков

Заглавие: С „Левски“ по дългия път през времето

Издател: Книгоиздателска къща „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Националност: българска

Печатница: ДФ „Полиграфически комбинат“

Редактор: Владимир Петков

Консултант: Любомир Алдев

Художник: Александър Стефанов

Коректор: Румяна Стефанова; Венедикта Григорова

ISBN: 954-528-020-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10506

История

  1. — Добавяне

Начало на юношеския футбол в България

За това събитие ми е разказвал подробно Никола Димитров — Фъц:

— Това стана през есента на 1922 г., когато тръгнахме на училище. Един ден Борис Василев — Боркиша ни събра на „Могилката“, игрището на тогавашната Втора мъжка гимназия. Бяхме все ученици. Боркиша ни остави да играем с топката, после определи една група и формира юношески отбор на „Левски“. Дотогава такива отбори у нас нямаше. Той ни беше първият треньор, нарече ни „Сините лъвчета“ и ние много се гордеехме с това име. Даде ни един екземпляр от своя превод на футболно ръководство, той се предаваше от ръка на ръка и се преписваше, още пазя моя препис. Малко след нас юношески отбор създадоха и славистите, намериха му и име — „Белите орлета“, по-късно юношески отбори формираха и други клубове. Ние тренирахме редовно на „Могилката“, треньор вече ни беше Евгени Попов — Генчо, бивш играч от първия отбор на „Левски“. През същата 1922 г. играхме първия си мач на „Пустинята“ (пясъчна поляна в Борисовата градина) и победихме отбора на тогавашния клуб „Жаботински“ с 6:0. Като награда за успеха и старанието от „Левски“ ни дадоха по чифт истински футболни обувки. Голяма радост беше.

През следващите години юношите на „Левски“ играят редица мачове — 7:0 с юношите на АС-23, 3:0 с юношите на ФК 13, гостуват и в провинцията и играят с мъжки отбори — в Радомир със „Струмска слава“ — 6:0, в Дупница с „Атлетик“ — 6:0, в Пловдив с „Марица“ — 3:3, през 1924 г. на новооткрития софийски стадион „Юнак“ — 4:0 срещу сборния отбор на Плевен, имат още редица мачове в София и страната.

„Сините лъвчета“, „Белите орлета“… Самите названия крият притегателна сила за момчетата, имат свое съдържание. След време от юношеския състав на „Левски“ ще излязат редица известни титуляри, мнозина от тях ще облекат и националната фланелка — Врадимир Ватев, Константин Ефремов, Асен Панчев, Асен Пешев, Никола Петрунов, Никола Димитров — Фъц, Петър Константинов, Никола Николов, Ради Мазников, Асен Димитров и др. Подготвени млади футболисти ще дойдат и от следващите поколения юноши. По този път свои кадри създават и други клубове. Юношеският футбол вече е обект на внимание.

С времето „Левски“ разширява своята дейност с младата смяна, създава добри условия, на нея посвещават опит и труд клубни треньори, както и предани обществени деятели. Създават се многобройни юношески състави, които носят имена на национални герои и възрожденци. Утвърдена е здрава клубна традиция — да се създават собствени предани кадри, тя ще даде богати плодове и за българския футбол.