Мегън Марч
Истински добра любов (9)

Глава 9

Бенър

Една седмица по-късно…

Все още бях в Ню Йорк и сега повече от всичко исках да се върна в Голд Хейвън.

Да се справя с имуществото на Мирна бях принудена да ходя на безброй срещи с адвокатите й, да се срещам с финансовите й съветници, на всичкото отгоре опаковането на вещите от апартамента й нямаше край, а трябваше да управлявам и собствения си бизнес.

Телефонът ми иззвъня от леглото, където го бях метнала след един ужасен дълъг ден, който приключи с разговор с дизайнера, който сега декорираше наново апартамента на Мирна. Не познавах номера, но вдигнах на мига, тъй като видях, че кодът е на Голд Хейвън.

— Ало?

— Мамка му, момиче. Планираш ли някога да се върнеш?

Гласът ми беше познат, но ми отне няколко секунди да се сетя чий е.

— Джулиан?

— Кой друг да бъде, по дяволите? Да не би случайно да си се сдобила с куп приятели в града, без да науча?

— Не точно. Но ще се върна. Надявам се, много скоро.

— Може би ще е най-добре да се забързаш, защото Волтури обикалят около мъжа ти. Не знам дали е, защото са усетили, че той е ранена плячка, готов да бъде свален, или са просто отчаяни да направят своя ход, преди да си се върнала.

Застинах.

— Моля?

— Момичетата на Голд Хейвън непрестанно го приклещват в супера и трамбоват навътре и навън в гаража му, толкова често, че ще съм учудена, ако успее да свърши работа за пет пари, тези дни.

Тъй като Джулиан имаше страхотна точка на наблюдение, след като салонът й се намираше срещу гаража на Логан, знаех, че казва истината.

— Кучки — промърморих под нос.

— Определено са кучки. Затова реших да те предупредя, защото познаваш Логан, той е прекалено мил, за да им каже да го оставят на мира, и заради това, че те се целят в десетката.

— Какво имаш предвид?

— Единственото нещо, с което е известна Еми Харис, освен с това, че си е поставила за цел да заключи Логан Брантли, е това, че не се отказва без бой. Почти съм сигурна, че е построила онази къща, с надеждата, че той ще се премести някой ден при нея.

Гняв блесна пред погледа ми.

— Какво, по дяволите, не разбира тя в думата зает?

— Момиче, за нея си далеч от погледа и далеч от ума, затова повярвай ми, за нея той не е зает. Исках да те уведомя, че ще е в твой интерес да си домъкнеш задника обратно тук и да предявиш претенциите си върху този мъж, преди тя да измисли начин, с който да ти го измъкне изпод носа, без да го осъзнаеш.

Макар Джулиан да не можеше да ме види сложих ръка на кръста си и заех поза, която крещеше: ВНИМАНИЕ: ОПАСНОСТ ОТ ИЗБУХВАНЕ.

— Логан не я иска. Той желае мен.

— Но това не я спря да изфабрикува фалшива бременност и да получи пръстен на ръката си, от краля на бала три седмици след завършването на гимназията.

— Какво? — шокирах се аз.

— Тя е хлъзгава кучка, и макар нещата да не стават така, както ги е планирала, на твое място нямаше да я подценявам, щом става въпрос за Логан.

— Ще се върна до края на седмицата.

— Ако бях ти нямаше да чакам дълго. Ще се видим скоро, Бенър. О, и можеш ли да ми донесеш една от тениските на нюйоркските пожарникари? И може би един пожарникар без тениска? От онези на календарите. Чакай, няма значение. Пожарникарите са задници. Може би, ще е по-добре една тениска на полицията и един секси полицай.

Засмях се, но прозвуча пресилено. Може би защото си мислех, как без да искам ми се ще да блъсна Еми Харис в канавката. С колата си.

— Ще видя какво мога да направя.

След като затворих на Джулиан, се опитах да се убедя, че няма за какво да се тревожа що се отнася до Еми Харис. Логан беше мой. Точка.

Тогава защо го попита, дали тя му носи вечеря?

Няколко седмици далеч един от друг не беше точно най-добрата рецепта за една връзка.

И ако не се тревожиш за Еми Харис, защо плати толкова много пари на главния готвач на хотела, за да ти дава нощни готварски уроци?

Мамка му, този малък глас в главата ми наистина трябваше да млъкне, преди да започна истински да се тревожа.

Но знаех точно кое ще го накара да млъкне… обадих се на Логан.

— Хей, Брус. Идеално уцели момента, точно излизам от банята.

Видението в ума ми беше невероятно.

— Гол ли си или си с кърпа?

Гласът му стана по-дълбок.

— С кърпа, но това може да се промени.

През последните три седмици правихме повече телефонен секс, отколкото би ми се искало да призная, както и не особено добрия ни опит със Скайп секса. Но, хайде, едно момиче си има своите нужди, а дрезгавият глас на Логан ме откарваше до ръба по-бързо от всичко друго.

— Ммм, нима? Може би и аз мога да се разделя с няколко пласта дрехи — казах му аз.

Вместо да ми отговори нещо секси, Логан изруга.

— Мамка му. Звънеца.

— Какво?

— Някой звъни на вратата.

— Да те оставя ли?

По телефона можех да чуя как пресича коридора, за да отиде до вратата.

— Мамка му, Еми е. Ще ти звънна по-късно, скъпа.

Преди да успея да отговоря, Логан ми затвори.

Мамка. Му. Няма. Начин.

Логан току-що отвори вратата на тази кучка, загърнат само с кърпа около бедрата?

Всичко, което Джулиан каза, се върна рязко в ума ми и изскочих от леглото, хуквайки към лаптопа си.

Беше крайно време да се върна в Голд Хейвън, при моя мъж.