Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (75)

73

Много ясно, че трябваше да проникнем вътре! Нямаше ли да бъде жалко да пропуснем шанса си да попаднем на място, където вманиачени серийни убийци упражняват хобито си върху създания като нас? Би било пълна скука да пропуснем подобна възможност!

— Наистина ли трябва да влизаме? — попита Ръч. — Защото… ако не е съвсем наложително… предпочитам да не го правим. Предпочитам да си потърсим местенце, за да си починем.

Усмихнах й се и се опитах да пригладя непокорната й кафява коса.

— Аз също, миличка. Но трябва да се заема с проклетото спасяване на света. Налага се. С мен ли си?

Тя кимна умърлушено, след което на лицето й се изписа хладнокръвна решителност.

— Готова съм! Да изравним това място със земята!

— Аз също! — обади се Ейнджъл. — Тези са истински изчадия! Не трябва да им позволяваме да наранят никого. Ще осуетим плановете им!

— Да сложим край веднъж завинаги! — добави и Ари.

— Точно така! — казах аз и вдигнах юмрук пред останалите за ритуала ни. — Ще изпепелим всичко наоколо! Като приключим, ще оставим след себе си само купчина камънаци!

Помниш ли Хидрата, Макс?

Едва не подскочих. Кога ли щях да привикна с неканения Глас в главата си? За момента бих казала… никога.

Хидра, хидра… — замислих се. — Звучи ми като модел пръскачка?

Не. Лернейската хидра, един от подвизите на Херакъл. На мястото на всяка отсечена от него глава израствали две нови.

А, това ли? Да, гледах един анимационен филм за тях. И какво?

Помисли добре, Макс — каза Гласът. — И ще разбереш.

Повдигнах вежди подозрително.

Пак ли говориш с метафори? Толкова ли е трудно просто да ми кажеш какво имаш предвид?

Мълчание.

Разбира се.

— Макс? — обади се Ейнджъл.

Вдигнах пръст.

— Само секунда. Гласът споделя непотребни факти.

Тото се тръшна на тревата и положи глава на предните си лапи.

Добре. Хидрата — помислих си аз. Помнех филмчето — голяма, мускулеста мишка, облечена в лъвска кожа, се опитваше да изсече котешките глави на някакво подобие на дракон.

Връзката обаче ми убягваше.

А, момент. На мястото на всяка отсечена глава израстват две нови…

Канехме се да унищожим тази централа на „Айтекс“. Да не би това да означаваше, че на нейно място щяха да се появят две нови? Или че други две щяха да станат по-могъщи? Хм-м.

Трябва да убиете самата хидра, Макс. Цялата, наведнъж. Това е просто една от главите. Намери тялото и убий него.

Замислих се. Припомних си картата, която бях зърнала през една открехната врата в Училището по време на една от разходките ми с Ари. Беше на целия свят. Символът на „Айтекс“ се виждаше почти във всички държави, а в много имаше и някакви по-малки звездички.

Тъй като съм по-умна от средностатистическия рекомбинант, осъзнах, че беше нужно да проверим и клоновете на „Айтекс“ по другите държави, за да открием сърцето на звяра.

Много ти благодаря, Глас — помислих не без сарказъм, но разбира се не получих отговор. — Няма ли най-сетне да избереш къде, по дяволите, искаш да идем?

Боже, колко уморена бях! Това спасяване на света просто нямаше край!

Клекнах край плета и привиках останалите.

— Банда, мисля, че Франция ни зове.

Ръч повдигна вежди.

— Призовават летящи деца птици?

— Да — изправих се и протегнах ръце към Тото. Той скочи в тях и го закопчах в пазвата си. — Някой да знае френски?

— Аз мога да поръчам чаша шабли^[1] — рече приглушено Тото.

Разперих криле и се приготвих да излетя.

— Аз знам малко испански — каза Ръч. — Cerrado и abierto^[2], например.

— Това ще ни свърши работа в Испания. Колкото до Франция, време е да проверим дали Ейнджъл може да чете мисли на френски.

Тя размаха криле развълнувано и рече:

— Нямам представа. Обаче да знаете, че държа да опитам кроасаните им.

— О-о, напълно подкрепям — обади се Тото.

Потиснах желанието си да отговоря. Явно не си бяха взели поука в „Мадам Тюсо“. Излетях в прохладната нощ. Усещането ми напомни на Хари Потър, който бягаше от дома на Дърсли. С разликата, че в нашия свят представителите на Дърсли бяха навсякъде, имаха сериозни авоари и подчертано влечение към науката.