Мегън Марч
Истински добра любов (24)

Глава 24

Бенър

Останалата част от уикенда бе някак унила, и макар че клюките за Никол да продължаваха да се носят, тя гледаше да не се набива на очи. Част от мен искаше да я потърси, но не знаех каква полза би имало от това. Когато Логан не прекарваше цялото си време в гаража, работейки по колата на Боун, той бе мълчалив и знаех, че тази ситуация го изяжда отвътре.

Рано в понеделник сутринта, получих съобщение от Гриър относно човека, който правеше тапицерии за коли.

НАЙ-ДОБРАТА КУЧКА: Какво ще кажеш, ако ти кажа, че Кав поиска услуга от приятел, и че Елиът Крисп, от шоуто „Подмени“ има някой човек в Нашвил, който може да направи седалките на колата на Боун?

Нямах никаква идея какво е Подмени, затова направих бързо проучване в Гугъл. Очевидно беше известно телевизионно шоу, в което взимат потрошена кола и я превръщат в произведение на изкуството за адски кратък период от време. Мамка му. Това може да свърши работа.

БЕНЪР: Няма начин, мамка му! Сериозно ли?

НАЙ-ДОБРАТА КУЧКА: Логан само трябва да отнесе всичките части и дизайна до утре сутринта в Нашвил и те ще поемат от там.

БЕНЪР: И ще са готови до няколко дни? Колко ще струва?

НАЙ-ДОБРАТА КУЧКА: Какво ти пука? Ти наследи 30 милиона.

Беше права. Не ми пукаше. Но на Логан да.

БЕНЪР: О, Боже, Мой, ти си невероятна! Току-що ми спаси задника, да не трябва да се извинявам на онези кучки. Можеш ли да ми изпратиш телефон за контакти?

Гриър ми изпрати всичко, заедно с прегръдки и целувки.

Веднага се обадих и говорих с мъжа. Сметката беше доста голяма, но сключихме сделка, аз да платя страхотната такса за експресна поръчка, а Логан да получи сметка за останалото. Веднага щом получих думата му, че ще се справи, и че Логан никога няма да научи за пълната цена, на която се бяхме договорили, аз изтърчах към колата си под наем и скочих вътре, без да ме е грижа, че имам очна линия само на едното око и никаква спирала.

Мамка му, наистина го обичам, след като съм готова да изляза от къщата в този вид.

 

 

Когато спрях на паркинга на гаража на Логан, едва успявах да сдържа вълнението си. Както обикновено музиката дънеше оглушително и тримата мъже работеха над колата на Боун, която бе почти напълно готова, като се изключи боята и интериора.

— Логан!

Логан отстъпи от колата щом ме видя и спря музиката.

— Всичко наред ли е, Брус?

Кимнах с глава.

— Всичко е много повече от добре. Намерих някой, който ще направи тапицерията и няма да се налага да се извинява на Триша.

— За какво говориш?

— Единственото, което трябва да направиш, е веднага да занесеш седалките в Нашвил, защото някакъв мъж, който работи за някакво шоу, познава някой, който ще свърши работата. Името му е Елиът някой си — обяснението ми бе развълнувано бърборене и Логан смръщи вежди, докато обмисляше всичко.

— Елиът Крисп? От Подмени? Мамка му, сериозно ли?

Кимнах, вероятно прекалено развълнувано.

— Да, говорих с Гриър, и тя заяви, че ти е длъжница, затова нейният мъж се е обадил и е поискал услуга, и този Елиът ти е намерил свой приятел, който ще свърши работата.

Логан вдигна глава и се загледа в тавана за миг, карайки ме да се чудя, дали не съм се объркала, смятайки, че ще съм му много полезна със стореното. Когато обаче срещнах блестящите му сини очи, отговорът ми бе ясен.

— Мамка му, скъпа, спасяваш ми живота. Чудя се колко ли ще ми струва.

— Услуга е, затова трябва да платиш само стандартната цена.

— Мамка му, слава Богу. Къде трябва да ги занеса?

Въздъхнах облекчено.

— Ще ти пусна адреса на съобщение.

Той погледна към работниците си.

— Ей, Джок. Рик. Ще се оправите с предницата, нали? Трябва да занеса седалките веднага в Нашвил, за да спася задниците ни.

Този, на чийто гащеризон беше избродиран Джок, отговори.

— Нямаш грижи, шефе. Няма да се прави още много, преди да я откараме за боядисване. Ще свършим всичко тук.

Изпратих адреса на Логан със съобщение, докато той сменяше гащеризона си с дънки и намъкваше блуза с дълъг ръкав върху тениската си.

— Ще дойдеш ли с мен, скъпа?

Когато се поколебах, очите на Логан се разшириха.

— Мамка му, твоите… неща пристигат днес, нали? — И под неща имаше предвид кутията ми с членове, но без съмнение заради публиката, която имахме, подбираше внимателно думите си.

— Да, но…

Логан поклати глава.

— Без никакво „но“. Оставаш тук да чакаш доставката. Това е много по-важно. — Той ме дръпна близо до себе си и прошепна достатъчно тихо, че Джок и Рик, които бяха наблизо, да не могат да ни чуят. — Но довечера, когато се прибера у дома искам да те намеря в леглото си, докато си играеш с една от играчките ти. Ще седя и ще те гледам как се докарваш до ръба, преди да дойда и да ти дам база за сравнение.

И просто така, бикините ми станаха изгубена кауза.

— О, нима?

— Мамка му, да.

— Имаме сделка.

Логан се наведе и ми даде една бърза, страстна целувка.

— Докато шофирам през целия ден ще съм адски твърд, заради теб.

* * *

Няколко часа по-късно, получих имейл от компанията за доставки, че кутията ми е била доставен в пощата на Голд Хейвън. И имайки предвид, че бе почти четири часа, за втори път този ден изхвърчах забързано от къщата, този път обаче напълно гримирана. Печеля.

Тъй като пред пощата нямаше свободни паркоместа, спрях пред Режещата кучка и изскочих навън. Джулиан започна да тропа по прозореца, за да привлече вниманието ми.

Аз обаче продължих да вървя, бързайки да си взема доставката, преди пощата да затвори. Когато потропа отново по прозореца, аз вече отварях вратата на пощата.

Имаше опашка от трима човека и нетърпеливо зачаках да дойде моя ред. Най-после стигнах до гишето.

— Тук съм да прибера две пратки. — Извадих телефона си и го обърнах с екрана към нея, за да й покажа информацията за доставката.

Жената взе телефона ми и започна да пише на клавиатурата си. Тя въведе номера, натискайки лениво бутоните, което още повече опъна нервите ми.

Изражението й се смръщи объркано, но тя отново въведе кода, преди да ме погледне.

— Съжалявам, но тази пратка вече е получена.

— Моля? — гласът ми се извиси и всички разговори в малкия пощенски офис замлъкнаха.

Тя прочисти гърлото си.

— Да, г-жо. Тук пише, че някой вече е взел пратката днес.

— Това е невъзможно. Пратката е моя. Не би трябвало някой друг да я вземе.

Тя прегледа страниците поклащайки глава.

— Може би е станала някаква грешка?

— Очевидно има грешка, ако сте ги дали на някой друг, който очевидно не съм била аз. — Темпераментът ми избухна в същия миг, в който търпението ми удари дъното. — На кой сте ги дали? Къде са те?

Мъжът от съседното гише се приближи и застана зад жената, с която говорих.

— За кои пакети става въпрос?

Жената посочи към компютърния екран.

— Тези двата.

— По-рано Еми Харис беше тук и получи дузина кутии за Домашни вкуснотии. Чудя се, дали не е станала някаква грешка и да съм ги дал на нея.

Чувайки името Еми Харис, ми се прииска да изкрещя. Кълна се, тази жена продължаваше да ми се пречка и всеки път бе по-голям трън в задника ми.

Мъжът се върна на бюрото си.

— Хммм. Може би съм направил грешка — той ме погледна. — Съжалявам, госпожо. Мисля, че съм се заплеснал, докато товарех кутиите й и съм сложил още няколко, които не са за нея.

Главата ми щеше да експлодира.

— Тогава можете да отидете и да ми ги вземете, нали? — Домашни вкуснотии са от другата страна на улицата, нямаше да му бъде особено трудно.

— Съжалявам, не мога да изляза, преди да затворя и да приключа касата. Ако ги искате веднага, може да отидете при г-ца Харис, каквато е мила и добра, сигурен съм, че няма да има никакъв проблем да ви ги върне.

Измъчен стон се изтръгна от гърлото ми.

— Ама сериозно ли? Няма да си направите труда да поправите собствената си грешка? Ще ме карате аз да го правя?

Той сви рамене, сякаш не е кой знае какво.

— Всеки прави грешки понякога. Не е като да не можете да си ги вземете от нея. Сега, чувствайте се свободна да отстъпите от опашката, за да обслужа следващия клиент.

Това. Не. Може. Да. Ми. Се. Случва.

Но когато една жена застана пред мен и започна да говори с пощенския служител, беше очевидно, че се случва наистина.

Какво, по дяволите, не им бе наред на хората в този град?

Излязох от офиса, заставайки на тротоара, докато се чудих дали тук съществуват неща като професионализъм и етика.

— Ехо!

Очевидно не.

Завъртайки глава на ляво, видях Джулиан да пъхва глава през вратата на салона си и да ми маха.

— Веднага се връщам — извиках и тръгнах напред.

— Но…

— По-късно!

Прекосих улицата и се насочих към вратата на Домашни вкуснотии решена да си взема кутиите и да приключа с този ден.

Когато бутнах врата и тръгнах напред, разговорът на голямата маса, заобиколена от пенсионирани дами, които пийваха кафе, замлъкна, за да могат да чуят всяка дума, която ще си разменим.

— О, Божке, това тя ли е?

— Да. Точно тя.

Косъмчетата на тила ми леко настръхнаха, но аз ги игнорирах.

Сервитьорката Дарлийн спря пред мен със самодоволна усмивка на лице.

— Мога да предположа защо си тук.

— Трябва да говоря с Еми.

Тя се засмя.

— Обзалагам се.

Мамка му, сигурно се майтапите с мен.

Когато Дарлийн се отдалечи, аз се обърнах, изправяйки се лице в лице с жените, които шептяха зад гърба ми. Те погледнаха настрани, докато аз потропвах с крак и чаках.

Най-после Дарлийн се върна, а Еми вървеше след нея.

— Мисля, че две от пратките ми са ти били дадени по погрешка от пощата — заявих, без да си правя труда да губя и нейното и моето време с излишни поздрави.

Еми се облегна на плота и можех да разчета ясно изражението й.

— Точно когато си мислих, че един човек не може да причини повече скандали в едно малко градче, се оказа, че греша напълно.

Извъртях очи.

— Просто си ми върни кутиите и можем да забравим, че се е случило.

— О, не мисля, че добрата ми приятелка Триша, ще забрави какво видя в офиса ми преди двадесет минути. Кутия пълна с… дори не мога да го кажа.

Триша. Мамка му.

— Нека позная. Била е толкова скандализирана, че е трябвало да разкаже на целия град как без да искаш си отворила кутия с членове, която не е била за теб.

Еми си пое дълбоко дъх, доказвайки, че съм права.

— Нямаш ли никакъв срам? Или самоуважение? Какво ще си помисли Логан, когато научи, какво си поръчала да бъде доставено тук…

Възприех най-сладкия тон, който можех да възпроизведа, и я прекъснах.

— О, скъпа, ако мислиш, че той не знае, и не подкрепя идеята на сто процента, то значи си много тъжна и заблудена.

Устата й остана отворена.

— Да, точно така. Всъщност, ако бъдеш така добра да ми върнеш кутиите, ще мога да последвам инструкциите, които той ми даде за тази вечер, а именно да го чакам в дома му, в леглото му, и да започна да се възбуждам.

— Аз никога…

— Не си имала свестен оргазъм? Дай ми само още няколко седмици и компанията ми ще може да ти продаде онова, което ще поправи тази несправедливост.

Сега не просто Еми звучеше така, сякаш се бореше за въздух, подобно на риба на сухо, защото чух същите задавени звуци и зад себе си. Завъртях се, разперих ръце и извисих глас, така, че да съм сигурна, че всички ще ме чуят.

— Точно така, дами. Обичам членове. Много. И за мое голямо щастие, получавам един наистина страхотен член. Но за ваше по-голямо щастие, мога да се погрижа и вие да получите страхотни членове. Оргазми за всички!

Бавно пляскане огласи тишината и се обърнах към вратата, където стоеше Джулиан.

— О. Боже. Мой. Това беше адски безценно.

— Може да си вземеш кутиите, но ние нямаме нужда от твоите неморални неща — Еми се завъртя, насочвайки се към задната част на магазина.

Понечих да я последвам, но спрях, когато започнаха още аплодисменти. Обърнах се и видях шест от възрастните дами да стават на крака.

— Не я слушай, скъпа. И ние искаме страхотни членове — каза едната.

— Ще взема по две от всичко, което имаш, стига да работят. Сестра ми Агнес със сигурност ще иска.

Изведнъж още жени станаха от масите и се приближиха към мен с въпроси какво имам в кутиите си и какво бих могла да им дам.

Джулиан също се приближи, но не можеше да спре да се смее.

Този ден беше невероятен. Може би, само може би, не бях прекалено скандална за жените от Голд Хейвън.

* * *

Когато излязох от Домашни вкуснотии, Джулиан носеше една от кутиите, тъй като заяви, че две кутии с членове са прекалено много за една жена да се справи сама и ми помогна да ги занеса до колата си.

— Честно, преди да дойдеш не можех да намеря нито капка забавление в този град — каза тя. — Сериозно, тази реч бе най-добрата, която съм чувала в живота си. Мисля, че трябва да се кандидатираш за кметица. Ще спечелиш само по съпричастност, тъй като жените в този град сме много повече от мъжете. Плюс това с лозунга оргазми за всички, наистина няма как да сгрешиш.

— Боже. Спри с това. Логан ще чуе цялата история, още преди да успее да стигне до дома. Сигурна съм.

— Вероятно, но не мога да си представя да има кой знае колко за казване, тъй като ти се подсигури всички да разберат, че получаваш страхотен член.

Притиснах кутията към ханша си, докато бърках в джоба да извадя ключовете на колата под наем и да отворя багажника.

— Така е. Наистина се изфуках. Но това е така, защото той наистина има най-страхотния член. Ако не бях алчна и не го исках само за себе си, щях да му направя копие, и да го пусна като следващия продукт в линията ми. Но няма начин да покажа члена му пред света, защото е само мой и не си го давам.

— Това е доста егоистично от твоя страна. Обаче те разбирам — каза Джулиан. — Боже, ще ми се да бях записала малката ти реч на видео. Сериозно, беше епична. — Тя сложи кутията в багажника, а аз пъхнах втората до нея.

Обърнах капака на онази кутия, която бе отворена. Много благодаря, Еми. Измъкнах един, красиво пакетиран вибратор и го подадох на Джулиан.

— Опитай го. Виж дали ще ти хареса.

Очите й се разшириха и тя запляска с ръце все едно беше Коледа.

— Сериозно ли? Исках един, ама ме беше срам да попитам. Обаче бях на крачка да загубя битката и да те питам.

— Щях да ти дам един дори да се беше опитала да си тръгнеш, без да поискаш. Можеш да ми бъдеш тестов обект.

— Мамка му, да, мога. Ако са толкова страхотни, колкото казваш, искам да бъда оторизираният ти дистрибутор. Ще бъде страхотно допълнение към нещата, които продавам в салона си… по-добро и от онази преса за изправяне, която взех миналата година.

Порових в кутията и измъкнах още един пакет.

— Ето. Пробвай и този. После ще ми кажеш, кой ти е харесал повече.

Тя притисна и двата към гърдите си.

— Сериозно, ти може би си най-хубавото нещо, което се е случвало на този град откакто Логан се върна. Не позволявай на Еми Харис или онази кучка Триша да те прогонят от тук. Голд Хейвън има нужда от теб.

С тези думи, тя се насочи обратно към фризьорския си салон и през прозореца видях как държи високо в ръцете си двете кутии. В следващия момент, вътре жените започнаха да пляскат, а Джулиан се обърна, погледна ме през прозореца и ми намигна.

Може би, мястото ми е тук.