Мегън Марч
Истински добра любов (30)

Глава 30

Логан

Бях приготвил голяма реч за това как няма да позволя на Бенър да харчи отново парите си за бизнеса ми, но се спрях, когато осъзнах нещо друго.

Тази жена бе най-големият дар в живота ми и макар това, което бе направила, да не бе най-традиционното, тя го правеше с цялото си сърце и беше трудно да я виня за това.

Мамка му, беше ми трудно да правя каквото и да е било, освен да се влюбвам дълбоко и истински в нея.

Плюс това, да я видя в кухнята си, когато се прибрах? Наречете ме неандерталец, ако искате, но ми хареса. Не очаквах да готви за мен, но да я гледам как се старае и влага усилия, макар да не се налага да го прави, беше много приятна изненада.

А по-хубавата изненада? Храната беше феноменална. Не се налагаше да се преструвам, че искам допълнително, тъй като втората ми порция изчезна също толкова бързо колкото и първата.

— Да знаеш, че има и черешов коблер, може да искаш да си оставиш място за десерт.

Вилицата ми замръзна на средата на пътя към устата ми.

— Да не каза черешов коблер?

Тя кимна.

— Не съм го опитала, затова не знам дали се е получил…

Бенър подскочи, когато натъпках останалата част от вечерята в устата си и скочих на крака, заобикаляйки барплота.

— Уоу, реагира така, сякаш съм скрила ключ за Ферари в това нещо. А дори не съм споменала за ваниловия сладолед във фризера.

Погледнах към нея и посегнах да взема купа.

— Ще надебелея откакто живея с теб, ако продължиш да ме храниш така.

Очите на Бенър се разшириха и осъзнах какво казах току-що.

— Ние не живеем точно заедно — гласът й бе тих.

— По всички параграфи го правим. Може би е време да го направим официално.

— Ти… искаш да живееш с мен? Да заживеем заедно?

Сложих купата на плота и се обърнах към нея, а гладът ми за сладко за миг бе изместен назад.

— Нима сериозно ме питаш това?

Бенър кимна.

— Да, сериозна съм.

— Мислиш, че има сутрин, в която не искам да се събуждам и да те откривам в леглото си? Мислиш, че има вечер, в която не искам да заспивам обвил ръце около теб?

Очите й блеснаха.

— Сигурен ли си?

Заобиколих плота и спрях пред нея.

— Ти си за мен, Бенър. Единствената. Бях се отказал да търся идеалната жена за мен, но се появи ти и ми показа, че не съм търсил на правилното място. Кой да знае, че е трябвало да отида до Ню Йорк Сити, за да те намеря? И няма да спра с това да се преместиш при мен. Искам много повече, но няма да те притискам, докато сама не започнеш да мислиш като мен.

— Наистина ли?

Кимнах.

— Наистина.

Тя примигна, за да прогони сълзите си, точно преди да плъзна пръсти в косата й и да покрия устните й със своите. Когато се отдръпнах, тя ме гледаше така, сякаш ме виждаше за пръв път.

— Какво има, Брус?

— Ти си най-добрият мъж, който познавам, и си мой.

— Целият твой и ничий друг.

— Най-добре аз да пробвам първа черешовия коблер, само за всеки случай, ако е ужасен. Няма да ти дам шанс да промениш мнението си.

Смехът ми отекна в кухнята.

— Може да ми докараш стомашно отравяне, но, мамка му, не бих променил мнението си за нищо на света.

Бенър притисна три пръста към устните ми.

— Не го казвай. Забравих да проверя свинското с термометъра за месо. Надявам се, да не пипнем трихиноза.

Целунах пръстите й, преди да отстъпя.

— Ще се справим.

Обратно в кухнята напълних две купи с черешов коблер, след това намерих сладоледа и сложих по една голяма лъжица отгоре.

Беше адски невероятно.

Когато приключихме, с Бенър заедно почистихме картофеното пюре из кухнята. Погалих корема си, който бе по-пълен и от последния Ден на Благодарността.

— Ако продължиш да готвиш така, ще трябва да ходя по пет пъти на фитнес.

Бенър ми хвърли поглед.

— Кога намираш време да ходиш на фитнес?

— Защо мислиш, че ставам толкова рано? Ходя три пъти в седмицата, рано сутрин. Да не мислиш, че такова тяло се прави само с поправка на коли?

— Не съм се замисляла за това, само оценявам всеки сантиметър от гледката.

Сантиметрите, които исках да оцени, се изправиха и проявиха интерес, докато я гледах.

Когато и последните чинии бяха измити, аз я притиснах до гърдите си.

— Знам, че имаше добра причина да се намесиш и да ми помогнеш с намирането на тапицер, но следващия път, скъпа, искам да дойдеш и да говориш първо с мен.

— Добре — тя замълча за миг. — Това значи ли, че още си ми ядосан?

Стиснах я по-силно към себе си.

— Не мога да ти се ядосвам дълго, дори да искам.

Дупето й се отърка в слабините ми.

— Но все пак може да пожелаеш да ме накажеш, задето бях непослушно момиче, нали?

Сведох глава надолу, за да погледна към лицето й.

Изражението й бе истински пакостливо.

— Мисля, че ти искаш да те накажа, задето си непослушно момиче.

Цялото й тяло се напрегна.

— Имам предвид, че трябва да се увериш, че съм си научила урока.

Членът ми не просто се изправи и прояви интерес, ами стана твърд като скала и готов да пробие дънките ми.

— Нима? — отстъпих назад и плъзнах ръце по задничето й. — Ако го зачервя, ще си спомниш ли да мислиш повече преди да действаш, следващия път?

Тя се притисна назад към докосването ми и за кой ли път осъзнах, че моето момиче не е просто невероятна. Тя бе перфектна.

— Може би.

Отдръпнах я леко от мен.

— Искам да те намеря след малко в спалнята, легнала по корем на леглото, само по бикини и сутиен — когато тя не се раздвижи на мига, я плеснах по дупето. — Веднага!

Бенър веднага се насочи натам, вече сваляйки блузата си, още преди да е излязла от кухнята.

Всъщност, когато след две минути се насочих към спалнята, следвах дрехите й разхвърляни по пода на коридора. Вдигнах всяка, една по една, и ги пуснах вътре до вратата на спалнята. Тя бе направила точно това, което исках от нея, бе легнала по корем и ме чакаше.

Хванах края на тениската си и я измъкнах през глава, преди да разкопчая дънките си и да ги смъкна на пода.

— Ти си лошо момиче, нали, Бенър? — попитах приближавайки се към нея. Задничето й се повдигна нетърпеливо.

— Да. Много лошо.

Мамка му. Обожавам това, че е готова да играе тези игрички с мен.

— Значи, трябва да те накажа, за да не забравяш, че винаги трябва да ми казваш истината.

— Да. Трябва ми помощ, за да не забравям.

Още една стъпка и бях до леглото, само на ръка разстояние от нея. Плъзнах два пръста надолу по гръбнака й, докато стигнах до ръба на прашките й.

— Мисля, че подходящо наказание за действията ти е да разкъсам тези нежни твои гащички и да напляскам задничето ти, докато обещаеш никога повече да не правиш така.

— Ммм. Да.

— Тогава какво да чакам? — плеснах едната й задна буза и на мига потърках с ръка мястото, за да успокоя болката и паренето, които бях причинил. Кожата й вече започваше да пари под дланта ми.

— Утре ще си преместиш нещата тук. Ще кажем на Холи, че заедно ще държим къщата й под око, но те искам тук през цялото време.

Бенър завъртя глава и ме погледна през рамо.

— Мисля, че ще прояви разбиране.

— И аз мисля така.