Мегън Марч
Истински добра любов (18)

Глава 18

Логан

Почуках на вратата на г-жа Борст, само на крачка от магазина й за тапициране и изчаках няколко мига, преди да отвори вратата. Тя ме погледна намръщено през мрежестата врата с твърдо изражение на лицето.

— Това, че не ти вдигнах телефона, не беше ли достатъчен отговор?

Мамка му. Реших да се правя на тъп.

— Помислих, че може да не сте чула телефона, госпожо.

— Чух го. Освен това имам идентификатор на телефона си и виждам кой се обажда.

Това не беше никак добър знак. Време беше да мина по същество.

— Какво трябва да направя, за да довършите интериорните панели и тапицерията, г-жо Борст? Да не би да искате да вдигнете цената, след като вече се договорихме?

Тя поклати глава, а стоманено сивите й очи се впиваха в мен, без да трепнат.

— Няма да пипна нито панелите, нито тапицерията, докато отраканата ти приятелка не се извини на братовчедка ми и на втората ми братовчедка за това, че е казала, че племенникът ми е роден след кръвосмешение. Вината за това не беше на Мини. Тя не знаеше, че тя и Лайл имат кръвна връзка, доста месеци след като забременя.

Мамка му.

— С цялото ми уважение, г-жо, това няма нищо общо с работата, която вие вършите за мен.

Тя скръсти ръце, а на костеливия й пръст имаше напръстник.

— Точно тук грешиш. Без извинения, няма да свърша работата.

Искаше ми се да хвана възрастната жена и да я разтърся, но бях се заклел никога да не докосвам жена в гнева си. Ако не вярвах в това с цялото си същество, щях лично да се оправя с Триша за всичко, което причини на Бенър.

— Ще свършите работата, ако има извинение. Това ли е условието ви?

— Точно това. И след като каза, че имаш нужда тези неща да бъдат направени наистина бързо, нямаш време да се мотаеш наоколо.

— Ще взема всичко, което ви донесох да обработите, и приключваме.

Устата й остана отворена.

Нямаше никакъв начин да искам от Бенър да се извини на Триша, особено след като Бенър цяла сутрин покрива с грим насиненото си око.

— Какво? — гласът на г-жа Борст не беше вече толкова уверен, както преди миг.

— Вие не бяхте там и съм сигурен, че историята, която ви е разказала Триша не е цялата истина. Ако беше така, щяхте да осъзнаете, че горите мост, който няма нужда да бъде унищожаван.

Тя повдигна вежди.

— Ти имаш повече нужда от мен, Брантли, отколкото аз от теб, не го забравяй. Кой мислиш, може да оправи тези седалки на лъскавата кола и да поправи интериорните панели толкова бързо и на толкова ниска цена?

— Изглежда много скоро ще разбера, госпожо, тъй като повече нямам нужда от услугите ви. Ще си взема собствеността още сега, ще платя за това, което сте направили по нея, и ще си вървя.

— Пет хиляди долара и можеш да си ги вземеш.

— Първо ще видя какво сте свършили по тях.

Тя отстъпи настрани и влязох в работилницата, виждайки всички части от интериора на колата, разхвърляни наоколо.

Стрелнах я с поглед.

— Направили сте панелите и едната седалка? И искате да ви платя пет хиляди долара?

Тя сви рамене.

— Измила съм всичко останало. Не забравяй това. Останалото е за невъзвръщаеми разходи.

Сдържайки темперамента си, измъкнах портфейла си и отброих парите. Това бе доста голям удар за бюджета ми, но проектът бе прекалено важен, за да рискувам.

Г-жа Борст прибра парите.

— Върви и си вземи боклуците от работилницата ми. — Тя се завъртя на пети и се насочи към къщата си.

Натоварих всичко в багажника на пикапа си, и ги покрих с мушама, като през цялото време я проклинах на ум. Толкова с това да бъдем професионалисти, г-жо Борст.

И сега имах недовършена тапицерия и нямах идея какво щях правя.