Мегън Марч
Истински добра любов (37)

Глава 37

Логан

Боун Трашър наистина действаше с размах, беше ни наел пентхаус, който беше толкова страхотен, че чак Бенър бе впечатлена.

Откакто потеглихме за хотела, думите на Зейн Фриско не ми даваха мира, повтаряйки се отново и отново в ума ми. Сложи пръстен на ръката на тази жена, за да може целия свят да знае, че е заета.

Добрата новина бе, че тази мисъл ми се въртеше в ума от няколко дни. Като добавех и факта, че можех да загубя Бенър в пожара, разбрах това, което исках повече от всичко друго. Да съм с нея завинаги.

Не бях богат мъж и знаех, че заслужава повече, отколкото можех да спестя сега, особено с изгорелия ми бизнес и без никакви приходи към момента, и това ме ядеше отвътре.

Може би още не мога да й задам въпроса, но можех да боготворя тялото й.

В мига, в който влязохме в спалнята, Бенър отиде до панорамните прозорци простиращи се от пода до тавана и се загледа в града под нас.

— Толкова е красиво — каза тя.

Последвах я и избутвайки косата настрани, целунах шията й.

— Много красиво.

Тя се обърна и се вгледа в мен за миг, преди лека усмивка да извие ъгълчетата на устните й.

— Говорех за града.

— Не мога да кажа, че съм видял нещо по-невероятно от жената пред мен.

— Голям ласкател си, Логан Брантли.

— Само за теб — и това бе истината. Правилната жена променя всичко.

— Обаче ми харесва и когато ми говориш порочни неща — каза Бенър с пакостливо изражение. Всеки път щом тя искаше да играе, аз бях в играта.

— Тогава наистина ще ти хареса, като ти кажа, че искам да се чукам срещу прозореца, и не ме е грижа кой може да ни види.

Бенър прехапа долната си устна, преди да протегне ръка и да я прокара по мен.

— О, нима? Искаш да опра дланите и циците си до стъклото, докато ти ме чукаш изотзад, за да може всеки да види изражението ми, когато ме накараш да свърша?

— Искам всички, чак долу на улицата да чуят как крещиш името ми.

Тя се завъртя и ръцете й задърпаха дрехите ми. Бенър измъкна блузата през главата ми и пръстите й се насочиха към копчетата на дънките ми, докато ги откопчаваше.

— Може би първо трябва да ме видят на колене, докато поемам члена ти в гърлото си.

Простенах, когато тя стисна члена ми и коленичи пред мен.

— Мамка му, да. — Зарових пръсти в косата й, докато тя прокарваше език по главичката на члена ми. — Моя. Цялата си само моя.

Тя погледна нагоре към него.

— Имаш предвид, че ти си мой. Никога няма да те пусна да си отидеш, Логан Брантли.

— Аз няма да те пусна. Мамка му, обичам те, Бенър.

Усмивката й се разшири, преди да поеме члена ми в устата си. Задържах погледа си насочен към нейния, докато тя ме обработваше с устни, език и гърло. Само след минути трябваше да се отдръпна, защото нямаше шанс да свърша в гърлото й.

Изправих Бенър на крака и я съблякох гола. Косата й се посипа по раменете й секси разрошена.

— Обърни се. Ще покажем на всички точно на кого принадлежиш.

Тя се обърна към стъклото и аз обвих една ръка около гърлото й, навеждайки главата й назад към мен, докато не докосна рамото му. Другата ми ръка стисна зърното й, мачкайки и измъчвайки го, докато тя не започна да се гърчи в ръцете ми.

— Винаги реагираш така страхотно — пуснах гърдата й и плъзнах ръка надолу, обгръщайки котенцето й. — Това е мое.

— Само твое.

— Завинаги.

— Да.

С върха на пръста си намерих клитора й и го притиснах, докарвайки я на крачка от оргазма, преди да изрека думите, които не спираха да кръжат в ума ми.

— Ще се оженя за теб, Бенър. Ще ти дам името си. Децата си. И това е завинаги.

— Да! — изкрещя тя, докато свършваше, а аз зарових пръсти в нея, задържайки я на върха.

Когато тя започна да ме моли за втори оргазъм, аз измъкнах пръстите си от нея, махнах ръка от гърлото й и я завъртях към себе си.

— Кажи го отново.

— Да — погледът й бе насочен директно към моя. — Абсолютно да.

Вдигнах я и я отнесох далеч от прозореца.

— Промених мнението си. Това е само за нас. Никой друг няма да те вижда или да те чува. Алчен съм за всяка една частица от теб и никога няма да ти се наситя.

Положих я на огромното легло и погледът ми не се откъсваше от нейния, докато се плъзгах бавно в тялото й.

— Обичам те, Логан.

— Ще прекарам остатъка от живота си, за да направя така, че никога да не съжалиш за това свое решение.

Но първо, щях да прекарам остатъка от нощта да я карам да повтаря да отново и отново.

Тази жена бе моя.

Завинаги.