Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (79)

77

— План с хотдози? — изрече Газопровода въодушевено и нагълта втория си сандвич. — Определено ми харесва!

Зъба се огледа бързо на 360 градуса, но в тази част от „Ел Прадо“ се навърташе само обичайната сган от дилъри, бездомници и Духове. Нищо страшно.

— Планът не са хотдозите — обясни Зъба и избърса пръсти в дънките си. — Просто убиваме време, докато настъпи моментът за истинския план.

Разбира се, истински план нямаше — засега. Той обаче беше водачът на това ято, а водачът винаги трябваше да изглежда уверено, дори и когато блъфираше. Поредният урок, научен от Макс.

— Благодарско, брато — рече Кийз на продавача на хотдози и му стисна ръката.

Явно току-що беше измуфтил дванайсет хотдога в замяна за безопасността на количката на продавача на тази улица. Интересно…

Внезапно Иги застина между хапките от четвъртия си хотдог. Зъба се вгледа притеснено в лицето му и попита:

— Какво?

— По дяволите — рече сляпото момче и захвърли хотдога. — Роболети!

— Омитайте се! — изстреля Зъба на Кийз. — Имаме проблем, но преследват само нас.

— Как така все успяват да ни открият? — изстена Газопровода и натъпка остатъка от хотдога си в уста.

— Остааме! — рече Кийз и извади мобилния си.

— Не, виж, не разбир… — започна Зъба, но чу жужене… Вече беше късно.

Около осемдесет роболета увиснаха над покрива на близката сграда като рояк оси.

— К’во е т’ва, мамка му? — удиви се Кийз.

От околните сгради наизскачаха и други Духове и се затичаха по улицата.

— Роботи — отсече Зъба и разпери криле. — По-добре се омитайте.

Наоколо се понесоха удивени възгласи. Един от Духовете възкликна:

— Пресвета Дево!

— Остааме — каза Кийз, извади ножа си, размаха ръце на армията си и надвика усилващия се шум: — Разпръснете се!

— Осемдесет роболета — на десет часа — каза Зъба на Иги.

Иги и Газопровода разпериха криле, като отново удивиха околните и те зашушукаха възбудено.

— Духовете могат да ни помагат от земята. Ние ще поемем нещата във въздуха.

Иги кимна, че е разбрал. Кийз бутна в ръцете му дълъг железен лост:

— Земи!

Иги се ухили и се изстреля в небето. При първия мах закачи един от Духовете с крило и онзи се приведе стреснато.

По преценка на Зъба оставаха около четири секунди до сблъсъка, затова той изстреля като картечница:

— Направени са от метал. И са покрити с кожа. Ножовете не вършат работа. Тръби и бухалки ще са ви по-полезни.

— Бухалки иаме — каза Кийз и подаде една на Зъба. — Иаме и още нещо.

Трима от Духовете бяха извадили отнякъде нещо като базука, дълга близо метър и половина. Зъба нямаше време да разпитва откъде я бяха намерили. Той направи няколко крачки на бегом и се метна във въздуха, решен да отвлече вниманието на роболетите от бандата, която ги беше защитила.

Понесе се към облака роболети с разтуптяно сърце и кипнала кръв.