Мегън Марч
Истински добра любов (40)

Глава 40

Логан

В събота вечерта изключих телефона си веднага щом отидох на стадиона, затова, когато го включих отново, за да ползваме GPS-а, в опит да намерим най-краткия път навън от Нашвил, в неделя сутринта, не бях изненадан, че имах няколко съобщения.

КОДИ: Трябваш ми в участъка в понеделник сутринта, за да отговориш на някои въпроси. Гледай да си там.

ГРЕЙНДЖЪР: И двамата с щатския следовател мислим, че е било палеж. Няма следи от метамфетамин. Официалният доклад ще е готов чак следващата седмица, но нещата изглеждат кофти.

ДЖУЛИАН: Трябва да говоря с теб. Звънни ми веднага щом получиш съобщението.

— Какво мислиш, че иска Джулиан? — попита Бенър.

— Не знам, но ще й се обадя, за да разберем, щом се приближим до града.

— Не мислиш ли, че ще е добре да й се обадиш сега?

Стиснах ръката й, която бе отпусната в средата на конзолата.

— Предпочитам да задържа реалността далеч от нас още малко, ако разбираш какво имам предвид.

— Знам, скъпи. Но може би тя знае нещо. Ако някой умишлено е запалил пожара… това е ужасяващо. Някой можеше да загине.

Знаех, че Бенър е права, но изчаках още няколко километра, преди да извадя телефона и да позвъня на Джулиан.

Тя не вдигна, затова пъхнах телефона в поставката за чаши и усилих музиката.

— Преди да слезем от този пикап, ще насрочим дата — казах, взимайки завоя водещ към Голд Хейвън няколко часа по-късно.

Бенър ме погледна.

— Какво?

— Чу ме. Не искам да чакам дълго. Когато те видях да държиш в ръце малкото момиченце на Холи… Мамка му, Бенър. Това ми подейства доста силно.

Тя се засмя.

— Ако ми го беше казал преди шест месеца, щях да хукна да бягам през глава. Но сега, съм напълно съгласна с това.

Телефонът ми започна да звъни, преди да успея да отговоря. Джулиан.

— Ало?

Когато никой не отговори, включих на високоговорител.

— Ало?

— Логан?

— Да.

— Мисля, че днес ще получим отговора. Къде си?

Погледът на Бенър се стрелна към мен.

— На петнадесет минути от града. За какво говориш, по дяволите?

— Карам след Мемфис Локууд по Път 45. Тя току-що напусна Домашни вкуснотии, все едно я гонеше дявола, докато си взимах кафе, затова я последвах.

— Джулиан, стой настрани. Обади се на Коди. Нека той се оправя с това.

— Не мога. Той се опитва да намери директор Тимънс. Изчезнал е.

— Какво, по дяволите?

— Този лицемер Тимънс не е пропускал неделна служба от дванадесет години, откакто дойде в града, но днес го нямаше.

— Може да е болен. Или пиян. Все едно. Това не значи нищо.

— В Домашни вкуснотии казаха, че никой не го е виждал от миналата нощ. Коди не може да се свърже с него, а той не си е у дома.

— Къде точно се намираш?

— Близо до кръстовището на Орчъри Роуд.

— Към имота на Харис? — попитах, представяйки си къде точно е.

— И къщата на Никол.

— Не е тя.

— Предполагам, че ще разберем. Мамка му, репортерката току-що зави към земите на Харис. Трябва да вървя. Ела тук.

Когато затворих, Бенър ме погледна.

— Трябва да ми обясниш.

— Имението на Харис е на Път 45. Главната къща, къщата за гости и няколко бунгала. Еми живееше в къщата за гости, преди да си построи своя от другия край на имота. Никол живее в едно от бунгалата, защото е най-евтино, а тя иска да събере пари, за да купи боулинг залата.

— Това значи… какво?

Поклатих глава.

— Мамка му, нямам идея.

Натиснах газта и бях на мястото вероятно десетина минути след Джулиан и репортерката. Главният път се разклоняваше в две посоки, на дясно към главната къща и къщата за гости, и на ляво към бунгалата.

Вътре в мен нещо ми нашепваше да тръгна на ляво, макар да мразех дори мисълта за това.

Когато видяхме двете коли спрени в страни на пътя, се почувствах така, сякаш бях глътнал камък.

— Мамка му. Не може да е Никол. Няма начин.

Паркирах зад джипа на Джулиан и ми се искаше тя да си бе държала носа далеч от това. Другата кола принадлежеше на Мемфис Локууд и оператора й.

— Стой тук — казах на Бенър.

— Няма начин. Идвам с теб.

— Няма начин, мамка му, не и след като не зная какво ни очаква там. Стой тук.

— Добре. Но ако нещо ти се случи, лично ще ти наритам задника.

Наведох се над конзолата и я целунах силно, преди да се отдръпна.

— Не се тревожи. Ще се женя за теб, затова, мамка му, ще се върна цял. Избери проклетата дата, Бенър.

Посегнах зад седалката измъкнах пистолета си и слязох от пикапа.