Мегън Марч
Истински добра любов (7)

Глава 7

Бенър

— Мирна е била порочна бабка!

След емоциите от тази сутрин, нямаше нищо весело в това да сортирам нещата от апартамента на Мирна през целия следобед. Докато не отворих нощното й шкафче и не намерих колекция от книги. Скрити под библията имаше купчина от исторически любовни романи от 1980-та година със заглавия като Пленена от Шейха, Неговата принцеса пленница и Наградата на пирата.

Вдигнах ги към София, която сложи ръка на устата си.

— Няма! Начин!

Сигурна бях, че Мирна щеше да се обръща в гроба си в момента, ако дъщеря й не бе решила да бъде кремирана, вместо погребана. Мъка и сълзи се надигнаха в мен, задето не успях да се сбогувам с нея, но ги преглътнах. Щях да намеря начин, с който да й отдам дължимото, а междувременно ми бе по-лесно да се фокусирам върху настоящето. Като това, че Мирна бе имала афинитет към любовни романи с пленени героини.

Умът ми на мига превключи на режим маркетинг…

Ами ако се насочех към маркетинг за читатели на любовни и еротични романи, които имат нужда от помощ, докато четат любимия роман? Взех телефона си и нахвърлях няколко идеи. О, дори можех да преименувам продуктите с имена на различни типове любовници… Шейхът, Милиардерът, Лошото момче, Истински добър мъж.

Собствен герой, който може да държите в спалнята си и който ще ви кара да се изчервявате от удоволствие.

Нямаше никакво съмнение, какво бих избрала аз.

Сложих книгите настрани, решена да ги задържа в собствената си колекция… разбира се само с цел проучване… и продължих през чекмеджетата.

Намерих големия черен член пъхнат в гардероба, на най-високия рафт. Със сребристите си акценти, определено той щеше да е Милиардерът. Изглежда за Мирна бе прекалено много и нямах против, защото не бих искала да си представям противоположното.

Уредих дрехите й, които бяха качествени, но на двадесет години, да бъдат отнесени в компания, която се е специализирала в това да ги преправя и дава на хора в нужда. Задържах любимите й боровинкови на цвят шал и шапка, както и един от пуловерите й, в които Джордана да може да се сгушва.

Мирна би била ужасена, но бях сигурна, че щеше да се примири, ако знаеше че кучето й в момента е с разбито сърце. За щастие, кучето имаше собствен тръст, а София нямаше търпение да се грижи за нея.

Успях да прекарам още няколко часа, преди да капна. Имах няколко кашона, които смятах да изпратя на дъщерята на Мирна, защото, без значение дали иска или не, ми се виждаше нередно да изхвърля семейните им спомени.

София хранеше Джордана в кухнята, когато отидох да я потърся.

— Приключих за днес. Ще се върна утре.

Тя сложи розовата купичка с кучешка храна на пода.

— Аз също. И се изтощавам още повече, само докато мисля колко работа имаме за вършене още.

Това беше твърдението на деня. Две от трите спални на Мирна бяха претъпкани с вещи, без да споменавам килерите и гардеробите. Имала е много години да трупа вещи, затова предполагах, че беше логично.

— Сигурна ли си, че няма проблем да останеш тук цялата нощ? — попитах София, преди да си тръгна.

Тя избърса ръцете си в кърпа.

— Още не съм готова да се сбогувам.

— Знам какво изпитваш.

Прегърнах я бързо, преди да взема палтото си и да се насоча към вратата. Беше странно да бъда отново в тази сграда, особено, като знаех, че част от нея е моя и този път никой не можеше да ми я вземе.

Решавайки да повървя, вместо да взема такси, аз пъхнах ръце в джобовете си и се смесих с тълпата от хора, които се прибираха от работа. Не ми липсваше да бъда една от тях.

Взех си суши от любимия ми ресторант и си помислих, че утре за обяд трябва да занеса и на д-р Женски устни, или казано по друг начин, д-р Бренан, гинеколожката ми. Да не мога да хапвам суши бе едно от нещата, които адски много ми липсваха, докато бях в Кентъки, затова да ям по два пъти на ден не ми бе никак трудно. Обаче, да гледам как готвача на суши го приготвя, не можеше с нищо да се сравни с гледката как Логан изпича на грил най-перфектната пържола.

Мамка му, той ми липсва.

Това все още бе много ново за мен, затова се изгубих в мислите си, докато вървях към хотела.

— Бенър! Бенър!

Огледах се, търсейки човека, който вика името ми. Името ми бе достатъчно необичайно, за да има особено голям шанс да викат някой друг.

Едно потупване по рамото ме накара да се завъртя и да се окажа лице в лице с Брандън от страничната уличка, мъжа, с който отидох на отварянето на клуб една вечер, и който не разбираше, че късата пола не е покана да ме обарва.

За нещастие, той седеше пред мен с абсурдно тъпа усмивка на лице и нямаше как просто да си тръгна. Но можех да се престоря, че не го помня.

— Съжалявам. Познавам ли ви?

Той сви вежди.

— Брандън Смит. Преди няколко седмици бяхме на среща по време на отварянето на Оливескю. Смятах да ти пиша, за да видя дали искаш да излезем отново заедно.

Направих се, че съм се замислила за миг, преди на лицето ми да се появи изражение, че го разпознавам.

— О, имаш предвид мъжа, който се опита да си пъхне ръката под полата ми без покана?

Той направи крачка назад, гледайки ме шокирано.

— Ъх. Ах. Ами…

Присвих поглед към него.

— Да, и аз така мисля. Ако искаш да знаеш как един истински мъж се отнася с една жена, ще те пратя да говориш с гаджето ми. Всъщност, като се замисля, той вероятно ще изхвърли тялото ти в някоя канавка заради това, което опита да направиш, но в интерес на това той да не прекара следващите десет-петнадесет години в щатски затвор, май ще е най-добре случилото се да си остане помежду ни.

Той се стегна, а от него се носеше страх на талази, когато прочисти гърлото си.

— Съжалявам. Предполагам, че сте права. Не ви познавам.

Докато Брандън от страничната уличка си тръгваше, се зачудих какво ме бе накарало да се съглася да изляза на среща с него. Раменете му едва изпълваха горната част на якето му. Обувките и часовника му, можеха да струват повече от нечии коли, но бяха адски претенциозни. Знаех, че ги е купил само защото са дизайнерски.

Списъкът ми с недостатъци на Брандън се изпари от ума ми в мига, в който осъзнах, как бях нарекла Логан. Моето гадже.

Беше минало доста време откакто за последно бях сложила този етикет на някой. Насочих се към стъклените врати на хотела, докато в главата ми се блъскаха хиляди въпроси. Той дали ме смята за свое гадже? Никога не бяхме говорили за това. И защо не?

Част от мен искаше да го попита за това, но друга смяташе, че въпросът бе нелеп. Обаче, той мислеше, че ме е напомпал, затова мисля, че преминахме доста от линиите водещи към сериозната връзка, нали? Все още размишлявах над това, когато се върнах в стаята си, сложих сушито на бюрото и си свалих палтото.

Тъкмо хапвах едно рулце, което би трябвало да се нарече оргазмено рулце, когато телефонът ми иззвъня. Грабнах го, мислейки, че е Логан, но беше Гриър.

— Хей, страннице!

— Хей, беля. Съжалявам, че пропуснах обаждането ти тази сутрин. Беше лудница наоколо. И трафикът на Лос Анжелис може да си го начука.

— Все още не мога да повярвам, че отиде да живееш там.

— Не беше кой знае какъв избор, след като се замислих, кое е най-важното за мен.

Преди няколко седмици, нямаше да разбера за какво ми говори, но сега знаех. Беше странно как един човек може да се промени толкова, за така кратко време.

— Разбирам какво имаш предвид.

— Е, ще изплюеш ли камъчето? Какво става? Да не напускаш Голд Хейвън?

— Всъщност, в Ню Йорк съм.

От другия край на линията настана кратко мълчание.

— Вече? Не може да ми казваш, че си се отегчила от Логан.

Стегнах се, приготвяйки се да изрека думите, които не беше лесно да кажа, без значение колко пъти се налагаше да го правя.

— Не. Мирна Франсис, съседката ми от другия край на коридора, почина.

— Старият прилеп? Онази, която те изпорти, за да те изгонят? — попита Гриър, а объркването ясно личеше в тона й.

— Да, с тази разлика, че не ме изгониха заради нея. Та… всъщност, тя ми остави всичко, което имаше, включително и апартамента си.

Настана отново тишина.

— Мамка му, майтапиш ли се с мен? — изглежда това бе редовният въпрос, щом се стигнеше до това, какво се бе случило.

— Не се майтапя с теб. Нямам толкова много пари, колкото имаш ти, но в момента имам наистина доста.

— Съжалявам да чуя, че е починала, но… уау. Това е… лудост. Значи вече оставаш завинаги в Манхатън?

Отговорът ми бе бърз и недвусмислен.

— Не. Или поне, не планирам да го направя скоро.

— Това значи ли, че нещата с Логан вървят добре?

— Вървят добре. Харесвам го, Гриър. Това е напълно нова територия за мен.

Последното нямаше нужда да го казвам, защото тя със сигурност разбираше колко е необикновено.

— Колко голям е членът му?

Задавих се с хапката суши в устата си, когато приятелката ми ме отстреля с въпрос, който обикновено би излязъл от моята уста.

— Наистина ли ме попита това?

— Ти би попитала.

— Така е. Приятелките не трябва да оставят приятелките им да се хващат с мъже с малки пишки.

По някаква причина, що се отнасяше до Логан, открих, че не съм особено склонна да споделям, както правех в миналото.

— О, Боже, мой. Не искаш да ми кажеш — каза Гриър, — или му е адски малък, или наистина, наистина, ама наистина го харесваш. И ако те познавам добре, няма начин да си паднеш по мъж с малък пенис. Това е срещу всичко в наръчника на Бенър Риджънт.

— Нямам наръчник.

— Но ако имаше…

Тя беше права.

— Ще кажа само това. Той определено е от типа Конго.

Гриър си пое дъх, тъй като двете бяхме заедно, докато правихме интернет проучване за това, в коя страна мъжете имат най-големи пениси. Това беше една наша игра, за която шеговито казвахме, че сме запомнили абсолютно цялата информация на ум, за да може, ако ни се отдаде да пътуваме някъде, да имаме шанса да се уредим с мъж с голям член.

— Мамка му. Трябва да изляза навън да видя дали хората не карат кънки на лед, защото мисля, че адът току-що замръзна. Ти наистина го харесваш.

— Толкова съм преебана, Гриър.

— Защо? Това не е нещо лошо.

— Той живее в Кентъки.

— Както и ти — посочи ми тя.

— За сега. Но какво ако… — думите ми заглъхнаха.

— Какво ако какво? За какво се тревожиш?

Беше време да се изправя пред страховете си.

— Ами ако осъзнае, че не съм му достатъчна?

Измина още един миг в тишина, преди тя да отговори.

— Срещала съм Логан Брантли само веднъж, но не ми приличаше на глупак. Ти си много повече от достатъчна. Той е шибан късметлия, че е с теб. Ти си награда, Бенър. Никога не го забравяй.

В този миг ми беше напомнено, че понякога е нужно само да поговориш с най-добрата си приятелка, за да може всичко да ти се изясни.

— Права си, такава съм.

— Добро момиче. Сега се стегни преди напълно да сме си разменили ролите.

— Обичам те, Гри.

— Обичам те, Би.

— Липсваш ми. Не бъди странница.

— Ти също. Сега затваряй и върви да правиш порочен телефонен секс с мъжа си и го накарай да мисли цяла нощ за теб, въпреки че си на стотици километри от него.

— Мамка му, гледай колко порочна си станала. Отива ти.

— Да, предполагам, че е така.

Сбогувахме се и аз затворих.

Обмислях предложението й, докато дояждах сушито си, след това взех телефона си и изпратих съобщение на Логан.

БЕНЪР: Можеш ли да говориш?

Телефонът извибрира в ръката ми тридесет секунди по-късно и беше обаждане, а не съобщение.

— Хей, Брус.

— Здрасти.

— Идеално улучи времето. Точно си взимах кратка почивка, преди да се върна на работа.

Погледнах към часовника. В Голд Хейвън беше почти седем часа.

— Как върви проекта?

— Имам адски много работа по тази кола, повече отколкото очаквах. Работим извънредно, а аз най-много, тъй като така се прави. Как са нещата при теб?

— Доста време прекарах в дома на Мирна. Беше… по-трудно, отколкото очаквах — очите ми запариха, готови да се напълнят със сълзи.

Гласът на Логан стана по-мек.

— Разбира се, че е така, скъпа. Тя може да е била заядлива старица, но си беше твоята заядлива старица.

Той беше напълно прав.

— Мисля, че затова ми е толкова трудно да преживея факта, че тя умря, докато мислех ужасни неща за нея. Това е нещо, което никога няма да мога да променя. Подлудява ме — подсмръкнах и бях сигурна, че скоро ще се разплача.

— Скъпа, много съжалявам. Иска ми се да те прегърна и да ти кажа лично, че всичко ще е наред.

Отново подсмръкнах.

— Всичко е наред. Знам, че вината не е моя. Просто ще се наложи да живея с това.

— Тя се е гордяла с теб, Бенър. Нямаше да ти остави всичко, което има, ако не беше така.

Замислих се за това как адвокатът ми каза, че Мирна постоянно е сменяла завещанието си.

— Или просто не е имала време да размисли.

— Спри, Брус. Не се измъчвай с това. Поучи се от него. Почети паметта й, като уважиш волята й.

— От къде измисляш толкова умни работи?

— Изгубих много братя и знам, че смъртта никога не се приема лесно. Затова за в бъдеще, трябва да се опитваме да бъдем по-добри и да не оставаме нищо недовършено.

Сълзите ми пресъхнаха и успях да му кажа за романите и за това, че Джордана ще остане тук със София.

— Обичам кучета. Винаги съм искал да имам, но работя прекалено дълго, и не искам да бъда от хората, които имат куче спящо в приемната им по цял ден. Ако София не иска да я вземе, може да я донесеш у дома.

У дома. Той го казваше с лекота, защото точно там бе домът му.

Дали сега той бе и мой? Защото сега бях в Ню Йорк и с всеки изминал час го чувствах все по-малко като мой дом.

— Ще я попитам и ще ти кажа.

— Идеално — той се прозя на телефона.

— Прекалено много работиш.

— Няма такова нещо, щом имаш собствен бизнес.

— Спираш ли поне, за да хапнеш? — в мига, в който въпроса излезе от устните ми, в ума ми се формира друга мисъл. Еми Харис най-добре да не опитва нищо, докато ме нямаше. С Логан си изяснихме нещата касаещи пая, но не бих разчитала, че тя ще стои настрани.

Логан не беше глупав и веднага усети на къде бия.

— Какво питаш наистина?

Нямаше да се скатавам и да се въртя около въпроса.

— Онази имитаторка на Бети Крокър опитвала ли се е да ти носи кошници за пикник, след като не съм наоколо?

Той се засмя и ми се прииска да го ударя.

— Ревнуваш ли, Брус?

Насилих се да се засмея.

— Разбира се, че не. Имам предвид, не бих ревнувала, както ти не би ревнувал, ако ти кажа, че пред хотела си се натъкнах на Брандън от страничната уличка.

Смехът на Логан секна.

— Онзи шибаняк, който се опита да пъхне ръце под полата ти?

Бях шокирана, че помни, и попитах бързо.

— Нима помниш това?

— Разбира се, че помня списъка с мъже, за които трябва да се погрижа, ако някога ги срещна.

Нещо в мачовските му думи ме накара да попитам.

— О, нима? Значи ревнуваш.

— Казах ти, това си е моя пай. И не деля пая си с никой.

— Аз също ти казах, че не деля.

— Продължавай да ми говориш така, когато си дойдеш у дома, и ще ми е трудно да не ти изчукам това поведение от теб.

На мига бикините ми се подмокриха и си спомних за съвета на Гриър за порочния телефонен секс.

— Сам ли си в гаража?

— Разбира се.

— Членът ти твърд ли е?

Логан въздъхна накъсано и отвърна на въпроса с въпрос.

— Котенцето ти влажно ли е?

— Подгизнало.

Той простена в телефона.

— Мамка му, скъпа. Иска ми се точно сега да яздиш лицето ми, за да мога да вкуся цялата ти сладост. И за протокола, мамка му, твърд съм като скала.

Представих си Логан в гаража му, с ръка опъваща дънките му, докато я движи нагоре-надолу по члена си.

— Иска ми се да те видя.

— Съблечи се. Искам да си гола, легни на леглото и разтвори бедра толкова широко, че да можеш да заровиш пръсти дълбоко в сладкото си котенце. Искам да те чувам, как ще се докараш до оргазъм, за да мога да ти кажа колко адски секси си.

Включих телефона на високоговорител и го пуснах на леглото, за да мога да съблека дънките, блузата, бикините и сутиена си. След като смъкнах покривката на леглото, сложих телефона по-нагоре и се пльоснах върху възглавницата.

— Ако точно сега можеш да ме видиш, щеше да знаеш, че изпълних нарежданията ти. — Плъзнах пръсти надолу и ги мушнах във влажната си женственост.

Обикновено, когато го правех без телефонна публика, имах нужда да се поизмъчвам малко повече, но сега, само докато гласът на Логан ехтеше в ума ми, нямаше нужда да го правя.

През телефона чух стона му, точно когато започнах да масажирам с кръгови движения клитора си. След това отново гмурнах пръстите си вътре.

— Колко си стегната?

— Много стегната, но искам повече.

— Искаш члена ми, нали?

— Да.

— Донесе ли една от играчките ти със себе си?

— Никога не излизам от дома без една.

— Тичай да я вземеш.

Скочих от леглото, нетърпелива да последвам заповедите му, тъй като се нуждаех от този оргазъм повече, отколкото се нуждаех от водка. А това беше показателно.

Щом взех прототипа от куфара си, се върнах при леглото и телефона си.

— Готова съм.

— Легни по гръб, разтвори крака и започни да се възбуждаш.

— Точно сега ръката ти, движи ли се по члена ти, Логан? Имам нужда да си го представя.

— Държа здраво члена си в юмрук, но не може да се сравни с усещането за котенцето ти, което ме стиска, докато свършваш.

Простенах. Обожавах порочните му думи.

— Точно така, скъпа. Измъчвай това сладко коте, защото след малко ще го чукаш и ще свършиш заедно с мен. Искам целия шибан Ню Йорк да чуе как крещиш името ми.

Гърчех се на леглото, а вибраторът измъчваше клитора ми, докато го притисках към себе си и почти ме отведе до ръба, но исках да го усетя в себе си.

— Готова съм.

— Ще си готова, когато аз кажа.

— Моля те, Логан.

— Мамка му, обичам да чувам как се молиш. Пъхни го в себе си и ми кажи какво е усещането.

Плъзнах вибратора във влажния си вход и увеличих интензивността на масажора на G-точката.

— О, Господи. Няма да издържа дълго — казах му, а гласът ми трепереше.

— Мамка му, така е, няма да издържиш. Усещаш ли го срещу G-точката си?

— Да. О, Боже мой, да!

— Не забравяй да си играеш с малкия си сладък клитор. Това ще бъде бързо и силно.

Пресегнах се надолу и започнах да притискам клитора си, докато се чуках с вибратора. Стоновете ми се смесиха с тежкото дишане на Логан, докато се самозадоволяваше.

— Иска ми се да мога да те видя, но си те представям и, мамка му, адски красива си.

Вълна от удоволствие накара тялото ми да затрепери.

— Няма да издържа дълго.

— Не е нужно. Свърши силно, скъпа. Свърши силно и ми позволи да те чуя.

Натиснах бутона за вибрации на най-силното положение и викът ми изпълни стаята.

— Логан!

Той изръмжа шумно в слушалката, последвано от неразбираеми думи и си представих как струи сперма се изливат върху капака на колата. Кой би предположил, че това може да е толкова секси?

Щом оргазмът ми утихна, измъкнах вибратора от себе си, изключих го и се свих на една страна.

— Върху колата ли свърши?

— Никога няма да кажа.

— Крещях ли достатъчно силно?

Можех да доловя веселието в гласа му, когато отвърна.

— Става за сега, но няма да бъде за последен път.

— Какво каза, когато свърши? Не успях да чуя.

Изминаха няколко секунди, преди той да отговори.

— Нещо, което предпочитам да ти кажа лично.