Мегън Марч
Истински добра любов (4)

Глава 4

Бенър

На следващата сутрин влязох в офиса на адвоката на Мирна, без да знам какво да очаквам.

— Бенър Риджънт. Тук съм да говоря с Грегъри Лоуенстън — казах на рецепционистката, след като се приближих до бюрото й.

— Разбира се, г-це Риджънт. Той ви очаква. Нека му кажа, че сте тук.

Докато младата блондинка вдигаше телефона, аз се приближих към големия прозорец, поглеждайки към нюйоркското небе. Беше сиво и облачно, точно пасвайки на настроението ми.

— Г-це Риджънт?

Обърнах се и рецепционистката ми направи знак да я последвам. Тръгнах след нея, към конферентната зала с голяма дървена маса и панели на стената в същия стил. Беше празна.

— Г-н Лоуенстън ще дойде веднага — каза тя. — Изчакайте за миг. Да ви донеса ли нещо за пиене?

— Едно еспресо ще бъде идеално.

— Разбира се.

Миг след като тя излезе, вратата се отвори отново.

— Е, г-це Риджънт, някак сте омагьосали клиентката ми. Много бих искал да науча как сте го направила. — Мъж с обикновени очила с големи стъкла и голо блестящо теме обградено с пръстен от сива коса пристъпи към мен, усмихна се и ми подаде ръка. — Аз съм Грег Лоуенстън и бях адвокат на г-жа Франсис от над двадесет години.

Двадесет години да търпиш настроенията на Мирна? Не бях сигурна, че аз бих издържала.

— Удоволствие е да се запознаем. Не съм я омагьосала. По-скоро я изкарвах извън нерви.

Лоуенстън вдигна ръце.

— В нейния случай е едно и също. Ще ми липсват часовете, през които спорех с нея, а секретарката ми ще трябва да си намери нов начин за забавляване. Е, какво ще кажете да започваме? — Той отвори папката и започна да обяснява как ще се случат нещата.

Изключих почти на мига, чувайки целият правен жаргон. Защо адвокатите никога не използваха обикновени думи? Дали им плащаха повече, ако използват сложни думи?

Вдигнах ръка като второкласник с намерението да го спра. Моля те, Господи, спри.

За щастие, когато той спря за миг, за да си поеме въздух, веднага се обадих.

— Разбирам. Имотите на Мирна са супер скъпарски, тъй като има един тон пари и затова постоянно ги е сменяла. Но в крайна сметка, Грег. Наистина ли се налага да знам колко пари е имала?

Той свали очилата си и ги сложи на масата.

— Тридесет.

— Тридесет какво? — попитах, чудейки се дали това не е някакъв правен термин, за който до сега не съм чувала.

— Тридесет милиона. Толкова ще наследите от нея, парите се намират в различни банкови сметки, и в тази цифра не е включен апартаментът и останалите й имоти. За тях ако искате ще направим пазарно проучване и да видим каква е стойността им…

Вдигнах отново ръка, този път като наистина богат второкласник…

— Майтапите ли се с мен? — попитах, отпускайки ръка.

— Не, г-це Риджънт. Аз не се, както се изразихте, майтапя с вас.

— Майко мила.

— Наистина.

Дискретно скръстих ръце и се ощипах. Мамка му, това боли. Не сънувам. Добре, може би…

Завъртях глава, търсейки дали няма да изскочи оператор с камера някъде зад мен.

Нямаше.

— Не се шегувате.

Г-н Лоуенстън поклати глава.

— Не. Не бих се шегувал щом става въпрос за обяд или толкова много пари.

Надявах се, че той има предвид обич и пари, но нямаше да питам. Още опитвах да осъзная факта, че дъщерята на Мирна не е говорила простотии, когато ми заяви, че Мирна ми е оставила всичко.

— Защо би го направила? В това няма никакъв смисъл.

— Тя ви харесваше.

Срещнах погледа му.

— Тя харесваше и кучето си. Мен ме търпеше.

— Като споменахте кучето, вие сте натоварена и с това да отговаряте за тръста на Джордана, кучето на Франсис, макар че няма да наследите самия любимец.

— Моля ви, кажете ми, че отива при София.

— Така е.

Е, значи не съм наследила всичко, но мамка му.

Вече много внимавах в това, което ми казваше Лоуенстън, което на практика значеше, че мозъкът ми ще се пръсне.

Част от мен очакваше да получа нещо, след думите на Ди Букър, но определено не очаквах да получа всичко, което бе притежавал Мирна, не очаквах това.

Излязох от офиса и почти не забелязвах тълпата хора около мен докато вървях към хотела, все още изпаднала в шок.

По стар навик измъкнах телефона си и звъннах на Гриър, за да й кажа всичко, но тя не вдигна. Новият й живот в Лос Анжелис тъкмо бе започнал, и макар да не можех да съм по-щастлива от това, че приятелката ми откри щастието, адски много ми липсваше, че не е около мен.

Липсваше ми и Мирна. Миналата нощ не успях да издържа да остана в апартамента, обградена от вещите й, затова замъкнах нещата си в Паркър Меридиан и потънах във ваната… след което плаках.

Изпълни ме мъка, когато си спомних за размяната на думи, и за това колко ме тревожеше това, че не си изяснихме всичко по телефона. Тя нямаше идея, че напуснах Ню Йорк, след като й бях ядосана. Може би, беше за добро, че бе умряла, без да мисли, че има нещо недовършено помежду ни. Макар че ако знаеше, вероятно щеше да издържи по-дълго, само за да ми вгорчи живота.

Защо си правих толкова бързо заключения? Просто трябваше да я попитам. Мирна беше човек, който винаги е била брутално откровена с мен.

Вдигах тост за нея с почти всяко питие в минибара, за които макар и иронично, сега тя щеше да плати, и след това припаднах на леглото.

Когато се събудих на сутринта, главата ми пулсираше, претърколих се, търсейки Логан, но обзавеждането в хотела ми напомни, че съм много далеч от Голд Хейвън.

Напуснах Кентъки, като разорен изпълнителен директор на все още нереализирана фирма, а сега бях богата наследница.

Е, или по-скоро щях бъда, след един Господ знае колко още срещи с адвокатите и финансистите на Мирна, преди да финализираме всичко.

Да не споменавам, че трябваше да измисля какво да правя с всичките й неща. Тя беше вещоман, като за начало, и да кажа, че главата ме бе заболяла от всички мисли, които се блъскаха в мозъка ми, щеше да е най-нормалното нещо на света.

Обвих палтото по-здраво около тялото си и спрях на ъгъла на Пето авеню. За пръв път от по-дълго отколкото си спомнях, нямах желание да вляза вътре и да разгледам любимите си магазини.

Което бе иронично, имайки предвид, че сега можех да щракна с пръсти и да получа всичко, което пожелаех. Новата ми банкова сметка нямаше дори да мигне.

Две жени излязоха забързано от вратите на магазина, смеейки се и носейки огромни торби. Отместих се от пътя им, но нямаше как да не дочуя част от разговора им, докато се насочваха към Старбъкс.

— Това горнище ще е убийствено за отварянето на онзи клуб тази вечер. Циците ти ще изглеждат страхотно. Нямам търпение да се снимаме в клуба и да постна снимките, така че всички да ги видят и да се пукнат от завист.

И двете се закискаха… доста дразнещо, трябва да добавя… преди другата да отговори.

— Боже, навита съм за хубаво чукане тази вечер. Ще замъкна у дома най-сексапилния мъж, който набарам.

— Мамка му, момиче. Действай. Чук, чук и чао, чао на сутринта, нали?

— Естествено. Знаеш каква съм.

Двете жени изчезнаха в Старбъкс, а някой се блъсна в гърба ми. Светеше зелено за пешеходците, което значеше, че трябва да си замъкна задника през улицата. Откъсвайки се от мислите си, забързах напред, но думите им останаха с мен.

Но не за дълго.

Колко недостойно и повърхностно.

Кой би помислил, че един мъж от Кентъки, който срещнах по една огромна случайност, ще промени целия ми живот.

Не бях тук от дълго, но Логан вече ми липсваше адски много. Влязох през вратата и извадих телефона си, за да му пиша. Той бе зает и работеше с колата на Боун Трашър, но не можех да се сдържа. Като изключим Гриър, той бе единственият човек, на който исках да кажа за всичко това. Дори исках да му кажа още снощи, но се спрях, тъй като имаше възможност дъщерята на Мирна да ме будалка.

Но не ме будалкаше.

БЕНЪР: Помниш ли, че ти казах, че имам наистина голяма новина? Наистина имам нужда да ти разкажа за това.

Не очаквах да ми отговори веднага и понечих да пъхна телефона в чантата си, когато той извибрира.

И не беше от Логан. Беше гинеколожката ми, която също така беше и по-голямата сестра на съквартирантката ми от колежа.

Д-Р ЖЕНСКИ УСТНИ: Имаш ли някакви въпроси за нещо?

Изглежда не можех да се държа като възрастен, щом ставаше въпрос за имената в телефонния ми указател, но поне няма как да я объркам с някой друг. Освен това, мамка му.

БЕНЪР: Мамка му, тръгнах преди да пристигне, но сега съм в Ню Йорк.

Д-Р ЖЕНСКИ УСТНИ: Мога да те вмъкна утре след обед, но най-добре гледай да ми донесеш суши.

БЕНЪР: Ще бъда там. Между другото, още се смея с глас, всеки път щом ми изпратиш съобщение.

Д-Р ЖЕНСКИ УСТНИ: КАЗА МИ, ЧЕ ЩЕ СМЕНИШ ИМЕТО МИ В УКАЗАТЕЛЯ.

БЕНЪР: Излъгах.

Д-Р ЖЕНСКИ УСТНИ: Никакво суши за теб.