Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (94)

92

Онзи се втренчи в него.

— Може би. Вероятно. Обаче зависи от съобщението.

— Нужно ли е да знаеш съдържанието му? — попита Зъба.

Подобен въпрос надали щеше да зарадва момчето, но все пак, онзи си беше откачалка. Кой знае как би реагирал на съобщението на Зъба…

Момчето се замисли, после отвърна:

— Да.

— До тук с този план — обади се Иги и всмукна последните капки капучино.

— Може ли едно кексче? — вметна Газопровода.

Зъба сложи малко пари на масата. Гази ги взе и се отправи към касата, като непрекъснато се оглеждаше.

— Как се казваш? — попита Зъба.

Настъпи протяжно мълчание, докато момчето обмисляше отговора си.

— Братче, този е по-параноичен и от нас — рече Иги. — Действа ободряващо.

Онзи го погледна и като че едва сега осъзна, че е сляп. Обърна се към Зъба и каза:

— Майк. Ти?

— Зъба. Това е Иги. На малкия му казваме Газопровода. Не питай защо.

— Ако останеш достатъчно дълго, ще разбереш — измърмори Иги.

Майк опули очи и тялото му се стегна на стола. Зъба и Иги също зачакаха напрегнато.

— Онзи блог твой ли е? — попита той шепнешком.

— Да.

Газопровода се върна и сложи чиния с кексчета на масата. Мигновено усети атмосферата, застина и огледа бързо останалите. Явно никой нямаше намерението да вади оръжие, затова той седна, взе си едно кексче и побутна чинията към тях.

— И какво? Твърдиш, че имаш нещо като криле, така ли? — пророни Майк тихо.

— Не „нещо като“ — изфъфли Иги с пълна уста. — Криле. — Щом осъзна, че Зъба беше замълчал, се обърна към него. — Опа. Това да не беше тайна?

— Вече не е — отвърна Зъба сухо.

— Вие сте децата птици, за които говорят всички.

Зъба вдигна рамене.

— Можеш ли да ми помогнеш, или не?

— Ще ти помогна, ако сте те. Трябва да ме убедиш.

— Трябва ми повече пространство — огледа се Зъба.

Последваха Майк на етажа над кафенето. Той извади връзка ключове и отключи една врата. Нервите на Зъба бяха опънати до скъсване. Наум съжали, че Ейнджъл не е с тях, за да провери за заплахи.

— Влезте.

Майк ги въведе в просторна стая, която очевидно служеше за склад. Покрай едната стена бяха натрупани кашони с различни стоки, но в средата беше празно.

— Тук достатъчно широко ли е?

Зъба кимна и свали якето си. Прецени разположението на прозорците и обърна внимание дали бяха с едно или две стъкла — в случай че се наложеше да изскочи през някой от тях.

Разтвори бавно криле и опъна мускули, наслаждавайки се на усещането — те бяха стояли прилепени за гърба му с часове. Разтърси ги и усети как перата се подреждат. Върховете на крилете почти докосваха стените от двете му страни. Искаше му се да излети още в този момент и да лети с часове, реейки се в открито небе.

Ченето на Майк увисна.

— Човече! Това е върхът! — Той погледна и Иги и Газопровода. — И вие ли имате? А момичетата, които бяха с вас?

— Всички имаме — каза Зъба. — Та, какво казваше за съобщението?