Мегън Марч
Истински добра любов (16)

Глава 16

Логан

Отне ми цялата сила и воля, която притежавах, за да не изпратя Никол след Триша. Тази жена бе започнала повече боеве в града, отколкото всички други жени взети заедно, кълна се. И по някаква причина, когато се върнах, след като напуснах корпуса, тя бе една от жените, които ми вдигна мерника, заедно с Еми Харис и останалите.

Знаех го, защото тя бе адски нещастна, сортирайки и доставяйки пощата, след като съпругът й бе повишен във фабриката за мебели и напусна града със секретарката си. Преди това Триша бе домакиня, която си седеше у дома да се грижи за децата си, и сега адски усърдно си търсеше мъж, който да й осигури стила на живот, на който бе свикнала. Но това не значеше, че има право да напада моята жена, и макар да знаех всичко за нея, вече не таях нито капка симпатия към ситуацията, в която се намираше.

Когато чух виковете, дълбоко в себе си знаех, че моята Бенър вероятно бе замесена. Направих я мишена в този град и трябваше да намеря начин, с който да променя тази ситуация, иначе никога нямаше да я убедя, че това между нас може да бъде дълготрайно. Точно така, Логан Брантли, Кралят на ергените в Голд Хейвън, искаше да се задоми и проклет да съм нямаше да позволя на дребните, задръстени задници в този град да застанат на пътя ми. Тук имаше много добри хора и такива, които щяха да се радват Бенър да е наоколо. Не всички бяха жалки и огорчени като Триша.

Бутнах вратата и пристъпихме навън на паркинга. Бенър спря, затова спрях и аз.

— Има ли нещо, Брус?

Тя изглеждаше адски сладка с торба замразени кюфтенца, притиснати до лицето й. Кълна се, никоя друга, освен Бенър не би успяла да изглежда толкова красива в подобна ситуация.

— Съжалявам. Тя каза някои неща. Аз казах някои неща. Нейните неща бяха по-лоши от моите. Можех да й кажа много гадни неща, но се сдържах, защото не исках да те излагам. Нямах никаква идея, че брат й действително е роден от кръвосмешение. Сериозно. Каква беше вероятността да улуча?

Обвих и двете си ръце около раменете й.

— Никога не би могла да ме изложиш. Никога. Щом това, че не знам кой е баща ми, и това, че майка ми се друсаше в дневната ни, не ме е спряло да живея в този град, нищо друго не би могло, и нищо, което направиш няма да го стори. Затова не искам никога да се тревожиш по този въпрос.

Тя свали кюфтенцата от лицето си.

— Обичам те, Логан. Но мисля, че току-що усложних живота ти.

Отворих уста, за да й кажа, че това бе най-абсурдното нещо, което бях чувал, и че тя бе най-прекрасното, най-страхотното усложнение в живота ми, когато чух затварянето на две врати на кола.

— Виж ти. Изглежда сме пропуснали голямо забавление — каза Ръсти Милс докато чакълът хрущеше под ботушите му. Но не това ме изненада, а жената, която го следваше.

Еми Харис.

Исусе, тя поне можеше да намери по-добър мой заместител от това мекотело, което щеше да изхарчи всичките й пари, защото всички знаехме, че живее с пенсията от увреждане, което действително няма.

Бенър се опита да скрие кюфтенцата, но не беше достатъчно бърза.

— О, не. Какво се е случило? Да не си паднала? — попита Еми.

— Изглежда момичето ти е изгубило бой, Брантли.

Вратата на боулинг залата се отвори и през нея мина Стан с жълти петна от масло по ризата си, със сигурност от пуканките.

— Изпуснах ли го?

— Върни се вътре, Стан.

— Но те изхвърлиха Триша навън, задето се сби и очаквах да ви чака тук, за да й скочи… — той се обърна и видя Еми. — Е, предполагам, че не се налага да ти казвам, какво се случи, Еми.

Лицето на Еми почервеня.

— Тази жена е зла. Ако не бях въоръжена в онзи ден, един господ знае какво щеше да опита да ми направи тя.

Погледнах от Еми към Стан и обратно.

— Да не би да ми казваш, че Триша е нападнала и теб?

— Не знаеш ли? Мамка му, човече. Мислех, че аз последен научавам за всичко в този град. Очевидно не.

Мамка му, в мен се надигна вълна от вина, тъй като очевидно тази лунатичка бе нападнала две жени, с които бях свързан.

— Има ли още нещо, което трябва да знам, Стан? Еми? Защото, какво, по дяволите?

Еми стисна по-силно чантата си.

— Погрижих се за себе си — тя стрелна Бенър с поглед. — Не искам из града да се носят слухове за мен. Имам бизнес за управляване и репутация, която трябва да поддържам. Освен това, всяко умно момиче носи пистолет със себе си.

Бенър се размърда до мен и аз хванах ръката й в своята.

— Предполагам, че ще трябва да ме научиш как да стрелям, Логан. Защото очевидно не съм добре оборудвана да живея тук и да се справям с жените от Кентъки без пистолет.

Грухтящият смях на Ръсти отекна из паркинга и ми се прииска да шибна един на тъпанаря и да го залепя за земята.

— Кой би предположил, че ще намериш кучка от висока класа, която ще се смеси толкова добре с бедните жители от малките градчета?

Когато изрече думата кучка, всичко в мен застина.

— Най-добре си затвори устата, Ръсти или аз с радост ще ти я затворя вместо теб.

Мъжът, който нямаше достатъчно големи топки, колкото твърдеше, млъкна на мига.

— Ние просто дойдехме тук, за да гледаме боя.

— Значи ще е най-добре да влизате и да направите точно това. Да се махаме от тук. — Обвих ръка около Бенър, която вече не се интересуваше, кой ще я види, че държи плик кюфтенца до лицето си, и се насочихме към пикапа ми.

Щом се качихме, чух запалването на друг двигател. Едва когато излязох на заден от паркинга и се насочих към пътя видях, кой зави в края на шосето.

Беше старият буик на Триша.