Мегън Марч
Истински добра любов (17)

Глава 17

Логан

— Чу ли рапорта за това кой е отседнал в хотела тази сутрин? Бях в Домашни вкуснотии, за да взема нещо, докато идвах насам, когато научих, че наистина някаква мацка от националните новини е дошла, за да проучи въпроса с метамфетамините. Чудя се, дали ще дойдат и други?

Джок седеше облегнат на камарото на Лони, върху което бяхме спрели да работим, тъй като Лони нямаше да одобри стойността на поправките, които бяха нужни. Изглежда той нямаше парите нужни да започне проекта, както се хвалеше, но като гледах и не бързаше да си прибере колата.

Но това, което сега казваше Джок, бе напълно различна новина.

— Нима?

Джок кимна и отпи от кафето си.

— Освен това е много сладка. Може би ще дойде тук да направи някои интервюта и ще можем да я огледаме.

Пресегнах се към кутията с инструменти и взех друг номер муфа, преди да се обърна към него.

— Нямаме време за интервюта. Трябва да приведем колата на Боун Трашър в перфектно състояние за по-малко от две седмици, иначе ще изгубя най-голямата възможност в живота си.

С леко изплашено изражение, Джок свали чашата си.

— Само водех разговор, човече. Помислих, че е интересно. Чух, че шериф Тимънс действително се опитва да се справи с този проблем сега, вместо да се опитва да го прикрива.

Част от раздразнението ми изчезна, защото това бе истината.

— Прав си, но започвам да се чувствам така, сякаш този краен срок ще прекърши врата ми. А сега и г-жа Борст не си вдига телефона и не мога да получа информация какво се случва с интериорните панели и тапицерията. Тази кола трябва да е готова за боядисване следващата седмица.

Той кимна.

— Знам, Логан. Ще се справим. Всичко сме разпределили добре — той млъкна, докато отиваше към една от масите, за да остави чашата си.

— Г-жа Борст не беше ли братовчедка на майката на Триша? Защото, другото, което чух в Домашни вкуснотии е за малкото боричкане на Триша и жена ти, когато сте излизали миналата събота. Мислиш ли, че може да има някаква връзка?

Мамка му. Дори не се замислих над това. Лошо предчувствие сви стомаха ми.

— Мамка му. Прав си.

— Може би, ще е най-добре да отидеш лично и да видиш какво се случва. Доста си убедителен, шефе.

Рик излезе от банята и затвори вратата след себе си. Исусе, колко време вися там? Отбелязах си мислено да не ходя там днес.

— Готов ли си най-после да започнеш работа, днес? — попитах Рик.

Той се засмя и погали корема си.

— Сега вече определено съм. Ще прекарам поне няколко часа под тази кола, заменяйки всички маркучи и кабели, затова реших, че ще е най-добре да изхвърля всичко, така че да не ми се налага да излизам изпод колата на всеки пет минути. Моята дама снощи прави чили, и казвам ви, тази манджа е убийствена.

Бутнах с крак плъзгащата рампа към него и тя спря на няколко сантиметра от краката му.

— Скачай на нея, човече. Не ти плащам, за да седиш в кенефа половин ден.

— Ясно, шефе.

— Добре, вие двамата се залавяйте за работа. Аз ще отида да издиря г-жа Борст и да видя какво се случва с интериора ми. Днес искам да видя прогрес.

И двамата ми изкозируваха, а аз се насочих към вратата.

* * *

Точно щях да се кача на пикапа си, когато видях тълпа събрана пред аптеката от другата страна на улицата.

— Какво, по дяволите?

Реших, че мога да отделя няколко минути, за да видя какво се случва, затворих вратата и се насочих натам.

Изглежда там се бяха събрали всички пенсионери, които по това време, прекарваха в Домашни вкуснотии. Бяха обградили оператор с камера, който снимаше една брюнетка, докато тя говореше за Голд Хейвън и за епидемията от метамфетамин, която бе пламнала тук.

— Ще може ли малкият град да се възстанови? Или малки аптеки като тази тук, ще бъдат мишена на хора, които да купуват материали за направата на нелегална дрога? — Тя спря и операторът свали камерата. — Мерси, Адам. Мисля, че това е добре.

— Искате ли да ви дадем интервю? Имам доста неща за казване — попита Рита Доус, бивша начална учителка към методистката църква.

— Ще направя списък с имената и номерата ви, за да ви звънна, ако имам нужда от информация — каза репортерката. Тя беше към края на двадесетте или началото на тридесетте си години.

— В момента имам време — отвърна Рита. — Но тази вечер ще играем бинго и не мога да обещая, че ще съм на разположение.

Усмивката на репортерката се стегна леко, но остана на мястото си. Рита можеше да бъде доста настоятелна, което бе иронично, имайки предвид какво бе работила.

Една от трите полицейски патрулки на Голд Хейвън спря пред аптеката.

— Всички вие трябва да се връщате в кафенето. Няма нищо, което да гледате тук.

Тълпата замлъкна, а жената насочи вниманието си към колата. В нея беше Рон Тимънс, шефът на полицията в Голд Хейвън.

— Полицейски началник Тимънс! — жената пристъпи по тротоара, правейки жест на оператора. — Аз съм Мемфис Локуус, от новинарската телевизия, много бих искала да говоря с вас за случващото се в Голд Хейвън.

Наклоних глава настрани, любопитен да видя дали мъжа наистина ще говори с нея. Той беше едно от онези ченгета, които не обичаха да разговарят. Коди би бил много по-добър на тази длъжност, но докато Тимънс не решеше да се оттегли, мястото му на шеф на полицията в Голд Хейвън бе като циментирано, тъй като беше много близък с Лестър Фрийман, кмета.

— Точно сега, графикът ми е зает, госпожо. Чувствайте се свободна да говорите със секретарката ми, за да провери дали може да ви смести някъде.

Няколко човека от тълпата се засмяха на очевидните простотии, които говореше, и на мига лицето на Тимънс пламна повече от обикновено, а той винаги бе със зачервено лице задето пиеше по цели нощи.

— Полицейски началник Тимънс… — започна тя, но той вече бе вдигнал прозореца и премина през непрекъснато мигащия на червено светофар, отправяйки се към полицейския участък.

— Безполезно лайно — промърмори някой в тълпата и камерата се насочи към Еймън Кент, мъжа, който бе изрекъл думите.

— Мислите ли, че от полицейския участък не си вършат работата качествено в опита си да разкрият защо толкова много къщи в града експлодират, превърнати в нелегални лаборатории за дрога?

Камерата се завъртя отново и Еймън пристъпи напред.

— Не знам дали мога да кажа, че разследването е качествено, след като не знам дали въобще има разследване. Е, не, това не е истина. Коди Рийвс се мотае наоколо, разпитва и се опитва да разбере какво се случва, но това е всичко.

Отстъпих от тълпата. Последното нещо, което исках, бе да се окажа показан по новините и Тимънс да започне да ми създава проблеми. Така или иначе, нямаше какво да добавя по въпроса.

Когато пресякох улицата, се качих в пикапа си, а телефонът ми извибрира.

БЕНЪР НЮ ЙОРК СИТИ: Кутията ми с членове е на път! Жената в пощата ми каза, че няма да я доставят в къщата на Холи, затова трябва да отида и да си я взема направо от пощата. Това нормално ли е?

Налагаше се да изтрия това НЮ ЙОРК СИТИ от контактите си, защото, що се касаеше до мен, тя нямаше да се върне повече там. Смених името й, преди да отговоря.

ЛОГАН: Спряха да носят пратки до адресите преди няколко седмици след като им орязаха бюджета. Ще се наложи да минеш да ги прибереш.

МОЯТА ЖЕНА: Ясно. Да ти донеса ли нещо за обяд?

Ето това вече ми харесваше.

ЛОГАН: Излязох по работа, затова ще взема нещо, преди да се прибера.

МОЯТА ЖЕНА: Добре, чао. Ще се чуем по-късно.

Когато плъзнах обратно телефона в джоба си, на лицето ми се мъдреше огромна усмивка.