Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (21)

19

Как се очакваше да постъпи Зъба? Да напише в блога си, че Макс се беше хвърлила в нощта, само и само да не го целуне отново? Не! Вместо това той заби юмрук в скалата, а после изкриви лице от болка и яд на себе си при вида на охлузените кокалчета и почти мигновения оток.

Загаси огъня, като остави малка купчинка светещи въглени, в случай че тя имаше нужда от помощ да намери входа, ако се върнеше. Вероятността и за двете беше малка.

Разчисти с крак камъните, като си освободи площ с неговите размери, легна и отърка криле в ситната прах — беше приятно. Не искаше да проверява блога си — по-рано беше отбелязал близо осемстотин хиляди посещения. Не му се правеше нищо, освен да лежи и да мисли.

Макс.

Боже, какъв инат беше! И твърда. И затворена. За всичко. Освен за миговете, когато държеше Ейнджъл в прегръдките си или разрошваше косата на Газопровода, или слагаше нещо до ръката на Иги, за да може той да го намери, без да разбере, че някой му е помогнал. Или когато се опитваше да разплете чорлавата грива на Ръч. Или — понякога, — когато гледаше него.

Размърда се на твърдата земя и през ума му бързо се изредиха няколко спомена. Макс го гледа и се смее. Макс скача от скалата, разперва криле и отлита с грация и сила, които караха дъха му да секне.

Макс нанася удар на някого с каменно лице.

Макс целува онзи дългуч Сам на верандата на Ан.

Зъба стисна зъби и се обърна настрани.

Макс го целува на плажа, след като Ари го беше подредил.

И току-що, нежните й устни под неговите.

Искаше му се тя да е тук, ако не до него, поне някъде в пещерата, за да чува дишането й.

Тази вечер щеше да заспи трудно без това.