Мери Мейпс Додж
Сребърните кънки (48)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Нашата история е почти разказана. Времето в Холандия върви безспирно — точно както и у нас. В това отношение няма страна, която да е необикновена.

На семейство Бринкър то донесе много промени. През тези години Ханс остана верен на себе си и успя; справяше се с пречките и преследваше своята цел с цялата енергия на характера си. Макар често пътят му да беше неравен, той бе все така решителен. Понякога той повтаря заедно с добрия си стар приятел думите, казани преди толкова време в къщичката край Брук: „Хирургията е грозна работа!“, но винаги дълбоко в сърцето му отеква отзвукът на едни по-верни думи: „Тя е велика и благородна! Събужда уважение към божиите дела.“

Ако бяхте в Амстердам днес, можехте да видите известния доктор Бринкър в разкошната си карета, отиващ да посети родителите си. Възможно е и да го видите как се пързаля на канала с едни малки момчета и момичета — неговите деца. Напразно ще питате за Ани Боуман — красивата, искрена селска девойка; но Ани Бринкър, съпругата на големия лекар, изглежда досущ като нея — само че, както каза Ханс, тя е още по-прекрасна, по-мъдра и повече от всякога прилича на кръстница-фея.

Петър ван Холп също е женен човек. Още тогава можех да ви кажа, че той и Хилда ще се хванат за ръце и ще се пързалят заедно в живота, точно както преди години леко летяха рамо до рамо по замръзналата, огряна от слънцето река.

По едно време почти вярвах, че Катринка и Карл ще се улавят за ръце. Сега се радвам, че не ви съобщих за това, защото Катринка промени решението си и до ден днешен е неомъжена. Вече дама, тя не е толкова весела като преди и с тъга мога да кажа, че някои от гласовитите звънчета не пеят вярно. Но тя все още дава живот на заобикалящите я. Иска ми се да възприеме нещата сериозно поне веднъж, но не — това не отговаря на природата й. Грижите и тревогите й само развалят звънтенето — без някога да изтръгнат по-дълбока музика.

През тези дълги години душата на Рихи беше разтърсена из дъно. Нейната история показва, че небрежно посятото, семе често се жъне в страдание, докато мъчителната сеитба може да доведе до златна жътва. Ако не греша, не след дълго ще можете да прочетете едно описание — но само ако познавате холандския език. В мъдрото остроумие на; автора, чиито думи днес се посрещат с радост в хиляди холандски домове, малцина могат да познаят надменната, лекомислена Рихи, която се присмиваше на малката Гретел.

Ламберт ван Моунън и Лудвиг ван Холп са почтени хора и както се вижда от пръв поглед — преуспяващи граждани. И двамата живеят в Амстердам, но единият е в стария град под това име, а другият е преселник в новия^[1]. Домът на ван Моунън сега е недалече от Централния парк в Ню Йорк и той казва, че ако нюйоркчани положат усилия, след време паркът ще стане като красивия Бос край Хага. Той често си спомня за Катринка от момчешките си години, но сега се радва, че порасналата Катринка го отблъсна, макар че тогава това му изглеждаше най-тежкият миг в живота. Сестрата на Бен — Джени — го е направила много щастлив, по-щастлив, отколкото щеше да бъде с което и да е друго момиче в широкия свят.

Карл Схомъл преживя тежки години. Баща му претърпя несполуки в работата и тъй като Карл нямаше много верни приятели и преди всичко не се ръководеше от благородни помисли, съдбата го по-очука, докато най-ярките му пера едва не се смачкаха. Работи като деловодител в една процъфтяваща амстердамска търговска къща — „Букман и Схимълпенинк“. Младият съдружник Востънвалбърт се държи любезно с него, а той в отговор се отнася с уважение към „маймуната с дълго име вместо опашка“.

От познатите ни холандски приятели само Йакоп Поот е починал. Добродушен, отзивчив и безкористен до края, сега жалят за него от сърце, както от сърце го обичаха и му се радваха, когато беше жив. Преди да умре, много отслабна — стана по-слаб от Бенджамин Добс, който сега е по-закръглен и от най-закръглените.

Раф Бринкър и жена му живеят уютно в Амстердам от много години — една вярна, щастлива двойка; непресторени и искрени в благополучието си — така, както бяха търпеливи и обнадеждени в черните си дни. Имат лятна къща недалече от старата си къщурка и често прекарват там летните следобеди сред децата и внуците си, край канала, където водни лилии подават царствени главици.

Историята на Ханс Бринкър ще е разказана едва наполовина, ако не го оставим с Гретел, застанала до него. Милата чевръста и търпелива малка Гретел! Какво ли е станало с нея? Попитайте стария доктор Букман и той ще ви каже, че тя е най-добрата певица и най-прекрасната жена в Амстердам, попитайте Ханс и Ани и те ще ви уверят, че това е най-нежната сестра на света; попитайте съпруга и — той ще ви каже, че тя е най-веселата и ласкава малка стопанка в Амстердам; попитайте госпожа Бринкър и Раф — и в очите им ще проблеснат радостни сълзи; попитайте бедните — и въздухът ще се изпълни с благословия.

Но ако сте забравили малката фигурка, която трепери и плаче на хълмчето пред къщата на Бринкърови, попитайте семейство ван Хлек — те никога не се уморяват да разказват историята на милото момиченце, което спечелило сребърните кънки.