Мегън Марч
Истински добра любов (8)

Глава 8

Бенър

Една седмица по-късно…

БЕНЪР: Мисля, че сега, след като съм милионерка, трябва да си купя пони.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Понитата не струват милиони. И тук са доста евтини.

БЕНЪР: Еднорог?

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Брус…

БЕНЪР: И нямам предвид някое добиче, на което нещо му стърчи от челото. Без фалшификати.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Брус…

БЕНЪР: Какво? Какво да направим, за да се спазарим?

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Ще ти намерим някое наистина скъпо пони.

БЕНЪР: Розово?

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Ще купя розова боя от Уолмарт и лично ще го боядисам.

БЕНЪР: Оки Доки.

* * *

Няколко дни по-късно…

БЕНЪР: Какво ще кажеш за лодка? Може би яхта. Това е странна дума. Яхта. Трябва да използвам автоматичната проверка на правописа.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Единствените лодки, които са полезни наоколо са рибарските.

БЕНЪР: Рибарска лодка няма същата тежест, която има една яхта. Мамка му. Яхта. Мерси автоматична проверке. Щом не мога да я напиша, сигурно не трябва да имам своя.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Защо поначало искаш яхта?

БЕНЪР: Гледах по Дискавъри Ченъл едно предаване за мега-яхти и всички готини богаташи имат такива.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Имаш ли нужда да дойда и да изчукам мислите за яхтата от главата ти? Защото ти вече си най-готината богаташка в квартала ми.

БЕНЪР: ДА, ТАКА Е. Иска ми се наистина да дойдеш. Но знам, че си много зает. И ти си най-готиният в квартала ми.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Нима?

БЕНЪР: Имаш ли нужда да дойда и да ти начукам колко си готин, че да не се съмняваш?

БЕНЪР: Това не носи точно същия контекст, като това, което каза ти, нали?

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Не точно. Но наистина ми се иска да го направиш. Липсваш ми, скъпа.

БЕНЪР: Ти ми липсваш повече.

* * *

Няколко дни по-късно…

— Защо спря? — попита Логан.

С два пръста дълбоко в женствеността ми, аз стоях неподвижно.

— Извинявай. Аз просто… Имам предвид, не го приемай по грешен начин, но по Скайп члена ти изглежда много по-голям.

Очите на Логан се присвиха.

— Жено, трябва да внимаваш какво говориш. И е очевидно, че трябва да си домъкнеш задничето обратно у дома, за да можеш да се запознаеш отново близко и лично с члена ми.

Засмях се на сериозното му изражение.

— Просто казвам, че какъвто и да е ъгълът на камерата, определено работи в твоя полза. Изглежда гигантски. Дори точно сега не мисля, че би се побрал в устата ми. Ако това с реставрациите на коли не помогне, определено може да си вадиш хляба с видео-чекии по интернет. Не, забрави какво казах. Не съм го казала. Дори не знам какви са тези видео-чекии.

— Бенър…

— Извинявай. Аз просто… липсваш ми толкова много.

Двамата с Логан опитвахме скайп секс и бях толкова адски щастлива, че виждам отново лицето му (и пениса му) след толкова време и след като го изнудих да си направи акаунт в Скайп.

Накратко, бяхме голи и аз започнах да върша моята си работа, а Логан неговата си работа, и след това аз просто спрях, заплесната, за да го гледам как си върши неговата си работа.

Моят мъж определено беше от типа на Конго. Че дори и малко повече.

Логан отпусна глава на възглавницата и метна одеяло в скута си.

— Искам те тук. И ти ми липсваш.

Загърнах се с хотелския халат и се пресегнах да докосна екрана на лаптопа с пръстите, които не бях пъхала в котенцето си.

— Много скоро ще се прибера. Ако зависеше от мен, вече да съм свършила с всичко това.

Той въздъхна.

— Постарай се, Брус. Вече ще затварям. Скапан съм.

Искаше ми се да му кажа две точно определени думи, особено след като видях лицето му след двуседмична раздяла, но не го направих.

— Ще говорим утре, Логан. Сладки сънища.

— Сладки сънища, скъпа.