Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (45)

43

Ето ви едно заплетено въпросче: ако сънувате, че заспивате, вързани от луди учени в тайна лаборатория, и започнете да сънувате, сънувате ли всъщност?

Кое точно е сънят?

Кое се брои?

Как можете да направите разлика?

Измъчвах се с подобни безсмислени главоблъсканици цял ден, което пораждаше нов въпрос: ако терзаех собствения си мозък с опитите да разбера какво става, това броеше ли се за мъчение, причинено от Тях? Тъй като цялата ситуация беше тяхно произведение?

Така или иначе, в даден момент явно бях „заспала“, тъй като в друг момент някаква ръка ме разтърси за рамото и ме накара да се върна в „съзнание“.

Както обикновено на мига застанах нащрек и механично се опитах да заема поза за бой. Което не се получава много добре, когато си пристегнат с ремъци.

Виждам отлично в тъмното и за части от секундата различих небезизвестния противен силует над леглото си.

— Ари! — прошепнах не много тихо.

— Здрасти, Макс — каза Ари и за първи път от много време не ми се стори пълен изверг.

С всяка наша среща в последните няколко месеца той добиваше все по-налудничав вид, на ръба да пропадне напълно в бездната на безумието… Сега обаче изглеждаше… Ами, не беше точно нормален, но поне устата му не се пенеше.

Зачаках да започне да се заяжда хапливо.

Той обаче не го направи, не започна да ме дразни или заплашва самодоволно. Вместо това отвърза едната ми ръка, после я дръпна надолу и я върза за подлакътника на инвалидна количка.

Хм-м. Дали можех да летя, завързана за инвалидна количка? Можеше пък и да успея? Вероятно скоро щяхме да разберем. Дори — ако съумеех да засиля количката достатъчно — излитането ми можеше да се получи доста зрелищно.

Седнах в стола, а Ари пристегна глезена ми към предната пръчка. Наканих се да опитам, но той прошепна:

— Количката е от олово. Тежи около осемдесет килограма.

По дяволите. Въпреки че бях доста висока за възрастта си, заради птичите модификации на костите ми тежах най-много четиридесет и пет килограма. Това че никога не се наяждах достатъчно, също бе допринесло. И така, въпреки че бях наистина завидно силна, нямаше начин да успея да отлепя толкова тежка количка от земята.

Измерих Ари с ненавист.

— И сега какво, умнико? При шефа ли ще ме водиш?

Той не поддаде на предизвикателството.

— Просто реших, че ще е хубаво да те разходя, Макс.