Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (4)

2

Това за летящите деца не беше шега. Нито пък за говорещото куче.

Онези, които следят „Приключенията на удивителната Макс и нейния летящ, забавен легион“, може да прескочат следващите страница-две. За другите, които за първи път чуват за нас в тази книга, въпреки че тя е номер три от поредицата, ами… наваксвайте, хора! Не мога да си позволя два дни отпуска, за да ви разкажа всичко случило се досега! Ето ви една съкратена версия (която е доста добра, смея да добавя).

Група луди учени („луди“ в смисъл на побъркани, не на „полудели от гняв“, въпреки че доста от тях определено имат проблем с гнева, особено в мое присъствие) решили да си поиграят с рекомбинантните форми на живот, тоест да опитат да съчетаят ДНК от различни видове в едно тяло.

Повечето им експерименти се провалили убедително, макар че някои просъществували за кратко… „просъществуване“ е много щадящ термин. Оцелели само два от експериментите. Единият сме ние, децата птици, почти изцяло хора, но с известна доза птича ДНК в организма си.

Шестимата сме заедно от години. Зъба, Иги и аз сме „дъртите“, на четиринайсет. Лапацалото Ръч е на единайсет, Гази — на осем, а Ейнджъл — на шест.

Другият вид, който функционира добре и остава жив повече от няколко дни, са хумано-лупидните хибриди или вълкочовеците. Наричаме ги Заличители. Животът им продължава средно около шест години. Учените (Белите престилки) ги обучават да ловуват и да убиват — те са нещо като личната им армия. Силни кръвожадни твари, които обаче трудно овладяват импулсите си.

Ние шестимата бягаме, като в същото време се опитваме да осуетим плана на Белите престилки да ни унищожат заедно с по-голямата част от човечеството. Това явно ги влудява. Имам предвид още повече. Затова те прибягват до радикални и в някои случаи нелепи мерки, за да ни заловят.

И така — това е животът ни накратко. Така нареченият ни живот.

Все пак, ако прочетеното по-горе е накарало въображението ви да препусне, ето ви още нещо интересно: Зъба започна свой блог (http://maximumride.blogspot.com). Не че е самовлюбен или се прави на модерен. Не, нищо подобно.

На тръгване от централата на „Айтекс“ „придобихме“ убийствено як лаптоп. При това — внимание! — се оказа, че той има постоянна сателитна връзка, така че сме онлайн непрекъснато. И понеже „Айтекс“ е световна свръхсекретна параноична организация, кодовете и паролите на връзката се сменят постоянно и е абсолютно невъзможно сигналът да бъде проследен. Това е ключът ни към всяко късче информация в света, което можем да си представим.

Да не забравяме и онлайн програмата на кината и отзивите за различни ресторанти. Само като си го помисля, ме обзема безбрежно задоволство.

Така де, благодарение на прекрасния ни лаптоп Зъба плясва в Мрежата всяка подробност за нашето минало, за Училището, за Института, „Айтекс“ и прочее, до която успеем да се докопаме. Кой знае, може би някой ще се свърже с нас и ще ни помогне да разбулим мистерията на съществуването си.

А междувременно сме в състояние да открием местоположението на най-близкия „Дънкин донътс“ само за секунди.