Мегън Марч
Истински добра любов (34)

Глава 34

Бенър

Едва се изправих на крака, преди да полетя към него, избягвайки протегнатите ръце на полицая, който щеше да ме задържи далеч от Логан.

— Логан!

Той се хвърли към мен.

— Добре си! Милостиви Боже. Никога повече не ме плаши така. Помислих, че…

Тялото ми се блъсна в неговото и Логан обви ръце около мен.

— Мислех, че си вътре. О, Боже. Джулиан ми каза, че си вътре. Помислих, че си умрял — сълзи се стичаха от очите ми, попивайки в блузата му.

— Не. Пресвета Дево, аз мислех, че ти си там. Изкара ми ангелите. — Той ме стисна толкова силно, че почти не можех да си поема дъх, и това беше най-страхотното чувство на света.

— Слава Богу, че си добре.

Джулиан и Еми дойдоха при нас, но мен не ме интересуваш нищо, освен факта, че Логан е жив и ме държи в обятията си.

Той вдигна глава и погледна през рамото ми, към Коди.

— Какво, по дяволите, се е случило?

Обърнах се леко, за да погледна полицая в лицето, докато отговаряше.

— Нямам никаква идея. Но трябва да стоиш настрани, докато потушат огъня. Къде беше, по дяволите? Джулиан каза, че си вътре.

— Рик си забрави портфейла, затова ходих до Бири и Кегли.

Джулиан удари Логан по рамото.

— Не съм те видяла да излизаш, идиот такъв. Мислех, че си там! Казах, на Бенър, че си там!

Логан ме стисна по-силно, когато от устните ми се откъсна ридание.

— Е, не бях вътре.

— О, Боже мили. Не мога да повярвам, че си добре. Всички мислехме… — гласът на Еми секна.

Логан пристъпи иззад пощата, водейки ме със себе си, за да погледнем какво е останало от гаража му, а другите ни последваха. Пяна покриваше стените на останките, докато пожарникарите продължаваха да се борят с огъня.

Всичко беше изгубено. Никой не обяви, че няма да остане нищо, тъй като беше повече от очевидно.

— Какво се е случило, по дяволите? — попита той отново и този път някой отговори.

— В момента се опитваме да разберем. Получих обаждане и веднага дойдох. Сграда обхваната изцяло от пламъци. Изгорели химикали — Коди спря за миг. — Мразя това, че трябва да те питам, но не си готвил вътре метамфетамин, нали? Или някое от момчетата ти?

— Мамка му, не — Логан буквално изплю думите. — По дяволите, не — добави той отвратен.

— Оставени запалени цигари? Или някоя горелка?

Логан поклати глава.

— Никой не пуши в гаража. Всички горелки са изключени. По дяволите, няма никакъв смисъл в това.

— Сградите не експлодират просто така, Логан. Не е нужно да ти го казвам.

— Без майтап. Но нямам идея, какво се е случило.

— Цяло щастие е, че не си бил вътре. Колко време те нямаше? — попита полицая.

— Не знам, може би петнадесет или двадесет минути?

— Освен това, е адски голямо съвпадение, че колата, която току-що реставрира, не беше вътре.

Имаше нещо в тона на Коди, което не ми хареса, а очевидно и на Логан.

— Мамка му, какво се опитваш да кажеш? Че аз съм направил нещо? — гласът на Логан се сниши до шепот. — Защото, мамка му, нямам нищо общо със случилото се. Този гараж беше моят бизнес. Бъдещето ми.

— Просто си върша работата и опитът ми показва, че парите винаги са добър мотив. А в случай като този, пари от застраховката.

— Мамка му, нямам нищо общо с това. Вътре бяха колите на двама мои клиенти, и неща, които никога няма да мога да заменя.

— Но знаеш, че парите от застраховката ще покрият всичко.

Логан отпусна ръката си около раменете ми.

— Проклятие не мога да повярвам, че ми сервираш подобно нещо. Нямам нищо общо със случилото се.

Шефът на пожарната се откъсна от хората си и се насочи към нас.

— Исусе Христе, човече. Казаха ми, че си вътре.

Логан ме пусна и прегърна другия мъж.

— Мамка му, Грейджър. Не знам дали днес, е най-късметлийският или най-каръшкият ден в живота ми.

— Дишаш и не си изпечен до прегоряване, затова трябва да е късметлийски. Трябва да се връщам там, ама, мамка му, радвам се, че те виждам. — Грейнджър отстъпи назад и сложи обратно каската си, но преди да проговоря се намеси Еми.

— Радвам се, че си добре. Помислих, че сърцето ми спря, когато реших… е, няма значение вече. Ще се върна в ресторанта и ще опитам отново да успокоя хората. Грейнджър, ако ти или момчетата ти имате нужда от вода или кафе, от заведението са. Веднага почвам да правя кафе.

— Оценявам го, Еми — каза Грейнджър и тръгна обратно. — Впрегнали сме всички, за да потушим този огън.

— Аз също — каза Коди, преди да се отдалечи. Поглеждайки през рамо той добави — Логан, не е нужно да го казвам, но тези дни не ходи никъде. Ще имаме доста въпроси към теб.

— Каква катастрофа — прошепна Джулиан.

— Шибаният ми гараж го няма.

— Съжалявам, скъпи. Толкова съжалявам. Но съм адски щастлива, че си добре — подсмръкнах и сълзите ми отново потекоха. — Никога повече не ме карай да мисля, че си мъртъв. Иначе лично ще те убия.

Логан ме смачка притискайки ме към гърдите си.

— И ти ме изплаши адски много. Помислих, че може би си била вътре. Исусе. Каква катастрофа.

Погледнах към колата, която стоеше на няколко метра от нас, с все още включен двигател.

— Цяло чудо е, че ти не си бил вътре.

— Благодари на Рик за това, че постоянно си забравя нещата.

— Бъди сигурен, че ще го направя. Ще давам вибратор на всяка жена, с която се среща. Поне това мога да направя.

— Ще ви оставя насаме — каза Джулиан. — Ще отида да потърся някакъв шперплат за прозорците. При взрива се изпочупиха всичките.

Логан вдигна поглед от мен към нея.

— Обади се в дърводелницата и кажи да ги пишат на моя сметка. Обясни какво се е случило и че трябва да ги донесат още тази вечер, за да можеш да се прибереш у дома спокойно.

Тя кимна и измъкна телефона си, преди да се отдалечи, за да се обади.

Погледнах нагоре към Логан.

— Коди каза да не ходиш никъде, но трябва да закараш колата утре в Нашвил.

— И ще го направя. Ние ще го направим. Идваш с мен. Може целият свят да е заминал по дяволите, но нищо не може да ме спре да доставя тази кола. Особено след като одеве говорих с Боун и му казах, че е готова.

— Ами Коди?

Логан се замисли за няколко минути, преди да отговори.

— Каквито и въпроси да има, това няма да промени факта, че трябва да си свърша работата. Те ще стигнат до основата на това, а аз ще разчистя кашата. Но бизнесът ми няма да струва нищо, ако не доставя колата на Боун Трашър.

— Ужасен момент да се случи нещо такова.

— Определено, но няма нищо, което да направим по този въпрос.

Облегнах глава на гърдите му, а острата миризма на пушек се бе пропила и в двама ни.

— Съжалявам.

Той ме целуна по челото.

— Няма за какво да съжаляваш. И двамата сме добре и в крайна сметка това е най-важното точно сега. Всичко друго може да се замени с пари. Но мамка му, никога не бих могъл да заменя теб, Бенър — той спря за миг. — Никога не съм изпитвал толкова заслепяващ страх, както в мига, в който видях пламъците. Дълбоко в себе си знаех, че идват от гаража ми и помислих, че най-ужасните ми кошмари се сбъдват.

Не се налагаше да го питам кой е най-ужасния му кошмар, тъй като знаех. Той се боеше, че може да ме загуби.

— Помислих, че ще умра, когато Джулиан ми каза, че си вътре.

Той отново ме притисна към себе си.

— Все едно бих те оставил без борба. Никога.

— Какво ще правим сега? — попитах аз.

— За момента, ще чакаме. Утре заминаваме за Нашвил, за да доставим тази кола, преди да се случи още нещо.