Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (77)

75

— И това е планът ти? — удиви се Иги невярващо.

— Да. Вземай раницата!

Газопровода си замълча, но на Зъба му мина през ума, че може би се разкайва, че не беше тръгнал с Макс. Първият ден беше истинско приключение, но сега вече започваше да става просто… досадно. Зъба обаче беше решен да не се връща, докато Макс не зарежеше онзи кретен.

Издателството на списание „Пийпъл“ заемаше четири етажа в колосална сграда в центъра на Ел Ей. Ако Ейнджъл беше с тях, без проблем щяха да си уредят среща с президента на компанията и да го убедят да издаде специален брой за „Айтекс“ и коварните им планове.

В момента обаче Зъба трябваше да разчита на собствените си хитрини. Вдигна плика с купешки сандвичи и охранителят на входа ги пусна, като обяви отегчено:

— Служебните асансьори са в дъното.

— Да се качим по стълбите! — изхриптя Гази.

— Отиваме на двайсет и седми етаж — прошепна Зъба.

Принципно влизането в асансьор беше като доброволно подлагане на психическа травма. Малко затворено пространство, пълно с други хора. Хора, облечени по-добре от децата птици и определено по-чисти от тях.

На двайсет и седмия етаж се изсипаха от асансьора в лъскава, модерна и доста оживена чакалня. Зъба стисна плика в ръце и пое към бюрото.

Млад мъж на двайсет и няколко години с елегантни правоъгълни очила ги изгледа, сякаш бяха три чорлави бездомни деца.

— Мога ли да ви помогна?

— Трябва да говоря с най-добрия ви репортер — каза Зъба непринудено. — Имам история за световен заговор. Ако отпечатате онова, което ви разкажа, списанието ви ще влезе в историята.

Думите му не впечатлиха мъжа насреща.

— Имате ли уговорена среща? С когото и да е?

Нямаха, естествено. За целта се изискваше ниво на способността да планира, до което Зъба все още не беше достигнал. За него плика със сандвичи беше същински шедьовър.

— Просто искам да говоря с някого. Сега!

— Няма да стане — изгледа ги високомерно рецепционистът.

— Ако научат, че не сте ми позволили да говоря с някого, ще ви уволнят толкова светкавично, че свят ще ви се завие.

Онзи внезапно натисна бутона на охраната.

Зъба потупа ръката на Иги два пъти.

— Тръгваме! Веднага!