Мегън Марч
Истински добра любов (19)

Глава 19

Бенър

Спрях на паркинга на Пигли Уигли, отчаяно нуждаейки се да напълня хладилника си, след като Логан го бе изпразнил откакто заминах, за да не се развали храната. Точно днес не бях особено развълнувана да пазарувам в супермаркета на малкия град, но отказвах възможността да се сблъскам с някой неприятен човек да застане между мен и храната.

Взех количка от паркинга и я забутах към автоматичните врати. Веднага щом влязох, разбрах, че момента нямаше как да е по-неподходящ. Мислех, че следобед в понеделник ще е мъртвило, но не бях виждала Пигли Уигли толкова препълнен, откакто дойдох да живея тук. Очевидно, почти всички в този град бяха извън работа десет минути след четири часа.

Преминах бързо през магазина, взимайки каквото ми трябваше от рафтовете в периметъра, преди да се насоча към рафта с алкохола. За нещастие, точно когато завих зад ъгъла се натъкнах на една от жените, които клюкарстваха за мен откакто пристигнах в Голд Хейвън. За щастие този път онази кучка Триша не беше с нея. Брюнетката взе бутилка евтина водка, а аз паркирах количката си точно пред нейната, за да взема една от хубавите водки на горния рафт.

Не й казах нито дума, дори не направих зрителен контакт, но това не я спря да проговори в мига, в който оставих бутилката в количката си.

— Просто трябваше да се изтъкнеш, нали? Мислиш си, че си по-добра от нас. Този уикенд не ти ли беше достатъчно?

Не се изненадах, че историята за случилото се в боулинг залата вече се е разпространила, макар че бях сигурна, че е изопачена така, че да изкара мен лошата.

— Не беше там, затова по-добре научи цялата история, преди да решиш да говориш за това.

— Няма нужда да бъда там, за да знам, че си по-голяма неприятност, отколкото си струва за Логан Брантли.

Това болеше, тъй като и аз самата си го мислех. Въпреки това, нямаше да покажа на жената, че е ударила болезнено място.

— Отново, не знаеш за какво говориш. — Реших да грабна още една бутилка водка, преди да я заобиколя с количката си, но отдалечаването ми не бе особено грациозно имайки предвид как скърцаха колелцата на количката ми.

Зад мен, тя продължи да говори.

— Знам, че Логан Брантли работи по някакъв голям проект, защото Джок се хвали с това цяла сутрин в Домашни вкуснотии. И също така, знам, че в мига, в който Триша каза за случилото се на г-жа Борст, братовчедката на майка й, тя реши, че няма да довърши тапицерската работа, за която я нае Логан, докато не се извиниш на Триша и на майка й, затова, което каза за брат й.

Бутилките водка се затъркаляха из количката ми, когато замръзнах на място.

Бавно се обърнах и погледнах жената.

— Моля?

Брюнетката ме погледна злобно.

— Чу ме. Забърка се с грешното семейство и сега Логан ще плати за това стократно.

И той не ми каза нищо за това.

Решавайки да не давам повече муниции, с които да зареждат клюките, аз й казах.

— Няма абсолютно нищо, което може да спре Логан да довърши този проект, най-малко куп завистливи жалки кучки.

— Предполагам, че ще видим дали е така — каза тя, преди да се обърне и да затъркаля собствените си бутилки из количката.

Насочих се директно към касата. Когато стигнах до там, вече пишех съобщение на Логан.

БЕНЪР: Жената, която прави тапицериите ти, напусна ли? Заради мен и кучката от боулинг залата?

Когато не получих отговор на мига, погледът ми се насочи към една жена, която бе взела дузина газирани напитки д-р Пепър и стоеше пред рафта със списанията.

Грабнах едно, на чиято корица видях познато лице.

Каваноу Уестман се задоми със сестра на милиардер

И ето, там бяха моята най-добра приятелка, Гриър, и нейният мъж, Кав, седейки един до друг на тротоара на малко кафене.

Телефонът в ръката ми извибрира.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Не се тревожи за това. Ще се оправя.

Палците ми полетяха по екрана.

БЕНЪР: Значи, това е „да“?

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Проблемът не е твой. Ще се справя.

БЕНЪР: Вината е моя. Какво да направя, за да поправя това?

Колкото и да ми бе омразна дори мисълта да се извиня на онези кучки, щях да го направя, за да спася проекта, който Логан правеше за Боун, тъй като знаех, че е адски важен за него.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Няма да правиш нищо, за да го поправяш. Мамка му, забранявам ти.

Уоу, чакай малко.

Това не беше съгласието, което исках, но бях сигурна, че няма да получа нищо повече от него точно сега. Умът ми започна да прехвърля опциите, които имах. Не познавах никой, който правеше тапицерии, но знаех някой, който трябваше да познава.

Жената пред мен избута количката си напред.

— Госпожо, готова ли сте? — попита касиерката, чакайки ме.

— Извинете — разтоварих количката си на лентата и метнах таблоида отгоре. Може някой ден да направя албум с изрезки и да го подаря на Гриър.

Веднага щом платих и натоварих всичко в колата си под наем й звъннах. Тя отговори на първото позвъняване.

— Хей, Би, какво става? Върна ли се в Кентъки?

— Да, и дори не ме карай да започвам да говоря за кучките в този град. Трябва да наплюеш Холивуд, задето лъжат, че малките градчета са мирни и гостоприемни.

— Повече от способна си да се справиш с тях.

— Разбира се, че съм, но проблемът е в това, че всичко рикошира в Логан.

— Какво имаш предвид?

Разказах й всичко, което не й бях казала, включително и ситуацията в боулинг залата и последиците от нея.

— Милостиви Боже. Само ти, Бенър. Само ти.

— Е, моят живот не е толкова интересен, колкото вашия Мис Таблоидна Кралица.

Тя простена.

— О, не. Какво са публикували пък сега?

— Нищо лошо. Само ти и твоя секси мъж. — И тогава ме осени идея. — Между другото той дали познава някой от онези мъже в шоутата за коли? Като тези реставрации, които дават по телевизията?

— Опитваш се да оправиш ситуацията с тапицерията, без да се налага да се извиняваш, нали?

Свих рамене, макар че тя нямаше как да ме види.

— Знаеш, че бих го направила на секундата, ако Логан ме помоли, но той няма да го направи. Дори ми забрани да го правя.

— Чакай малко! Логан Брантли ти е забранил да правиш нещо и ти ще го послушаш?

— Обикновено, приемам заповеди само като съм гола или е замесен член. Бих направила изключение за това, но само ако намеря начин да го оправя.

Последва дълго мълчание.

— Гриър? Там ли си?

— Извинявай, опитвам се да осмисля думите ти. Не знаех, че обичаш мъжете да ти нареждат какво да правиш, докато сте в леглото. Точно сега се чувствам така, сякаш въобще не те познавам.

— Млъквай — казах, а бузите ми пламнаха.

— Логан наистина е различен, нали?

Поех си дълбоко дъх и й казах нещо, което не й бях казвала до сега.

— Влюбена съм в него.

Гриър изпищя по телефона.

— Знаех си! Мамка му, знаех си! Толкова се радвам за теб.

— Успокой се, чика. Звучиш така, сякаш си открила лек за рак. Това е просто един мъж.

— Но не е. Той е мъжът. Онзи, който променя всичко. Ти намери своя и това ме прави толкова адски щастлива за теб.

— Не бъди толкова щастлива, защото ако прецакам, най-важния проект, който някога е имал, нещата скоро може да не са така хубави.

— Млъквай. Всичко ще бъде наред. Ще попитам Кав. Той познава адски много народ, и ако не познава точно такъв човек ще познава някой, който познава. Нека задействам тези холивудски връзки и ще го измислим.

— Кълна се, повече няма да идвам при теб да ми чистиш кашите, Гри — гласът ми бе тих и Гриър отговори по същия начин.

— За това са приятелите, скъпа. Обичам те.

— Обичам те.

Затворих и възелът в стомаха ми се отпусна леко.

Щях да поправя това. Нямаше да оставя бизнеса на Логан да страда заради нещо, което бях направила аз.