Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (86)

84

— Всички нащрек! — прошепнах.

Внезапно пред нас зейна помещение с размерите на летищен хангар.

Таванът беше поне на девет метра височина, а единствените прозорци представляваха тесни хоризонтални процепи на трийсетина сантиметра под него. На всяка каменна стена висяха по няколко огромни телевизионни екрана. Помещението беше пълно със сиви метални койки, всяка — покрита с последната мода потискащи маслиненозелени одеяла, от които явно се скачаше на крака доста лесно.

Трябваше да им признаем — знаеха как да се забавляват!

Мутантите се източиха по пътеките между леглата, а ние останахме сами до входа на помещението.

Инстинктивно се наредихме в кръг с гръб един към друг и се огледахме.

— Колко е хубаво! — рече Тото. — Точно както бих искал да изглежда моята стая у дома! Ако някога си намерим дом.

— Ш-шт — казах внимателно. — Огледайте се и си набележете път за бягство. Да видим какво става.

Съдейки по целеустремените движения на хората около нас, предположих, че изпълняват получените заповеди — продуктите на най-добрите научни умове в света се бяха заели да метат, да бършат прах и да лъскат кубинки.

Двете с Ръч се спогледахме едновременно, а Ейнджъл прочете мислите ни. В следващия миг и трите изровихме изпод леглата кубинки наш размер. Ари схвана действията ни и тръгна да търси обувки за огромните си крака. След секунди ги нахлузихме, вързахме ги и скрихме мръсните си износени маратонки.

— О, да — рече Тото. — Сега вече се вписваме.

Изпепелих го с очи и насочих вниманието си към телевизионните екрани. На всяка стена имаше по три телевизора. Ако даваха нещо от типа на футболен мач, щях да реша, че сме в рая.

Но те, разбира се, излъчваха друго: строгото лице на светлокоса жена, която говореше на различни езици. Лъскахме неуморно кубинките на фона на немски, френски, испански, италиански и японски, докато обитателите на помещението от време на време надаваха бурни одобрителни възгласи.

Ръч повдигна вежди.

— Напомня ли ви на някого? Имам чувството, че съм я виждала и преди.

Замислих се, после повдигнах рамене.

— Нямам представа.

Накрая Бялата престилка стигна до английския.

— Часът за Ре-Еволюцията удари! — рече тя възбудено.

Няколко души в помещението викнаха одобрително.

— Започнахме прилагането на плана „Наполовина“! Докато гледате, слабите, ненужните, онези, които само черпят ресурсите ни, вече биват елиминирани!