Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (55)

53

Така… След това определено стана интересно.

— Ейнджъл! — изпищя Ръч, последвана почти мигновено и от Гази.

Двамата със Зъба се хвърлихме към решетките и взехме да ги блъскаме в търсене на слабо място.

Ейнджъл летеше пъргаво наоколо, а белите й криле пърхаха по-бързо и от ударите на сърцето ми. Тя се спусна шеметно към групата учени, те се пръснаха и се разпищяха за помощ към роболетите.

— Не мога да я разбия! — изсъска Зъба и заблъска с юмруци стените на клетката.

— Аз обаче мога!

Обърнахме се по посока на дрезгавия глас зад нас. Ари тъкмо приключи пълното си преобразяване и се изправи — чуден Заличител от доброто старо време. Бях забравила колко приличаше на вълк. От толкова близо лицето… не, муцуната му, пълна с жълти, заострени зъби… изглеждаше страховито.

— Назад! — извиках и изтиках ятото по-далеч от него.

Рунтавите му ноктести лапи сграбчиха металните решетки, той се хвърли към нас и затрака с челюсти. После впи зъби в решетките пред уплашения ми поглед и започна да ги гризе с отвратително метално стържене.

Отвън Ейнджъл висеше във въздуха като някакво демонично колибри и размахваше пръта, за да задържи всички и всичко далеч от нас.

— Ще остави Ари да ни изяде! — изписка Ръч, изпъчи гърди в дъното на клетката и стисна юмруци. — Но от този залък ще му приседне.

Пауза. Сега искам да сте искрени — кога за последен път ви се е налагало да попречите на някого да ви изяде? Ето какъв е налудничавият живот на лабораторния плъх беглец.

Време беше да изплюя камъчето.

— Ейнджъл не е предателка — обявих. — Двете решихме тя да постъпи така, за да попадне вътре и да може да ни измъкне, ако се случи нещо лошо. Тя беше моят шпионин.

Времето сякаш спря. Четири онемели деца птици се опулиха насреща ми.

— Измислихме плана в случай, че ни сполети нещо ужасно — продължих бързо. — Както и стана. Ейнджъл не е предателка — не си го е и помисляла.

Тряс! Времето отново тръгна — Ари беше успял да прегризе решетките. Изглеждаше ужасно — металът беше разкъсал жестоко устата му и всичко беше опръскано с кръв и противна заличителска слюнка.

Фрас! Ейнджъл удари поредната Бяла престилка. Подобно на Тер Борщ, и този също се свлече като чувал. Всъщност Тер Борщ не се беше изправил — въргаляше се по земята и стенеше.

Хря-я-яс! Ари направи поредната пръчка на решетката на парчета и разпъна другите около нея с неестествено силните си ръце. Лицето му представляваше потресаваща каша от кървища и месо, озъбена и ръмжаща от усилието.

— Аз ще се заема с него — прошепна Зъба напрегнато в ухото ми. — Ти вземи останалите и ги изведи оттук.

Трескаво потупах останалите по ръцете два пъти. Кръстосахме поглед, те кимнаха и зачакахме хода на Зъба.

С последен стържещ мощен трясък Ари раздели решетката и отвори дупка с размерите на цял Заличител в стената на клетката.

— Готови… — гласът на Зъба прозвуча смъртоносно тихо в хаоса от викове около нас.

Напрегнахме мускули, готови да се втурнем навън в мига, щом Зъба повалеше Ари… Но вместо да се спусне към нас, Ари се отдръпна бързо.

— Хайде! — извика той. — Махайте се от тук! Ние ще задържим тези гадове!

Моля?

— На наша страна е! — извика Ейнджъл отгоре. — С мен е! Помага ви да избягате! Ари! Пусни тайното оръжие!

Ари взе да ровичка в якето си. Отвътре изскочи малък черен като въглен силует и се втурна бясно наоколо, ръмжейки с оголени зъби.

Това не беше ли… възможно ли беше?

— Действайте или сте свършени! — извика Тото. — Хайде, живо, живо, живо!