Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (31)

29

Доктор Мартинес ни откара до клиниката. Увери ни, че работното време вече е свършило, така че никой нямаше да ни притеснява. Паркира зад клиниката, зад контейнера за боклук, за да не се набива на очи колата й.

Когато влязохме, заключи след нас и не светна лампите.

— Не държим животни през нощта, така че нямаме нощна смяна — обясни и ни поведе към операционната зала.

Операционната маса беше предвидена за животни с размерите най-много на голям санбернар, така че краката ми увиснаха във въздуха. Металът под гърба ми беше студен, а лампата светеше прекалено силно. Затворих очи.

Макс, забранявам ти да махаш чипа.

Гласът прозвуча необичайно строго.

Забраняваш, значи — помислих уморено. — Със сигурност ще се подчиня на мига.

— Първо ще ти дам малко валиум, за да се отпуснеш — каза доктор Мартинес и постави интравенозна система в дясната ми ръка. — Освен това ще направя рентгенова снимка на гърдите ти и ще ти взема кръвна проба, за да съм сигурна, че не си болна и всичко е наред.

Поради твърде откаченото си асоциално детство в ръцете на зли учени изпитвах непоносимо отвращение от миризми, напомнящи на научна лаборатория — спирт, пластмасови тръбички, дезинфектант и подобни. Когато доктор Мартинес ми постави системата, се наложи да впия пръсти в ръбовете на масата, за да не скоча и да не побягна навън, за предпочитане след като разбиех някой и друг нос.

Сърцето ми биеше силно, дишането ми се учести и започнах да усещам ослепителното действие на адреналина, който постепенно изпълваше вените ми.

Но знаете ли какво? Оказва се, че валиумът просто изключва всичко това!

— Страхотно — рекох развеселено и унесено. — Чувствам се толкова… спокойна.

— Всичко е наред, Макс — каза Ела и ме потупа по рамото.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — попита Зъба. — Изсумти веднъж за „да“.

Изплезих му се. С малко късмет каквото и нелепо създание да заместеше Заличителите, нямаше да може да ни проследи без чипа в ръката ми. Току-виж и Гласът си отидеше веднъж завинаги. Не бях сигурна, че Гласът и чипът са свързани, но беше доста вероятно. Вярно, понякога Гласът беше от полза, но предпочитах само аз да разполагам със собствената си глава.

Което звучи адски тъпо — надали са много хората, на които им се налага да казват подобно нещо.

Доктор Мартинес опъна ръката с чипа и я пристегна към масата.