Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (78)

76

Двамата широкоплещести охранители видяха, че Зъба, Иги и Гази се насочват към стълбището, и ускориха крачка. Зъба знаеше, че беше безумие да влизат в асансьора, когато ги преследваха, независимо на кой етаж бяха — двайсет и седми или друг. Можеше да ги залостят между етажите или да ги причакат. Винаги трябваше да избират стълбите.

Той отвори със замах вратата и тримата се втурнаха надолу през четири стъпала. Профучаваха покрай стреснатите служители и едва не се сблъскаха с един доставчик на сандвичи. Зад тях вратите към стълбището се отвориха отново и охранителите се развикаха. Тъкмо когато минаваха покрай вратата към един от етажите, тя се отвори и някой се опита да сграбчи Зъба за якето. Той продължи с подскоци надолу, като следеше и Иги, и Газопровода с крайчеца на окото си. За съжаление, на стълбището нямаше прозорци, през които да избягат.

Стъпалата сякаш нямаха край и се въртяха в толкова тясна спирала, че започна да му призлява. Стегни се — каза си той. — Стегни се. Това малко момче и слепецът са твоя отговорност.

— Вече почти стигнахме — уведоми Зъба Иги след безкрайни минути. — Още осем стъпала, след което рязко наляво!

— Ясно — каза Иги.

Накрая стигнаха до долу. Само да успееха да се измъкнат през входа…

На входа на стълбището чакаха осем охранители. Зъба се завъртя, за да се върне нагоре, но най-близката врата се отвори и още четирима охранители се спуснаха към тях. Трите деца птици се изсипаха във фоайето и се опитаха да разкъсат линията на охранителите.

Безуспешно.

— Тръгваме си! — изръмжа Зъба, но един от тях вече го беше стиснал за якето и една от гайките за колана. Той изпроводи Зъба до големите стъклени врати, отвори ги, засили го по стълбите отвън и се удиви:

— Много си лек, бе!

— Да не сте припарили тук! — каза друг охранител.

Иги и Газопровода се изтъркаляха на тротоара до Зъба и бързо-бързо се изправиха на крака. Предвид ситуациите, в които бяха попадали, това да ги изхвърлят навън като чували с боклук не беше толкова страшно, но означаваше, че великият план на Зъба се беше провалил. Той отупа панталоните си, отвори плика и им раздаде смачканите сандвичи. Тръгнаха обратно към скривалището си. КБПМ? — зачуди се. — Как Би Постъпила Макс? Която беше допуснала в ятото онази проклета отрепка.

— Не стана, а? — Кийз точеше автоматичния си нож на въртящо се метално колело.

— Не.

— Треаше да разперите крилата си, брато — продължи той. — Веднъж ви глеах по новините. Нали имате нек’ви крила? Така треаше да направите.

— Хм… Не исках да прибягвам до евтини трикове — промърмори Зъба.

Освен това не се беше сетил за това. Кийз беше прав. Определено щеше да се получи. Мамка му.

Пристъпваме към план… Ж?