Мегън Марч
Истински добра любов (3)

Глава 3

Логан

— Тези простотии са достатъчни, че да ме накарат да намразя работата си. Имаш ли идея колко е шибано да намериш тяло изпод останките?

Пуснах последната хапка от бургера си в пластмасовата кошничка пред себе си, на масата. Мисълта и представата за останките от тялото на Рой Плантър официално убиха апетита ми.

Грейнджър вдигна бирата си и отпи.

— Горкият, глупав шибаняк. Трябваше да знае по-добре. Трябваше да вдигна задника си от леглото в три сутринта, за да се занимавам с тези простотии.

Посегнах към бирата си.

— Коди дойде сутринта да ми задава въпроси. Искаше да знае защо съм уволнил Рой.

Грейнджър остави бирата си на масата между нас.

— Защото е пияница и всички знаем, че го остави на работа прекалено дълго.

— И аз това му казах.

— Това те кара да се замислиш колко е шибан животът. Един ден правиш нещо тъпо, а на следващия ден си труп и семейството ти разбира, че си бъркал метамфетамини.

— Има ли шанс да грешиш за дрогата?

Грейнджър поклати глава.

— Не. Това е третата ми къща за последните няколко седмици. Знаците са невъзможни за пропускане. Преди три години ходихме на обучение в Лексингтън, за това, и по онова време не се бях замислял нито за миг, че ще ми се наложи да видя подобно нещо тук, но се оказа, че греша.

— Мислиш ли, че са свързани?

Той сви рамене.

— Нямам никаква идея. Не ми е работа да търся кой ги е запалил, а само да ги гася. Но проклет да съм, това ме разярява. Никой не мисли за това как аз и момчетата си излагаме живота си на риск, всеки път щом се отзовем на повикване. Ако някой от нас умре заради тези лайна, ще разкъсам скапания град на парчета, докато не открия кой стои зад всичко това. Не искам да се обаждам на нечия съпруга или родители, за да им кажа, че някой задник, бъркащ дрога, е отговорен за смъртта на един от мъжете ми.

— Хей, момчета, да ви донеса ли още нещо? — Роузи, сервитьорката, която Бенър заместваше на първата си вечер в Голд Хейвън, спря до масата ни.

Погледът на Грейнджър се стрелна към вратата, когато вълна от хладен въздух нахълта с отварянето й и понесе познат смях. Погледнах през рамо, за да видя Джулиан да влиза с едно от момичетата от салона, Мери някоя си.

— Най-добре ми дай още една бира.

— И за мен една.

Вниманието на Грейнджър се насочи към Джулиан, която вървеше към нас. Тя се стегна щом го видя, но не спря и не се поколеба нито за миг.

— Къде криеш Бенър цял ден? Имаше час за нокти, но го отложи. — Джулиан прикова поглед в моя, игнорирайки Грейнджър.

— Трябваше да се върне в Ню Йорк, защото изскочи нещо.

— Но ще се върне, нали?

Въпросът се заби в мен с такава сила, с каквато се забиваха топките в кеглите, няколко метра надолу.

— Мамка му, да, ще се върне, — а на ум добавих особено, ако е бременна с детето ми.

— Харесвам я. Хубаво е да видиш, че поне един мъж разпознава хубавите неща, когато ги има в живота си.

След като нанесе удара си, Джулиан се завъртя на токчета, насочвайки се към другия край на бара.

Грейнджър изпи остатъка от бирата си на няколко големи глътки, преди да погледне обратно към Джулиан.

— Жените са шибан капан. — Той се обърна към мен. — Какви, по дяволите, ги вършиш връзвайки се за жена от Ню Йорк? Нещата сериозни ли са?

Не възнамерявах да го кажа, но думите просто ми се изплъзнаха.

— Може да станат адски сериозни, ако съм й надул корема.

Очите на Грейнджър се разшириха и той се наведе през масата към мен.

— За какво говориш, по дяволите?

— Намерих кутия с два теста за бременност, тази сутрин в банята й, и един от тях липсваше.

— И?

— И, нищо.

Той се наведе още по-напред, опирайки лакти на масата, и бях благодарен, че говори тихо.

— Не поиска ли веднага отговор? Мамка му, човече! Знаеш какви са жените. Гледат да те вържат по всеки начин, който измислят.

Цялата тази ситуация ме ядеше през целия ден, но казах истината, когато заявих.

— Бенър не е такава. Не се опитва да ме върже.

Очите на Грейнджър се присвиха и той се приближи още повече.

— От къде знаеш? Има ли си работа и собствени пари? Има ли нужда от твоите пари?

— Притежава бизнес.

— Успешен ли?

Посегнах към бирата си.

— Не още. Но работи здраво, за да го направи.

— Значи, си няма работа и не вади пари, обаче си сигурен, че не се опитва да те върже? — той се облегна назад с очакващо изражение на лице.

Въпреки че всички доказателства бяха срещу нея, нямаше начин да сложа този мотив за Бенър. Колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах, че тя бе пълна противоположност на жените в Голд Хейвън. Моята нюйоркска принцеса щеше да бяга далече и бързо, в противоположната посока, ако реши, че е уловена в капан в Кентъки, само защото е забременяла от един механик. Или в този случай… ще остане в Ню Йорк…

Мамка му.

— Тя не е такава. Ще го разбереш, щом се запознаеш с нея. — Макар думите ми да звучаха уверено, се зачудих, какво, по дяволите, трябва да направя, за да се подсигуря, че Бенър ще се върне тук. Ще си замъкна задника там и ще я завлека у дома, ако се наложи.

— Както кажеш, човече. Тези дни приключих с жените и ще ги ползвам само за бързо чукане.

Роузи се върна с бирите ни и сменихме темата на колежански баскетбол.

Тъкмо излизах от Бири и Кегли, когато телефонът извибрира в джоба ми и най-после съобщението беше от жената, която не можех да си избия от ума.

БЕНЪР НЮ ЙОРК СИТИ: Беше дълъг ден, истинска лудница. Имам да ти казвам толкова много неща, но съм буквално изцедена. Да говорим утре?

Седнах в пикапа си и написах отговора си.

ЛОГАН: Даа. Трябва да започнем да говорим за всичко това.

БЕНЪР НЮ ЙОРК СИТИ: Ще го направим. Лека нощ. ХО

ЛОГАН: Лека нощ, Брус.

Запалих пикапа си и се насочих към празната си къща, раздразнен, че тази вечер няма да получа никакви отговори по този въпрос.