Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (92)

90

— Бре, бре! — Напънах и сетните си сили, за да придам поне малко жизненост на гласа си. — Каква среща! Често ли отсядаш тук? Как е храната?

Джеб се приближи и влезе в кръга бледа светлина, идваща от оранжевата аварийна лампа. Изглеждаше както обикновено — може би само беше малко по-уморен. Явно измъчването на деца беше изтощително.

Озари ме с добре познатата си усмивка с нотка тъга.

— Всъщност никой не знае, че съм тук.

Завъртях очи.

— Брей! Е, спокойно, ще гледам да не те издам!

— Запозна ли се с Директора? — попита той.

Ролята ми се срина, но все пак опитах да запазя самообладание.

— Да. Колко забавна само се оказа! От три милиарда жени с яйчници на планетата трябваше да се падна точно в тези на най-успешната кандидатка за титлата „сбъркан психопат“.

Джеб клекна на мръсния каменен под и се вгледа в мен. Усетих, че тялото на Ейнджъл се стяга напрегнато и се зачудих дали долавяше нещо в главата му. Той не обръщаше внимание на останалите, включително и на Ари.

— Все още можеш да спасиш света, Макс.

Внезапно залялата ме вълна от изтощение едва не ме помете. Прииска ми се да се свия в ембрионална поза и да прекарам така остатъка от живота си, който — надявах се — нямаше да продължи още дълго. Бях полагала твърде много усилия твърде дълго — бях работила на 140%. И накрая бях ударила дъното.

Спуснах клепачи уморено и се облегнах на тъмната каменна стена.

— Как? — попитах. — С Ре-Еволюцията? Или с плана „Наполовина“? Не, благодаря. Мисля да сляза от влака на побърканите разрушители на света.

Макс, трябва да ми повярваш — каза Гласът в главата ми. — Беше създадена, за да спасиш света. И все още не е късно.

Престани, Глас — помислих на свой ред. — Писна ми.

Макс — каза Гласът. — Макс.

Внезапно прозрях, че всъщност не се чуваше вътре в главата ми.

О, Боже.

Отворих очи.

Джеб все още клечеше пред мен.

— Стигна толкова далеч, Макс — каза Гласът, но всъщност се движеше устата на Джеб и звукът идваше от него. — Почти стигна. Всичко ще се нареди, но трябва да направиш максималното. И трябва отново да започнеш да ми вярваш.

Джеб говореше с Гласа, който бях чувала в главата си месеци наред.

Той беше Гласът.