Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (119)

През погледа на треньорите

На уважавани старши треньори на „Левски“ от различни години поставих някои въпроси.

— Какво ви е помагало във всекидневната работа с отбора? И какво ви е пречело?

Иван Радоев: Ценна помощ за мене бяха традициите на клуба, доверието на играчите и обичта на хората. Пречеха ми опитите на различни фактори да разстроят отбора ни.

Христо Младенов: Помагаше ми атмосферата в „Левски“, уважението в клуба към треньора и неговата самостоятелност. Пречеха ми вмешателствата отвън и негативното въздействие на запалянковски настроения.

Йончо Арсов: Помагали са ми самите играчи с обичта си към клуба, помагали са ми и хората от трибуните, които със своята подкрепа окриляха отбора. Пречеше ми недостатъчната увереност на състезателите понякога в собствените им сили.

Димитър Дойчинов: Помощ за мен беше разбирателството с футболистите и общият език помежду ни. Винаги съм бил убеден, че в работата на треньора успехът зависи 40 процента от неговата професионална квалификация и 60 процента от умението му да работи с хората. Пречка бяха непочтени домогвания на деятели на други клубове.

Добромир Жечев: Помагаха ми общият стремеж към високи цели и климатът в отбора. Пречеше ми недостатъчната зрялост на някои играчи, проявена особено в решаващи мачове.

— Кои бяха силните страни на отбора на „Левски“? И кои — слабите?

Ив. Р.: Силната ни страна преди всичко беше в непоклатимото единство на треньори и играчи, в непоколебимостта в трудни моменти да се защитава с всички сили името и авторитетът на „Левски“. Слабостта ни беше в понижаване на равнището на играта в някои мачове.

Хр. Мл.: Силната страна виждам във възприетия неизменно нападателен стил, в сплотеността на отбора и в доброто техническо равнище на играта. Слабост беше недостатъчният професионализъм на състезателите.

Й. Ар.: Силата ни беше в добрата организация на играта, в технико-тактическите предимства и наличието на водещи единици, чиято роля изпъкваше в трудни моменти в решаващи мачове. Слабост виждах в неумението да завършваме успешно атаките, играехме красиво, но не винаги резултатно.

Дим. Д.: Силната страна на отбора беше голямата популярност, както и подкрепата, която получавахме от трибуните в тежки моменти. Но това беше и слаба страна: популярността не винаги беше вярно разбирана от футболистите и някои от тях губеха реална преценка на нещата.

Д. Ж.: Навлизането в отбора на млада смяна от талантливи собствени кадри беше несъмнено силна страна — при условие че този процес се развива правилно. Слабостта се криеше в опасността от бързо главозамайване.

— Какво беше най-характерно за отбора на „Левски“?

Ив. Р: Изключителната психическа устойчивост, благодарение на която преодолявахме критични моменти в мачове със силни съперници, всеотдайността на играчите и предаността им към „Левски“, както и тактическата дисциплина.

Хр. Мл.: Авторитетът на отбора и винаги високите му цели.

Й. Ар.: Всеотдайността в играта, постоянният стремеж към челото, който при силната конкуренция на ЦДНА налагаше постоянна бойна готовност. Високите изисквания пред футболистите: силна воля, психическа устойчивост, технически и физически възможности, издържане на голямото натоварване. Не всеки можеше да играе в „Левски“. А и публиката наказваше слабостите.

Дим. Д.: Традициите на „Левски“ и вечната борба за върха, която държеше отбора в непрекъснато напрежение.

Д. Ж.: Популярността на „Левски“, която определяше голямата отговорност на футболистите: обичта и подкрепата на хората ги задължаваха да дават достоен ответ с игра и с поведение на терена.

…Предлагам ти, драги читателю, становищата на известни треньори, които са работили с отбора на „Левски“ и основно го познават. Предоставям ги без коментар на твоето внимание. Размисъла и преценката оставям на теб.