Мегън Марч
Истински добра любов (35)

Глава 35

Логан

Беше дълга нощ, докато чакахме на паркинга. Еми Харис направи бюфет на тротоара пред Домашни вкуснотии, за да нахрани пожарникарите, докато те продължаваха да се борят с огъня. И преди бях слушал как Грейнджър говори за потушаване на пожари, и дори бях чел някои неща, но това бе нищо в сравнение с чувствата, които изпитвах, докато гледах как огъня поглъща гаража ми.

Преди да срещна Бенър щях да кажа, че там съм загубил всичко, което има някакво значение за мен. Но вече не. Докато имах нея, щях да имам всичко, от което се нуждая. Всичко останало можеше да бъде заменено.

Нямах идея колко време ще ми отнеме да построя отново всичко, и колко пари ще изхарча, но след като знаех какво друго можех да изгубя, поставяше всичко в перспектива.

Джон Гроув, собственика на бензиновите колонки пред гаража ми, беше навън и крещеше на пожарникарите откакто дойде. Той бе абсолютният собственик на бензиностанцията с години и плащаше на други хора да я стопанисват, докато той само седеше и събираше парите. Пенсията му, току-що изгоря в пламъците и той не го приемаше никак добре.

Из града вече се носеха какви ли не клюки и хич не помагаше факта, че Мемфис Локууд правеше репортажа си, снимайки горящите останки от бизнеса ми.

Трите най-разпространени слуха, които чух, гласяха, че аз съм го взривил заради застраховката, че някой го е изгорил, защото съм помагал на репортерката, или че просто е инцидент.

Знаех, че не е първият вариант и нямах идея кое от другите две трябва да избера. Полицейският началник Тимънс също се появи, обикаляйки из периметъра и казвайки на хората да си вървят у дома.

В Голд Хейвън рядко се случваше нещо с такива мащаби и имаше хора, които донесоха хладилни чанти и разтегателни столове, за да гледат спектакъла, вместо да послушат началника на полицията и да се приберат по домовете си.

Предполагах, че това беше една от особеностите на живота в малкия град.

Дърводелците донесоха достатъчно шперплат, че да покрият липсващите или напуканите прозорци на пощата, фризьорския салон и аптеката. Фактът, че сгромолясването на бизнеса ми причини толкова много косвени щети, не ми даваше мира, но поне Джулиан каза, че няма да ме държи отговорен за това.

Но дори да го направеше, нямаше какво да направя по въпроса.

Блъсках си главата, за да измисля причина за случилото се, но така и не успях. Това, което Джулиан ми каза, точно преди да си тръгне, че Мемфис казва на хората, че съм й помогнал с разследването, постоянно преминаваше през ума ми.

Макар да беше нещо, което не ми се нравеше, имаше вероятност някой да се е опитал да ме убие. Нямаше начин да го кажа на Бенър, защото тя щеше да откачи и вероятно щеше да ми наеме охрана или нещо от сорта. Гражданите започнаха да си тръгват малко по малко след като Еми затвори бюфета и огънят вече бе потушен. Бяха минали почти шест часа.

С Бенър седяхме на пейката пред пощата, гледайки всичко, без да разговаряме. Нямаше много за казване.

Грейнджър прекоси улицата и се мушна под жълтата полицейска лента, с която бе обграден периметъра.

— Хей, мисля, че най-после изгасихме всичко. Смятам да вляза вътре, за да огледам. Ако искаш, може да се облечеш и да дойдеш и ти.

Изправих се от пейката.

— Остани тук, скъпа. Или по-добре, отиди вътре при Джулиан.

— Не…

— Кракът ти няма да стъпи в този гараж, Бенър.

— Мамка му, много ясно, че няма — добави Грейнджър. — Прекалено опасно е за нея.

Бенър затвори уста, макар да знаех, че иска да спори.

— Добре. Ще отида вътре.

Целунах я още веднъж по челото и я изчаках да влезе в Режещата кучка преди да последвам Грейнджър до пожарната кола и да облека защитен костюм. Когато бях готов, той ми махна да го последвам и пристъпихме прага на това, което някога беше вратата ми.

Металните греди, от които бе съставена сградата, сега бяха на показ, след като всичко останало бе напълно изгоряло. Чакалнята бе неразпознаваема, докато минавахме през изолацията и металните панели на магазина ми.

Грейнджър посочи към ъгъла в задната част, където бе старата тоалетна, изпотрошена, но разпознаваема.

— Изглежда огъня е започнал от банята. Маркерът на изгарянията показва, че са виновни химикали.

— Какво, по дяволите? Банята?

Минахме покрай скелетите на двете изгорели коли на клиентите ми и остатъците от хидравличния ми повдигач.

Грейнджър приклекна на пода и огледа земята.

— Знам, че не ти се иска да го чуеш, но тук има всички следи от лаборатория за метамфетамин. Трябва да кажа на Коди и да уведомя щатските шерифи, за да изпратят следователи. Не бива да стоим тук.

Последвах го обратно по пътя, през който бяхме дошли към разрушената врата. Щом се оказахме навън, свалих маската си.

— Мамка му това е невъзможно. Нито Джок, нито Рик са готвили метамфетамин в банята ми и определено аз не съм го правил.

Грейнджър сви рамене.

— Трябва да съм безпристрастен, затова ти казвам, какво показва опитът ми. Всички знаци са там, просто са погребани под всичките други химически елементи, които имаш вътре.

— Някой е нагласил това. Не е никакъв шибан инцидент.

Устните на Грейнджър се опънаха в тънка линия.

— Мисля, че си прав. Може да не е инцидент, но определено е нагласено, ако наистина вярваш, че Джок или Рик не са замесени.

— Залагам живота си.

— Е, приятел, значи имаш враг, който иска да изглежда така, сякаш си имаш нарколаборатория.

Коди мина пред тълпата и застана пред Грейнджър.

— Какво мислиш? Тимънс ми диша в задника и иска информация.

Грейнджър му каза всичко, което каза и на мен, включително и факта, че не му прилича на инцидент.

Ситуацията ескалира. Трябваше ни някой със средства, мотив и възможност.

Блъсках си мозъка, за да се сетя кой би могъл да бъде.

— Джулиан беше тук, но няма начин да е тя.

— Не мисля, че с лекота можем да задраскваме хора от списъка със заподозрени — отвърна Коди.

— Ще ида да дам рапорт на Тимънс — намеси се Грейнджър. — Ще го разкарам от задника ти и ще му кажа, че ще се обадя на щатските шерифи. Ще изпратят тук някой утре сутринта, за да огледа и да започне разследване.

— Знам, че каза да не напускам града, но всичко, което остана от бизнеса ми, е това да доставя колата на Боун Трашър в Нашвил. Не е нещо, което мога да прехвърля на друг.

Коди срещна погледа ми.

— Казвам ти да не напускаш града, Логан, но какво ще направиш със заповедта ми зависи от теб.

— Спри да се държиш като задник, Коди. Знаеш, че ти би направил същото — заяви Грейнджър.

— Ако началник Тимънс утре дойде да те търси и не те намери, няма аз да го отнеса.

— Все едно той ще седне да работи в петък или през уикенда. Прекалено зает е да пие и да спи с всяка жена в града, за да си пробива път нагоре.

Завъртях рязко глава към Грейнджър.

— За какво говориш, по дяволите?

Изражението на Коди стана твърдо.

— На твое място бих внимавал какво говоря. Да разпространяваш слухове като този, няма да ти спечели приятели.

— Кметът е единственият, който може да ме уволни, затова Тимънс да ходи да си го начука. Всеки знае, че той чука различна жена всяка седмица. — С тези думи Грейнджър Райън се обърна и отиде да даде рапорта си на мъжа, оставяйки въпроси без отговори.

— Кой, по дяволите, би го направил? — попитах Коди. — Ти си ченге. Би трябвало да си понаучил нещо.

— Знаеш, че не мога да ти дам информация за текущо разследване.

— Но сега аз съм част от това разследване и съм крайно заинтересован да откриеш кой стои зад това още сега, мамка му.

Той ме погледна твърдо.

— Работя по въпроса. Имам някои следи. Надявам се скоро да получа отговорите.

Чуха се няколко удара от затваряне на коли и видях Мемфис Локууд и оператора й да подкарват колата си към хотела.

— Ако не го направиш, залагам, че тя ще го стори.

* * *

Телефонът ми звънна, докато паркирах Олдс 442 пред дома си час по-късно. Бенър погледна към мен, когато го измъкнах от джоба си.

— Боун Трашър.

— Обзалагам се, че е чул — тя посегна към дръжката на вратата. — Ще те оставя да говориш. Имам нужда от душ.

— Ще те настигна.

Вдигнах телефона.

— Хей, Трашър.

— Кажи ми, че колата ми не е изгоряла в пламъците, човече. Един от екипа ми ми показа статия, че гаражът ти е изгорял тази нощ. Мамка му, какво става?

— Седя в колата ти точно сега. Добре е и няма нито драскотина по нея.

— Как е възможно, по дяволите?

— Поради милостта на Бога, предполагам.

Разказах на Боун какво се е случило и това, което знаех, което не бе много, но той веднага попита загрижено.

— Ченгетата ще ти позволят ли да напуснеш града, за да докараш колата? Не мога да дойда да я взема, а честно казано нямам доверие на никой, който да ми я докара. Онзи, който докара последната ми кола, замина за някъде. Скапана каша.

— Няма да е проблем. Ще получиш колата си утре. Ченгетата не могат да ми попречат да ти я докарам.

— Сигурен ли си, човече? Мамка му, това е невероятно.

— Говори ми.

— Е, радвам се, че колата ми е здрава и че никой не е пострадал.

— Аз също, човече. Аз също.

Той затвори, а аз излязох от колата и се насочих към къщата. Чух звука от душа и се насочих през къщата към спалнята.

Какъв проклет кошмар. Този град се разпадаше и сега, единственото, което ме държеше прикован в Голд Хейвън, се бе превърнало в купчина димящи останки.

Точно сега имах да взимам куп важни решения.

Влязох в банята и видях Бенър гола под душа. Изгубих бройката на това колко пъти благодарих на всички сили, задето тя не е била в гаража ми, когато е избухнал. Само няколко минути по-късно и тя щеше да се озове в зоната на ударната вълна.

Тя се обърна и избърса замъгленото стъкло, за да срещне погледа ми. Червените й очи и облятото й в сълзи лице накараха стомахът ми да се свие от вина. Мразех да я виждам да плаче.

Но тя не се фокусираше върху себе си. Дори сега, вниманието й бе насочено към моите проблеми.

— Всичко наред ли е с Боун?

Кимнах.

— Да. Чул е за случилото се. Искаше да се увери, че колата е добре.

— Майната й на колата — подсмръкна тя. — Знам, че не бива да го казвам, но… — лицето й се изкриви болезнено и очите й отново се напълниха със сълзи. — Мислех, че ще умра точно там, заедно с теб.

Свалих дрехите си, тъй като се нуждаех да я притисна в обятията си. Нуждаех се да усетя, че тя е в безопасност. Отворих вратата, пристъпих в душ-кабината и обвих здраво ръце около нея.

— Държа те, скъпа. Тук съм, до теб. Няма начин да напусна този свят, знаейки, че си тук и ме чакаш.

— Не можеш да обещаеш такова нещо. На света се случват какви ли не лоши неща.

— Но мога да обещая да направя всичко по силите си, всяка вечер да се връщам при теб.

Тя изхълца и притисна чело към гърдите ми.

— Толкова адски много те обичам, Логан. Никога повече не ме плаши така.

— И аз те обичам адски много, Бенър Риджънт.

Тя въздъхна протяжно, а аз я прегърнах дори по-силно.

Мислите ми от по-рано днес се върнаха в ума ми. Останалата част от живота ми може да бъде пълна каша, но с нея в обятията ми, имах всичко, което бе от значение за мен.

Бенър вдигна глава и обви ръце около тила ми, дръпвайки лицето ми за целувка.

— Имам нужда от теб. Имам нужда да те почувствам. Да знам, че това не е сън. Моля те.

— Не е нужно да ме молиш.

Вложих всичко, което чувствах в целувката, и едва когато Бенър започна да се извива срещу мен, се тласнах в тялото й.

Тя бе права. И двама се нуждаехме от това. Вдигнах я и я притиснах към стената, плъзгайки се в нея, отново и отново, докато шепнех името й като молитва.

Главата ми се опря на стената до душа, когато и двамата свършихме едновременно.

Тя бе всичко за мен. Нямаше да я изгубя.