Мери Мейпс Додж
Сребърните кънки (9)

ГЛАВА IX
ПРАЗНИКЪТ НА СВЕТИ НИКЛАС

Всички ние знаем, че преди коледното дръвче да радва с украса домовете ни, осемте северни еленчета на добрия стар горски дух докарват товара играчки до покривите на къщите ни и духът се спуска през комина, за да напълни чорапите, закачени с надежда до огнището. Приятелите му го наричат Санта Клаус^[1], а най-близките се осмеляват да му казват „Стария Ник“. Говорят, че идва от Холандия. Не се съмняваме в това, но подобно на повечето чужденци, със слизането на нашия бряг той явно много е променил навиците си. В Холандия свети Никлас е истински светия и често се появява тържествено облечен — в бродираш одежди, по които проблясват бисери и злато, с двувърха владишка шапка и жезъл, с ръкавици, покрити със скъпоценни камъни. В Холандия овети Никлас слиза на земята на пети — време, което му е особено удобно. Рано сутринта на шести той раздава сладкишите, играчките и богатствата и изчезва до следващата година.

Коледния ден холандците посвещават на църковни ритуали и приятни семейни гостувания. А в навечерието на празника на свети Никлас децата едва не пощуряват от радостно очакване. На някои от тях им става тъжно, защото светията е много справедлив и ако са се държали лошо през изминалата година, той винаги им го напомня. Понякога свети Никлас носи брезова пръчка под мишница и съветва родителите на лошите деца да им се карат и да ги поплясват, вместо да им дават бонбони и играчки.

Момчетата направиха добре, че побързаха да се приберат по къщите си в тази ясна зимна вечер, защото след по-малко от един час светията се появи в половината домове на Холандия. Посети кралския дворец и в същия миг се озова в уютния дом на Ани Боуман. Всичко, което негово височество светията остави в това селско семейство, сигурно струваше не повече от една сребърна монета от половин долар, но понякога половин долар може да донесе на бедните повече, отколкото стотици долари носят на богатите и да ги направи щастливи и благодарни, изпълнени с мир и любов.

Тази вечер братлетата и сестричките на Хилда ван Хлек бяха силно развълнувани. Разрешиха им да влязат в големия салон, облекли им бяха най-хубавите дрехи и на вечеря дадоха всекиму по две парчета кейк. Хилда се радваше заедно с тях. И с право — свети Никлас никога не би зачеркнал от списъка си едно четиринадесетгодишно момиче само защото е високо на ръст и изглежда почти като жена. Напротив, той сигурно би направил всичко възможно да окаже чест на девойка с такава величествена осанка. Но това си е негова работа. Затова Хилда лудуваше, смееше се и танцуваше весело заедно е по-малките и беше центърът на забавните им игри. Бащата, майката и бабата ги наблюдаваха одобрително. Както и дядото — докато не покри лицето ей с голяма червена носна кърпа, оставяща само темето му открито. Кърпата беше знак, че се готви да спи.

В началото на вечерта всички вееха участие в празника. Сред всеобщата веселба дядото и бебето сякаш се различаваха само по ръст, а не по държание. Децата дори изглеждаха по-замислени от възрастните, тъй като сегиз-тогиз по лицата им пробягваше сянката на тържественото очакване.

Сега духът на веселието се възцари напълно. Дори пламъците танцуваха и подскачаха върху лъскавата решетка на камината. Две извисяващи се свещи, които се бяха взрели в небесната „лампа“, започнаха да намигат на другите свещи, отразяващи се някъде далече в огледалата. От тавана в ъгъла се спускаше шнур със звънчета, направен от стъклени мъниста, оплетени около въже, дебело почти колкото детска ръка. Обикновено шнурът стоеше на тъмно и не правеше впечатление, но тази вечер проблясваше от край до край. Завършваше с кърваво-червена стъклена дръжка, която хвърляше причудливи отблясъци върху книжните тапети и правеше нежните сини черти по тях морави. Минувачите спираха и се заслушваха във веселия смях, който се промъкваше навън през завесите и щорите, а после продължаваха пътя си с ясното съзнание, че цялото село е будно. Децата така се разбесняха, че дядото рязко смъкна червената кърпа от лицето си. Та кой ли уважаващ себе си стар господин можеше да спи сред такава врява! Мънер ван Хлек огледа изненадано децата си. Дори бебето лудуваше до припадък. Крайно време беше да се заловят с работа. Мадам им напомни, че ако желаят да видят добрия свети Никлас, трябва да изпеят същата хубава песен, с която са го поканили миналата година.

Бебето зяпна и когато баща му го остави на земята, пъхна юмруче в устата си. Скоро вече седеше гордо и сладко се мръщеше на събралите се. В дантели и бродерии и с корона от синя панделка и китова кост (защото все още често се катурваше), то изглеждаше като крал на бебетата.

Останалите деца направиха кръг около малкото човече. Всяко държеше в ръка красива ракитова кошница. Обикаляха бавно и от време на време вдигаха очи нагоре, тъй като светията, към когото щяха да се обърнат, все още беше в своята тайнствена обител.

Майката започна тихо да свири на пианото. Скоро гласовете се извисиха — нежни гласове, още по-приятни поради трепета в тях:

Свети приятелю, добре дошъл при нас!

Недей донася пръчки за децата.

Да пеем за свети Никлас —

усмивки греят на лицата ни.

Кажи, приятелю — сгрешихме ли до днес,

до този светъл празник в твоя чест?

Към непослушните ти строг бъди,

но само справедливо отсъди!

Свети приятелю, добре дошъл при нас!

В кръга си място и за теб ще сторим.

Да пеем за свети Никлас —

че носи щастие на всички хора.

Очакваме подаръците днес —

на този светъл празник в твоя чест.

Догоре кошничките и ръцете напълни,

за да зарадваш детските ни дни!

Докато звучеше хоровата песен, децата крадешком хвърляха полунетърпеливи, полууплашени погледи към полираната двукрила врата. Някой силно почука. Мигновено кръгът се разкъса. Някои по-малки деца, внезапно обзети и от страх, и от задоволство, се сгушиха в полите на майка си. Дядото се наведе напред, опрял брадичка на ръката си, бабата повдигна очила. Седнал до камината, мънер ван Хлек бавно извади от устата си лулата от морска пяна, а Хилда и останалите деца се скупчиха до него в очакване.

Чукането се повтори.

— Влезте — каза майката тихо.

Вратата бавно се отвори и пред тях се появи тържествено премененият свети Никлас. Беше толкова тихо, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Скоро той заговори. Какво величие се криеше в гласа му! Каква доброта излъчваше!

— Каръл ван Хлек, радвам се да приветствувам тебе и почитаемата ти съпруга Катрин, твоя син н добрата му госпожа Ани! Хендрик, Хилда, Бром, Каат, Хъйхънс и Лукреция — приветствувам ви, деца! И братовчедите ви Волферт, Дидрих, Майкен, Вост и Катрин! Откакто ви видях за последен път, вие почти винаги бяхте добри деца. Миналата есен на панаира в Харлем Дидрих се държа грубо, но оттогава насам опитва да се поправи. Напоследък Майкен изостава с уроците и в устата й влизат твърде много сладки и бонбони, а в благотворителната касичка — твърде малко стайвърс. Надявам се в бъдеще Дидрих да стане учтиво и разумно момче, а Майкен да се постарае да стане отлична ученичка. Нека тя не забравя, че за добродетелен и безгрижен живот са нужни пестеливост и разум. Малката Каат често измъчва котката. Когато някой дърпа опашката на котката, свети Никлас чува мяукането й. Аз ще простя на Каат, ако от днес нататък тя запомни, че и най-малките живи същества чувствуват болка и не бива да бъдат обиждани.

Каат нададе уплашен вик, а свети Никлас великодушно запази мълчание, докато тя се успокои.

— Млади господине Бром — продължи той, — предупреждавам те, че момчетата, които имат наежа да слагат емфие върху мангала, на който учителката си грее краката, ще бъдат открити някой ден и ще получат удари с камшик… (Младият гос-тюдин Бром почервеня и загледа крайно изумено. Но тъй като учението ти върви много добре, нямам други забележки.

Ти, Хендрик, миналата пролет истински се отличи в състезанието по стрелба с лък и улучи точно целта, макар пред нея да размахваха птичка, за да ти попречат. Искам да те похваля за първенството ти в някои мъжествени спортни занимания — макар че бих те посъветвал да не участвуваш в надбягване с лодки, защото ти остава твърде малко време за уроците.

Лукреция и Хилда ще спят в блаженство тази нощ. Те са щастливи, защото проявяват доброта към бедните, по душа са искрени и винаги засмени, с готовност слушат по-възрастните хора в къщи.

Трябва да призная, че съм доволен от всички заедно и от всекиго поотделно. В сърцата ви преобладават добротата, усърдието, щедростта и пестеливостта. Затова ви благославям и нека Нова година завари всички ви по пътя на послушанието, мъдростта и обичта. Утре ще намерите по-съществени доказателства, че съм бил сред вас. Сбогом!

При тези думи върху постлания пред вратите ленен чаршаф се изсипа дъжд от бонбони. Последва всеобща блъсканица. Децата се спъваха едно о друго в желанието да напълнят кошниците си. Майката внимателно постави бебето в средата, докато дребосъчето напълни шепи. После най-смелите деца скочиха и бързо отвориха вратите, но напразно се взираха — свети Никлас не се виждаше никъде.

Скоро всички се втурнаха в друга стая, където имаше маса с извънредно тънка и бяла ленена покривка. Всяко дете, треперещо от вълнение, постави там една обувка. След това внимателно заключиха вратата и скриха ключа в спалнята на майката. Последваха целувки за лека нощ, грандиозно семейно шествие до горния етаж, весело сбогуване на вратите на спалните — и най-накрая тишината се възцари в дома на ван Хлек.

Рано сутринта отключиха тържествено вратата — отвориха я в присъствието на цялото домочадие, и какво да видят: гледка, която доказваше, че свети Никлас държи на думата си.

Обувките бяха препълнени, а до всяка имаше оставено купче шарени неща. Масата беше отрупана с множество подаръци: свещи, играчки, украшения, книги и разни дреболии. Всички — от дядото до бебето — получиха дарове.

Малката Каат пляскаше ликуващо с ръце и се закле пред себе си, че котката няма да изпита вече нито един нещастен миг.

Хендрик скачаше из стаята и размахваше над главата си прекрасен лък и стрели, Хилда се засмя радостно, когато отвори една червена кутия и изсипа бляскавото й съдържание. Останалите възкликваха „Ох!“ и „Ах!“ над съкровищата си — така, както и ние с вас правехме миналата Коледа.

Взела в ръце бляскавата огърлица и с куп книги под мишница, Хилда се промъкна към родителите си и подложи светналото си лице за целувка. В ясните й очи имаше толкова привързаност и нежност, че майка й прошепна благословия, когато се наведе над нея.

— Много се радвам на тази книга — благодаря ти, татко! — каза Хилда, като докосна с брадичка най-горната книга. — Цял ден иде си я чета.

— Ах, миличка — каза баща й, — и добре ще направиш. Никой не може да се сравни с Отец Катс^[2]. Ако моята дъщеря научи неговите „Поучителни примери“ наизуст, нейните родители ще си спестят напътствията. Произведението, което имаш ти, са „Примерите“ — най-доброто му произведение. Вътре ще видиш, че е украсено с рядко хубави гравюри от Ван дъ Венъ^[3].

Като имаме пред вид, че корицата па книгата не се виждаше, без съмнение господинът се показа изумително добре запознат с неотваряното томче, подарено от свети Никлас. Странно беше и това, че светията беше намерил някои неща, изработени от по-големите деца и надписани за родителите, бабата и дядото, и ги беше поставил на масата. Всички обаче бяха погълнати от щастие и не забелязваха дребните несъответствия. Хилда видя, че лицето на баща й придоби унесения израз, с който той винаги говореше за Йакоп Катс, затова постави книгите на масата и се приготви да слуша.)

— Старият Отец Катс, детето ми, е бил велик поет, а не писач на пиеси, както англичанинът Шекспир, който е живял по негово време. Чел съм пиесите му на немски и наистина са много добри — много, много добри — но той не прилича на Отец Катс. Катс не вижда ками, разсичащи въздуха; в неговите произведения няма бели жени, влюбващи се в тъмнокожи маври; няма млади глупаци, въздишащи, че не са на мястото на ръкавица на дамата; няма луди принцове, които вземат почтени стари господа за плъхове. Не и не. Катс пише само за разумното. В него има велика мъдрост на малки части — по една за всеки ден от живота ти. Със стиховете му можеш да управляваш държава, а с красивите му песни — да приспиш бебе. Той е бил един от най-великите хора на Холандия. Когато те заведа в Хага, ще ти покажа Клостъркерк, където е погребан. От такива хора трябва да се учите, деца мак! Той е бил добър — винаги, навсякъде. Какво беше казал …

„О, нека, господи, от тебе да получа; търпение в живота и блажена смърт…“

Но означава ли търпението да стоиш със скръстени ръце? Съвсем не. Катс е бил адвокат, държавник, посланик, фермер, философ, историк и поет. Бил е пазител на Великия холандски печат! Бил е… е, прекалено шумно е тука, нищо не се чува! — И господинът, загледан с почуда в лулата скот морска пяна, защото беше загаснала, кимна из госпожата и бързо напусна стаята.

Наистина, през цялото време думите му бяха придружавани от приглушения хор на лаещи кучета, скимтящи котки и блеещи агнета, да не говорим за шумната дрънкалка от слонова кост, която бебето размахваше с безкрайно удоволствие. Накрая, като използува, че гласът на баща му непрекъснато се повишава, малкият Хъйхънс се оемелге да надуе новата тръба, а Волферт побърза да му акомпанира на барабана. Това преля чашата — малките имаха късмет, че стана така, защото светията не им беше раздал билети за сказка, посветена на Йакоп Катс. Сказката не беше предвидена в тържеството. Затова когато децата видяха, че майка им нито се е изплашила, нито се е обидила, насъбраха отново смелост. Грандиозният хор тържествуващо извиси глас и настана царството на радостта и веселието.

Добрият свети Никлас! Дори аз съм готова в името на младите холандци да уверявам, че той съществува и да го защищавам от всички, които се съмняват в това.

През този ден Карл Схомъл много усърдно се занимаваше да разправя доверително на малките, че не свети Никлас, а собствените им бащи и майки са измислили оракула и са отрупали масите. Ние обаче знаем, че това не е така.

И все пак, ако той съществува, защо не посети и дома на Бринкърови в тази нощ? Защо само техният дом — тъмен и тъжен, беше отминат от него?