Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (16)

14

— Сериозен съм, трябва да поговорим — каза Зъба.

Въздъхнах и вперих очи в небето.

— Все едно слушам делфини — заговорих сама на себе си на глас. — Чувам звуците им, но не намирам никакъв смисъл. — Сложих ръце на хълбоците си и огледах пейзажа под нас. — Няма източници на вода. Продължаваме.

Скочих от ниското скално възвишение, без да изчаквам реакцията му, и замахах мощно с криле към слънцето. Вече бяхме направили две спирки, но и двете места не предлагаха всичко, от което се нуждаехме — близък източник на храна, вода и безопасност.

Упражнението беше абсолютно безсмислено — за разлика от първоначалния ми план, който си имаше съвсем определен смисъл.

Без да обръщам глава, завъртях очи, за да се уверя, че дългите криле на Зъба махат след мен. Той се държеше странно. Надали го бяха подменили с клонинг, както сториха с мен по-рано. Да, драги мои, в моя живот подобни подозрения са напълно в реда на нещата, затова по-добре се благодарете за онова, което имате.

Може би просто наистина иска да поговорите — каза Гласът.

Да бе! Понеже Зъба е царят на изказването на чувствата си — помислих в отговор. — Друго е. Има нещо, което премълчава.

Щях да го изкопча от него при следващото ни спиране. Поне тази загадка можех да реша — дори и ако трябваше да го накарам да изплюе камъчето с бой.