Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (67)

65

— Ненавиждам ви! Що за нещастници! — На лицето на Иги бяха изписани гняв и безсилие. — Защо се държите като задници?

Зъба завъртя очи, след което се усети и поясни:

— Иги, завъртях очи.

— А аз повдигнах рамене — вметна Газопровода и отхапа гигантски залък от хотдога си. — И идея си нямам за какво говориш.

— Опишете хората на плажа — повтори Иги. — Та това е плажът Венис! До Ел Ей, където е Университетът на откачените! А вместо това вие сте заболи носове в някакви си карти!

— Вярно ли има университет за откачени? — Газопровода явно се беше заинтересувал.

— Не — отговори Зъба и попари мечтите му за висше образование.

Опъна картата на дъсчената пейка пред тях и затърси някакви ориентири.

Накрая Иги го изрита.

— Оу! По дяволите! Какво ти става?

Иги протегна ръка и с изключителна точност сграбчи Зъба за ризата. След това го дръпна до себе си.

— Опишете! Ми! Хората!

— Сигурно са един милион — тросна му се Зъба с досада.

— За какво ти е? Да нямаш среща с някого? Да се огледам ли за мъж с роза между зъбите и „Ню Йорк Таймс“ в ръка?

— Това е плажът Венис — повтори Иги. — Царството на кънкьорите. Подушвам кокосово олио. Чувам нечие кискане. Знам, че сме заобиколени от мацки по бикини, а вие разглеждате картата!

Уф.

— Какво значи бикини? — изфъфли Газопровода с пълна уста.

Зъба се огледа кисело.

— Бикини, микини. На кого му пука? Важното е, че няма роболети.

Иги измуча толкова силно, че няколко минувачи наблизо се обърнаха към тях. Зъба го ритна леко в пищяла като знак да се укроти.

— „На кого му пука“?! — прошепна Иги с искрено възмущение в гласа. — На кого му пука? На мен! Вие ги виждате. А аз не. И Бог ми е свидетел, не мога да ги опозная с пипане. Бъдете така добри!

Как би постъпила Макс в тази ситуация? — зачуди се Зъба. Всъщност, каза си, Иги надали би подхванал тази тема с Макс. Това беше мъжки разговор.

Зъба се огледа наоколо с въздишка.

— Ох, добре. Недалеч има две момичета. Едната е с бял бански. Отзад на гащетата на другата пише „Утопия“. И двете са с дълги руси коси. Хм. Има и една азиатка, която кара кънки. Кучето й — нещо като сива хрътка — тича до нея. Опа, за малко да се забие в един минувач.

— С какво е облечена? — попита Иги.

— С бански на райета.

— Има наколенки — добави Газопровода.

— Ох, братче — въздъхна Иги. — Още, още.

Никога не би го направил пред Макс — помисли си Зъба. Тя щеше да му се нахвърли като питбул и да го засипе с ругатни, че е „сексистка свиня“.

Но сега бяха само момчета.

— М-м, едно момиче тъкмо се видя с приятеля си — продължи той. — Той й подава фунийка сладолед. О, накапа се със сладолед. Хм… Сладоледът, ъ-ъ, покапа по… гърдите й.

Иги си пое въздух със съскане.

— Със сигурност ще остане леке — обади се Газопровода. — Шоколадов е.

— Хм-м-м — рече Зъба и се загледа в момичето, което бършеше гърдите си с хартиена кърпичка.

— Какъв е този звук? — каза Газопровода.

— Какво?

— Този звук — настоя Газопровода. — Какъв е този звук? Зъб!

Зъба премигна няколко пъти и сведе поглед към Газопровода, който го дърпаше за ръкава.

— Звук?

И внезапно го чу. Тихо жужене. Неспирен хор от металически гласове.

По дяволите.

— Напред и нагоре! — рече той. — Роболети! Открили са ни!