Мегън Марч
Истински добра любов (29)

Глава 29

Бенър

Сновях из кухнята на Логан, притичвайки между фурната, котлона и микровълновата, надявайки се, адски много да успея да се справя с изненадващата проста вечеря от домашно приготвени печени на фурна свински котлети, картофено пюре, задушени броколи и черешов коблер.

Жените, които правят това всеки ден, трябва да бъдат наградени с медал, защото не е лесно. Пазаруването, приготовленията, планирането и, пресвети Боже, времето.

Ако Логан се прибере късно или всичко това се прецака, или изстине, щях да легна на пода и да рева, докато пия вино.

Вино. Може би това бе отговорът. Сипах една чаша от червеното вино, което купих от магазина и отпих. Добре, мога да се справя с това. Добре съм.

Поне, докато кухненският таймер не се изключи и да трябваше да се мъча да се сетя кое след кое следваше. Броколите последни, значи трябва да са картофите.

Огромна тенджера с картофи се вареше на котлона и погледнах рецептата на телефона си, за да проверя как се вижда дали са готови.

Да набодеш картоф с вилица не изглеждаше сложно. Опитах да бодна този най-отгоре, но той ми избяга.

Мамка му.

Посегнах за една голяма лъжица, измъкнах картофа и го намушках. Вилицата се плъзна навътре и навън с лекота.

Това значеше, че са готови, нали?

Обзалагам се, че във всяко нормално семейство, момичето на моето място би вдигнало телефона, за да се обади на мама за инструкции. Но семейството ми не беше нормално и единствения човек, който бих могла да питам, щеше да бъде г-жа Франсис. На мига се изпълних с тъга, която напълни очите ми със сълзи и ми напомни, че трябва да се обадя на София и да проверя как са двете с Джордана.

След като напуснах Ню Йорк, реших, че няма смисъл апартамента да стои празен, затова помолих София да живее там с г-ца Джорди, и да наглежда апартамента вместо мен. От реакцията й, човек би си помислил, че тя е наследила тридесетте милиона. Но във всички случаи, това беше идеалното решение.

Което ми напомня: трябва да говоря с онзи пич, финансовия ми съветник, за да се погрижи да покриват разходите й.

София бе отказала да й плащам да наглежда жилището и бе настояла, че не иска да спира да работи с възрастните хора в града, които имат нужда от ежедневна помощ, и уважавах решението й. Но това не значеше, че не мога да сложа пари в сметката й, и да й обясня, че са от тръста на Джордана, и че сега са нейни. Мисля, че фрау Франсис би одобрила, затова щях да го направя.

Погледнах надолу към картофите, надявайки се да са сварени. Точно изсипвах водата от картофите в мивката, внимавайки да не се опаря, когато се изключи още един от таймерите.

Мамка му. Кой беше това?

Изпуснах без да искам няколко картофа в мивката, но ги метнах бързо обратно в тенджерата, преди да ги оставя да изстиват. Все тая. Бях измила мивката на Логан. Нищо им няма. Важеше пет секундното правило, щом не са били повече от пет секунди, нищо им няма, нали?

Проверих телефона си, за да видя, кой таймер чаках сега. Коблера. Пишеше нещо, че трябва да се охлади час, преди да се яде. Отидох до фурната и я отворих. Червените черешови работи, които купих, защото нямаше начин сама да направя плънката, се стичаха през ръба на тавата капейки по долната част на фурната.

Мамка му. Доста щях да чистя след това.

Взех две ръкохватки и измъкнах тавата от фурната, преди внимателно да я сложа на плота, с едната ръкохватка отдолу на дъното.

Пот потече по челото и шията ми, когато пъхнах глава обратно във фурната, за да нагледам котлетите. Сосът около тях бълбукаше. Само това можех да кажа. Не съм мастър шеф. Таймерът за тях щеше да се изключи след петнадесет минути, затова за хиляден път се помолих, Логан да си дойде на време, точно както го бях изчислила. Няколко минути по-рано или по-късно, нямаше да са проблем, нали?

Затворих фурната и грабнах чашата си с вино, докато ровех в шкафовете за термометъра за месо. Никога не съм използвала такова нещо в живота си, но нямаше да рискувам да отровя някой от нас със сурови котлети.

След като пресуших чашата си, намерих термометъра и локализирах ръчния миксер, с който да направя пюрето. Не знаех как го правят другите хора, но аз разгледах как се прави картофено пюре за идиоти и се оказа доста полезен сайт. След това в Гугъл потърсих мачкачка за картофи или преса за храна, и се оказа, че Логан няма нито едно от тези неща. Но той имаше добър старомоден ръчен миксер, и след като порових хубаво из шкафчетата, намерих и малките му приставки.

Извадих мляко и масло и вдигнах косата си на кок. Всичко, което ми трябваше, бе някой рапър гангстер да скандира името ми, за да се подготвя психически за това. Мога да се справя.

Отмерих млякото и маслото и изчаках, докато на котлетите им останат само седем минути, преди да сложа броколите да се задушават. И тогава се заех с пюрето.

Миксерът бе като от 1972-ра година, със зелен цвят като на авокадо и можеше да бъде адски шумен, но се справяше добре с мачкането на картофите. Или поне се справяше докато някой не ме потупа по рамото, карайки ме да подскоча и да се завъртя, още с миксера в ръка.

О. Мамка. Му.

Картофеното пюре се разхвърча навсякъде, падайки на малки топчета, включително и по лицето на Логан.

Сърцето ми заблъска силно, паникьосах се и натиснах всичките бутони, което накара бъркалките на миксера да се въртят още по-бързо, правейки още по-голяма бъркотия.

Логан се пресегна покрай мен и измъкна кабела от щепсела на стената.

Той погледна към черната си блуза с дълъг ръкав, която сега бе покрита с пръски пюре, което покриваше и лицето й косата му. Тъмното изражение на лицето му не свидетелстваше за нищо добро за мен.

— Съжалявам. Не исках да…

— Да ме лъжеш за това колко ще струва работата по тапицерията и да ме оставиш да мисля, че съм направил страхотна сделка?

Мамка му. Бутнах миксера обратно в тенджерата с картофите и взех кърпа.

— Просто исках да помогна. Аз бях виновна, че не можеш да ползваш услугите на жената, с която работиш обикновено. Не биваше ти да плащаш за това. Вината беше моя и я поправих.

Логан си пое дълбоко дъх и затвори очи, преди да срещне погледа ми.

— Тази тапицерия за моя бизнес ли беше?

— Да, но…

— Аз бъркам ли се в твоя бизнес и правя ли неща, за които не си ме помолила?

— Не, но…

— Приключих с всички но-та, Бенър. Имаш повече пари, отколкото ще спечеля някога в живота си. Не искам да се месиш в проблемите ми и да ги караш да изчезнат. Между нас нещата не са такива.

Той взе кърпата, която му подавах и избърса пюрето от лицето си, докато обмислях думите му. Разбирах какво е становището му, но той пропускаше главното тук.

— Значи ми казваш, че ако вбесиш собственика на фабриката, която произвежда продукцията ми до точка, в която той няма да произвежда нищо, докато не му се извиниш, но аз не ти позволя да се извиниш, няма да направиш всичко по силите си, за да решиш проблема? Ще можеш ли да ме оставиш да се справям сама с всичко и въпреки това да спиш спокойно нощем?

Твърдото му изражение омекна.

— Бих преместил планини за теб, Бенър. Ще направя всичко по силите си, да направя живота ти по-лесен.

Бях готова да го засипя с още аргументи, но всичко се изпари от ума ми. Логан не бе просто добър мъж. Той бе най-добрият.

— Тогава как може да очакваш от мен да направя за теб нещо по-малко? Обичам те, Логан. Няма просто да преместя планини; ще построя кораби и ще преплувам океаните ако се наложи. Тези пари са просто инструмент и ако някога мога да ги използвам, за да улесня живота на единия или на двама ни, ще го правя.

Логан ме притисна към покритите си с пюре гърди.

— Исусе, жено. Правиш напълно невъзможно решението ми да съм ти сърдит, като казваш такива неща.

Напрежението в раменете ми се отпусна и аз отметнах глава назад.

— Въпреки че те покрих с картофено пюре?

— Това ли правеше? Не успях да го различа, докато летеше към лицето ми. — Той протегна ръка настрани и преди да го попитам какво прави, я насочи към устата си, а на пръста му имаше картофено пюре.

— Още не е готово.

Устните му се извиха в усмивка.

— Но е адски вкусно.

Отворих уста да кажа нещо друго, когато се изключи и последния таймер.

— Имам свински котлети и броколи.

Очите на Логан се разшириха.

— Мамка му, скъпа, сготвила си цял пир — той се отдръпна и наклони глава настрани.

— Какъв е случаят?

Ухилих се.

— Любимият ми… защото мога.

Логан се разсмя високо и ме пусна, за да извадя котлетите от фурната.