Мегън Марч
Истински добра любов (26)

Глава 26

Бенър

БЕНЪР: Можеш ли да умреш от прекалено много оргазми?

НАЙ-ДОБРАТА КУЧКА: Сега само се фукаш.

БЕНЪР: Може би само малко.

НАЙ-ДОБРАТА КУЧКА: Имаш късмет, че те обичам. И че аз също изживявам куп невероятни оргазми.

БЕНЪР: И аз те обичам, Гри. Липсваш ми.

НАЙ-ДОБРАТА КУЧКА: И ти ми липсваш. ХО.

Оставих телефона си на шкафчето и се претърколих в леглото. Не бях сигурна, че бих могла да преживея още един оргазъм поне в следващите двадесет и четири часа. Логан ме държа будна през почти цялата нощ и ме чукаше отново и отново. В началото мислех, че е свързано с мъжката гордост, да докаже, че вибраторът ми не може да се сравнява с него, но когато се тласна в задника ми, и взе вибратора, за да си играе с женствеността ми, разбрах, че греша. Той се опитваше да ме убие с удоволствие.

Цялото ми тяло бе така отпуснато, че не знаех дали някога ще успея да се измъкна от леглото. Душът спря и Логан излезе от банята след няколко минути, загърнат само с кърпа през кръста.

Реших, че бях чакала в леглото точно тази гледка. Дамските ми части, които бяха работили снощи извънредно, би трябвало сега да са в хибернация, но вместо това, усетих леко потръпване.

Капки вода се стичаха по гърдите му, надолу към твърдия му стегнат стомах. Изведнъж волята да се раздвижа изпълни крайните ми, пък било то само за да уловя капките вода с езика си.

— Не е честно, че изглеждаш толкова добре след душ. След миналата нощ би трябвало да сложа знак ЗАТВОРЕНО ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ на вагината си, но вместо това сега ми се иска да се покатеря върху теб.

Усмивката на Логан не помогна с нищо на това да успокоя нуждата, която изпитвах.

— Членът ми трябва да е счупен след всичките рундове, които изкарахме снощи, но само това, че те виждам сгушена в леглото ми, ме прави по-твърд и от камък, Брус. Адски красива си, без грим, с разрошена коса и с този секси глад в погледа ти.

Думите му изпълниха гърдите ми с топлина.

— Проклятие, определено знаеш как да накараш едно момиче да се чувства хубаво на сутринта.

Логан поклати глава.

— Не си хубава. Красива си.

— Чаровник.

— Само за теб.

Изправих се в седнало положение, притискайки завивката към гърдите си.

— Е, какво е следващото в списъка ти?

— Освен това, че искам да остана през целия ден в леглото с теб?

И двамата знаехме, че с крайния срок на проекта му, който беше в края на седмицата, и с новите мостри на продуктите ми, нямаше как да се случи. Понякога да бъдеш отговорен възрастен беше гадно, но предполагам, че в крайна сметка си заслужаваше. През повечето време.

— Колата на Боун е изпратена за боядисване, което ще е адски трудно без интериора, и адски много се надявам да успеят да се справя с дизайна, който им нарисувах.

И аз се надявах, защото знаех колко много Логан разчита на тази кола.

— Ще бъде перфектно. Сигурна съм.

— Ами ти?

— Трябва да звънна на фабриката, след като изпробвах прототипите и знам, че работят страхотно — намигнах му. — След това ще се обадя на маркетинговата фирма и ще финализираме крайните дати, след като се разбера с фабриката, кога ще е готова първата партида. На практика имам адски много работа и нямам търпение да се заловя с нея.

Може би, задълженията на възрастен не бяха чак толкова неприятни. Беше тотално различно да работиш за себе си, вместо за някой, който те кара да си скъсваш задника от работа.

— Радвам се, за теб, скъпа. И двамата сме доста заети тези дни.

Не споменах, че трябва да говоря и с финансовите си съветници, и с адвокатите си, тъй като имаше още бумащина за подпис, докато приключим с прехвърлянето на наследството на Мирна. С Логан още не бяхме обсъждали наследството ми и не бързах особено да повдигна темата. Не исках да го карам да се чувства некомфортно.

Когато бях почти разорена и се налагаше да живея в къщата на бабата на Холи, тъй като ме изритаха от апартамента, той нямаше проблем с мен. Макар че не му казах, че ще съм разорена само за кратко, тъй като си имах своя тръстов фонд, но той не се и налагаше да го знае. Аз бях същата, както и тогава. Сигурността на парите не променяше за мен чак толкова неща, с тази разлика, че сега можех да инвестирам повече в бизнеса си.

Когато Логан пусна кърпата си, щом застана пред гардероба, всички мисли изчезнаха от ума ми, с изключение на мамка му, този мъж е истинско съвършенство.

Провиснах от ръба на леглото.

— Ако искаш да докараш този твой прекрасен член, при мен, мисля, че мога да направя сутринта, много по-хубава и за двама ни.

* * *

След като Логан излезе час по-късно, като много щастлив мъж, аз се изкъпах и набутах вещите в сака си, преди да се насоча към колата си, за да се прибера у дома. Никога преди не се бях замисляла да се преместя да живея с мъж, но това мъкнене на вещи напред-назад беше изтощително. Казахме си, че се обичаме, и знаех, че Логан ще подивее ако неочаквано реша да напусна Голд Хейвън, но все още не бяхме провели дискусията какво правим от тук нататък.

Това беше напълно непозната територия за мен. Да бъда във връзка не беше нещо, което бях отбелязала в списъка си с „Неща, които трябва да направя“, затова нямах реална идея какво би следвало да правя. Имах чувството, че следващата най-логична стъпка бе да заживеем заедно, но нямах намерение да повдигам аз въпроса. Ами ако той не искаше да съм тук през цялото време?

Можех да си представя как казвам нещо за това и след това неудобната тишина от страна на Логан.

Не. Определено нямаше да го направя.

Едно от нещата, които вършех обикновено, бе да се хвърлям с главата напред, без да спра за миг и да се замисля над последствията, но този път нямаше да бързам и нямаше да прецакам всичко.

Или се колебаех, защото ме беше страх, че Логан може да пожелае да остави нещата между нас точно такива, каквито са в момента.

Предполагах, че ще почакаме и ще видим.

Междувременно, щях да се наслаждавам на настоящето.