Мери Мейпс Додж
Сребърните кънки (4)

ГЛАВА IV
ХАНС И ГРЕТЕЛ НАМИРАТ ПРИЯТЕЛ

По обяд нашите малки приятели вкупом излязоха от училище с намерението да се поупражняват един час на канала.

Бяха се попързаляли едва няколко минути, когато Карл Схомъл каза подигравателно на Хилда:

— Каква хубава двойка идва по леда! Малките парцаланковци. Сигурно са получили тези кънки като подарък направо от краля.

— Трябва да са доста търпеливи — отговори кротко Хилда. — Сигурно е много трудно да свикнеш да се пързаляш на такива странни приспособления. Ясно е, че са бедни селянчета. Вероятно момчето само е направило кънките.

Карл се смути.

— Може и да са търпеливи, но само погледни — едва потеглят и веднага се спъват. С успех могат да се пързалят в такт с новата пиеса за пиано, която изпълняваш отривисто.

Хилда се засмя учтиво и го остави сам. След като се присъедини към групичка надбягващи се кънкьори и успя да задмине всекиго, тя спря до Гретел, която наблюдаваше състезанието с широко отворени очи.

— Как те наричат, момиченце?

— Гретел, госпожице — отговори детето с известно страхопочитание към високото положение на Хилда, макар че двете бяха горе-долу на една възраст. — А брат ми се казва Ханс.

— Ханс е жилав — каза весело Хилда. — Сякаш в него има пламтяща печка, но ти изглеждаш премръзнала. Трябва да се обличаш повече, дете.

Гретел, която беше облякла всичките си дебели дрехи, се опита със смях да отвърне:

— Но аз не съм малка. Скоро навърших дванадесет години.

— Извинявай. Аз самата скоро ще бъда на четиринадесет, но съм толкова едра за възрастта си, че другите момичета ми изглеждат малки. Това няма значение — може ти да пораснеш по-висока от мене, но затова трябва да се обличаш топло — момиченцата, които зъзнат, остават дребни.

Като видя сълзи в очите на Гретел, Ханс пламна.

— Сестра ми е издръжлива, но всички намират, че времето е необикновено студено — и погледна тъжно Гретел.

— Няма значение — каза Гретел. — Става ми топло, дори прекалено горещо, когато се пързалям, Благодаря за вниманието, добра ми йъфроу^[1].

— Какво говориш — отговори Хилда, ядосана на себе си. — Постъпих нетактично и жестоко, но не исках да ви обидя. Исках да ви попитам — да речем, ако … — Хилда се сепна от вида на бедно облечените, но горди деца точно когато възнамеряваше да каже това, за което дойде при тях.

— Кажете, госпожице — подкани я Ханс любезно. — Мога ли да ви услужа с нещо?

— Не, не — засмя се Хилда, освободила се от смущението си. — Исках само да ви кажа за голямото надбягване. Защо не вземете участие в него? И двамата се пързаляте добре, а включването е безплатно. Всеки може да се бори за наградата.

Гретел погледна натъжено Ханс, който подръпна шапката си и отговори почтително:

— Ах, госпожице, дори да се включим, не ще можем да се пързаляме като останалите. Кънките ви, както виждате, са от дърво (и той вдигна крак, за да й покаже), а то бързо се намокря, залепва се за леда и се препъваме.

В очите на Гретел се появи закачливо пламъче, като си спомни за сутрешното неблагополучие на Ханс, но се изчерви и едва продума плахо:

 

— Не, не можем да участвуваме, госпожице, но не бихме ли могли поне да погледаме състезанието в уречения ден?

— Разбира се — отговори Хилда, като приятелски се вглеждаше в сериозните им лица и от сърце съжаляваше, че е похарчила толкова много от джоб-ните си пари този месец за дантели и украшения. Сега й бяха останали само осем квартйъс^[2], с които можеше да се купи едва един чифт кънки.

Като погледна с въздишка различните размери на обувките им, тя попита:

— Кой от вас се пързаля по-добре?

— Гретел — отвърна Ханс, без да се замисля.

— Ханс — отвърна Гретел, едновременно с него. Хилда се усмихна.

— Не мога да купя кънки и на двамата, имам пари само за едни обикновени кънки — но ето ви осем квартйъс. Решете за кого от вас е по-вероятно да спечели надбягването и купете кънки. Съжалявам, че нямам пари за по-хубав чифт. Довиждане!

И като кимна усмихнато, Хилда подаде парите на развълнувания Ханс и бързо се плъзна напред, за да се присъедини към приятелите си.

— Госпожице! Госпожице вая Хлек! — извика високо Ханс, като се препъваше подире й, защото вървите иа едната му кънка се бяха развързали.

Хилда се обърна и закри с ръка очи от слънцето. На Ханс му се стори, че тя плува във въздуха и идва все по-близо.

— Не можем да вземем парите — запъхтяно изрече Ханс, — макар да знаем, че ги давате от сърце.

— Защо да не можете? — изчерви се Хилда.

— Защото не сме ги спечелили с труд.

И Ханс се поклони като клоун, но погледна гордо като принц царственото момиче.

 

Хилда имаше пъргав ум. Беше забелязала, че на врата на Гретел има красиво дървено герданче.

— Направи ми герданче, Ханс — каквото има сестра ти.

— С радост, госпожице. У дома имам липово дърво, гладко като слонова кост. Герданчето ще бъде готово до сутринта.

И Ханс припряно се опита да върне парите, обаче Хилда решително отказа да ги вземе.

— Та тези пари са дори малко за такова герданче — и потегли като стрела, оставяйки след себе си и най-бързите кънкьори.

Ханс я изпрати с учуден поглед — разбрал, че е безсмислено да й противоречи повече.

— Така може — промърмори той на себе си и на вярната си сянка Гретел. — Ще трябва да работя непрекъснато и да бодърствувам половината нощ, ако мама разреши да изгоря цяла свещ, но ще направя герданчето. Можем да задържим парите, Гретел.

— Каква мила госпожица! — извика Гретел, като пляскаше радостно с ръце. — О, Ханс! На добро е било, дето щъркелът сви гнездо на покрива ни миналото лято. Помниш ли — мама каза, че ще ни донесе щастие, и колко плака, когато Йонсон Колп го застреля. И каза, че това ще му донесе нещастие. Най-после щастието дойде при нас! Ако мама ни изпрати утре в града, можеш да купиш кънки от пазара.

Ханс поклати глава.

— Госпожицата ни даваше парите за кънки, но щом ги спечелвам с труд, Гретел, ще купя с тях вълна. Имаш нужда от топъл жакет.

— О — извика отчаяно Гретел, — не искаш да купиш кънки?! Слушай, много рядко ми е студено. Мама казва, че кръвта във вените на бедните деца направо тича нагоре-надолу и пее: „Трябва да ги топля! Трябва да ги топля!“… Ханс — продължи тя, като едва не хлипаше, — щом казваш, че няма да купиш кънки, да знаеш, че ще се разплача — какво от това, че ми е студено? Искам да кажа, наистина ми е топло, разбираш ли?

Ханс я стрелна с очи. Като всеки холандец, той изпитваше ужас от сълзите и от бурното изразяване на чувствата — а най-много го плашеше да види насълзени очите на сестра си.

— Имай предвид — каза Гретел, усетила колебанието му, — че ще ми бъде много мъчно, ако се откажеш от кънките. Не ги искам за себе си. Не съм такава използвачка. Искам ти да си купиш, а когато порасна, ще ми стават и на мене. Преброй монетите, Ханс. Виждал ли си толкова много пари?

Ханс замислено въртеше парите в ръце. Никога през живота си не беше желал толкова силно да има кънки — защото още преди беше разбрал за надбягването и като всяко момче до болка мечтаеше да премери сили с останалите деца. Сигурен беше, че с чифт добри метални бързоходки можеше лесно да остави зад себе си повечето момчета на канала. Освен това доводите на Гретел бяха толкова приемливи … От друга страна, знаеше, че дребничката, но жилава и подвижна Гретел след едноседмични упражнения с добри бързоходки щеше да бъде по-добра кънкьорка от Рихи Корбес и дори от Катринка Флак. Проблесналата мисъл го накара веднага да вземе решение. Щом Гретел се отказва от жакет, ще получи кънките.

— Не, Гретел — отговори накрая той. — Аз мога да почакам. Някой ден ще имам достатъчно спестени пари за чифт хубави кънки. А тези ще бъдат за тебе.

Очите на Гретел проблеснаха, но след миг тя му напомни не особено настойчиво:

— Госпожицата даде парите на тебе, Ханс. Не бива да ги вземам аз.

Ханс отрицателно поклати глава и решително закрачи, докато сестра му едва не подтичваше, за да върви успоредно с него. Вече бяха събули дървените „кънки“ и бързаха да съобщят на майка си добрата вест.

— Сетих се! — извика възторжено Гретел. — Ето какво ще направиш: ще купиш кънки, които са ти малко по-малки, те ще ми бъдат малко по-големи и ще можем да се редуваме. Нали ще бъде чудесно? — И Гретел отново плесна с ръце.

Клетият Ханс! Изкушението беше голямо, но сърцатото момче не му се поддаде.

— Глупости, Гретел. Няма да можеш да караш с по-големи кънки. И с дървените се спъваше като сляпо пиле, докато не ги скъсих. Не! Трябва кънките да са ти съвсем по мярка и да се упражняваш при всяка възможност, докато наближи надбягването. И тогава моята малка Гретел ще спечели сребърните кънки.

При тези думи Гретел не можа да не се засмее радостно.

— Ханс! Гретел! — чу се познатият глас.

— Идем, мамо! — Й те забързаха към къщата. Ханс все още въртеше в ръце сребърните монети.

На следващия ден в цяла Холандия нямаше по-гордо и по-щастливо момче от Ханс Бринкър, който наблюдаваше как сестра му леко се провира и лети насам-натам между кънкьорите, стълпили се по залез на канала. Добрата Хилда й беше дала топло палто, а госпожа Бринкър беше поправила скъсаните й обувки. Малкото момиче се носеше като стрела и поруменяло от радост, не долавяше учудените погледи върху си. Усещаше само, че блестящите бързоходки направиха от леда под краката й една приказна страна, а в сърцето й отекваха благодарствените думи: „Ханс! Милият, добър Ханс!“

— Гръм и мълнии! — извика Петър ван Холп към Карл Схомъл. — Онова момиченце с червения жакет и закърпената поличка наистина се пързаля добре! Като че ли има пръсти и на петите си, а очи и на гърба си. Само я погледни! Голям смях ще падне, ако вземе да участвува в надбягването и накрая победи Катринка Флак.

— Шът! По-тихо! — отговори му Карл, като се оглеждаше. — Тази парцалива госпожичка е любимка на Хилда ван Хлек. Ако не се лъжа, лъскавите кънки са подарък от Хилда.

— Аха! — възкликна Петър и на лицето му грейна усмизка, защото Хилда беше най-добрата му приятелка. — Значи, отново е извършила добро дело.

И след като изписа двойна осморка, последвана от огромно П, после подскочи, след това изписа буква X, младият господин Петър ван Холп се озова до Хилда.

Те потеглиха, хванати за ръце, като отначало се смееха шумно, а после заприказваха сериозно и тихо.

Колкото и странно да звучи, скоро Петър ван Хслп стигна внезапно до заключението, че сестра му има нужда от дървено герданче точно като Хилдиното.

Два дни по-късно, в навечерието на празника на свети Никлас, след като беше изхабил три недогорели свещи и бе порязал пръста си, Ханс стоеше на пазара в Амстердам и отново купуваше чифт кънки.