Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (30)

28

— Това приятелят ти ли е?

Ела се беше зарадвала много, че ме вижда. Останахме прегърнати доста време, докато накрая не чух Зъба да въздъхва нетърпеливо. Отидохме в нейната стая, за да свали футболния си екип и да облече нормални дрехи. В хола Зъба водеше половинчат скован разговор с доктор Мартинес.

Гърбовете на обикновените хора изглеждат толкова голи и… плоски без криле. Просто отбелязвам.

— Зъба? Не! Не, не — казах смутено. — Не. Искам да кажа, отраснахме заедно, така че сме по-скоро… ъ-ъ, като брат и сестра.

— Много е сладък — каза тя небрежно и нахлузи чифт дънки и суичър.

Преди да смеля думите й и да успея да реагирам, тя ме погледна и ми се усмихна.

— Но Шоу Ейкърс от моя клас е по-сладък.

Ухилих се, а тя се тръшна на леглото до мен, толкова естествено — сякаш бяхме сестри или най-добри приятелки, — че гърлото ми се стегна.

— Шоу е просто невероятно, страховито сладък — продължи Ела, а лицето й се разнежи. — Покани ме на коледните танци, но вече бях получила покана и от друго момче, така че ще трябва да ида с него. Но след това идва пролетният фестивал… — Тя сбърчи вежди, а аз се разсмях.

— Успех!

В моя календар не присъстваше пролетен фестивал. В него имаше основно неща от типа: „Да натупам Заличителите“, „Да унищожа зловещото Училище“, „Да спася света“ и прочее.

На вратата се почука лекичко. Вдигнахме поглед.

— Готова ли си? — надникна вътре майката на Ела.

— По-готова не съм била — отвърнах аз.