Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Истински добри (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Real good love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 76 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Истински добра любов

Преводач: Ralna

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10146

История

  1. — Добавяне

Глава 27

Логан

— Шефе, имаш посетител — Гласът на Джок отекна в гаража до задния ъгъл, където бе скрит офиса ми.

Сега, докато чаках бояджиите да приключат с колата на Боун и да я направят страхотна, планирах да наваксам с останалата работа, която бях избутал на заден план заради проекта. Или казано с други думи, да разчистя бумащината по бюрото си. Имаше куп документи, и макар да ги сортирах от десет минути, човек не би могъл да кажа, че дори съм ги пипнал. На този етап, прекъсването на Джок бе добре дошло.

Излязох от офиса и закрачих през гаража. Рик тъкмо бе приключил с ремонта на една от дамите работещи в аптеката, затова поне днес щяхме да изкараме някакви пари.

Джок ми намигна, когато прекрачих праха на вратата, която водеше от гаража към чакалнята за клиенти.

Какво, по дяволите?

Спрях вътре, заставайки пред брюнетка в черен костюм с бележник пъхнат под мишницата. Репортерката. Разпознах я от тълпата онзи ден.

— Ще ви оставя насаме — заяви Джок. — Беше ми приятно да се запознаем, г-це Локууд.

Тя му кимна и протегна ръка към мен.

— Здравейте, г-н Брантли. Аз съм Мемфис Локууд, от канала за Разследвания. Благодаря, че отделихте време да говорите с мен. Наистина го оценявам.

— Все още не съм се съгласил да говоря с вас.

Раменете й се стегнаха само за миг при откровените ми думи, но това не я отказа.

— Не ме отписвайте още, г-н Брантли. Не съм тук да създавам проблеми. Преди няколко дни получих анонимна информация, че тук в Голд Хейвън се е зародило нещо като епидемия, а местната полиция не прави нищо по въпроса. В нюзрума не бяха особено заинтересовани, докато не порових малко и не открих, че това градче в свързано с Холи Уикс. И просто така намерих историята, което искам да разкажа, а от мрежата са щастливи от възможния рейтинг.

От всичко, което каза тя, едно нещо се запечата в ума ми. Анонимна информация? От кой?

Тя чакаше отговора ми, затова реших да кажа нещо, напълно неангажиращо.

— Наричайте ме Логан, или Брантли, но не и г-н Брантли.

— Добре, Логан. Има ли нещо, което можеш да ми кажеш за случващото се тук?

— Не знам повече от това, което съобщават по радиото, г-це Локууд.

— Може да ме наричате Мемфис и не съм сигурна, че вярвам на това ваше твърдение. Изглежда, че гаражът ви е доста популярно място и почти всички се отбиват тук по едно или друго време. Сигурна съм, че си чул не една клюка.

Скръстих ръце на гърдите си.

— От тук минават доста хора, но нямам информацията, което търсите.

— И все пак полицията те е разпитвала повече от веднъж по този въпрос.

— Къде сте чула това?

Тя кимна към гаража.

— Служителят ти беше много разговорлив. Разбрах, че имаш родствена връзка с един мъж, който едва не е умрял от свръхдоза, и че си помогнал за спасяването на живота му. И още по-важно е това, че тялото намерено в развалините на една експлодирала къща, използвана за лаборатория за направата на метамфетамини, е било на твой бивш служител. Вярно ли е?

Джок трябва да се научи да държи проклетата си уста затворена.

— Истина е, но няма какво повече да добавя, както казах и на полицията. Не съм виждал Джеф откакто бе дошъл да ми иска пари, а Рой Плантър не работи тук от месеци.

— И все пак имаш връзка…

— Намирате се в малък град, г-це Локууд. Не се налага да търсите много, за да намерите връзка между повечето хора тук. Това е място, на което повечето хора остават, вместо да си тръгват.

— Значи не мислиш, че има нужда да обсъждаме връзката ви с Никол Хирам, макар полицай Рийвс да я разпитваше в събота вечерта? Разбрах, че от време на време е работила тук, и че е твоя приятелка от дълги години.

Погледнах твърдо към репортерката.

— Какво искате от мен, госпожо? Искате да спекулирам за това, кой според мен е отговорен? Защото нямам никаква идея. Ако имах, може би щях да говоря с Коди да го арестува, тъй като всички знаем, че Тимънс няма да си мръдне и пръста.

— Липсата на интерес на шефа на полицията бе точно това, което наистина ми направи впечатление. Въобще не харесвам хора, които имат влиянието, но не го използват така, както би трябвало.

— Значи сме на едно мнение по този въпрос. Няма какво повече да кажа, което да не сте чула вече от някой друг.

— Но би ми се искало да го чуя от теб, г-н Брантли. Ти познаваш играчите. Имаш изгода този град да се върне към това, което е бил.

— Ако знаех кой е замесен в това, бъдете сигурна, щях да направя нещо по въпроса. Налага се да питате само няколко човека, за да научите, че Джеф няма достатъчно акъл да намери изхода от стая с една врата, камо ли да води някаква наркооперация. Или че Рой Плантър беше алкохолик, който имаше нужда от пари и че моралът му никога не е бил на ниво, особено, когато станеше отчаян да се сдобие с бутилка алкохол.

— Ами Никол Хирам?

— Тя е най-работливият човек, който познавам, и ако искате да повярвам дори за миг, че тя би направила нещо подобно, значи си хабите напразно дъха.

Репортерката забързано драскаше нещо в тефтера си и ме погледна щом спря.

— Ами боулинг залата? Казаха ми, че се опитва да събере пари, за да я купи. — Тя погледна към записките си, — Бири и Кегли. Това само по себе си не е ли достатъчен мотив?

Отново, споменът за това как Никол опитва да купи нещо в аптеката в нощта, когато с Бенър ходихме за лубрикант, изникна в ума ми.

И все пак отговорът ми бе твърд.

— Не. Не е. Защото ако тя търсеше лесния начин, щеше да го направи преди много време. Имам много работа, госпожице, затова, наистина трябва да се върна към нея.

Тя затвори бележника си и срещна погледа ми.

— Г-н Брантли. Логан. Това не е лов на вещици, само заради сензационните новини по телевизията.

— Тогава защо, по дяволите, сте тук?

— Защото съм от малък град в средния запад, който не е много по-различен от Голд Хейвън, и ако това се случваше в моя град, щях да искам да знам кой стои зад него. Голяма част от нашето общество се сблъсква с проблемите, пред които е изправен този град. Метамфетамините са национална епидемия, особено в нашите отдалечени райони. Надявам се, че когато хората видят как Голд Хейвън ще се справи и ще излезе от това положение, ще могат да постъпят по същия начин.

Речта й истински ме впечатли, но това не значеше, че ще започна да спекулирам, без да имам всички факти.

— Оценявам това, което се опитвате да направите, г-це Локууд. Но най-добре говорете с полицаите и пожарникарите, които се занимават с тези случаи. Никой друг няма да е способен да ви даде по-изчерпателна информация. Нямам какво повече да ви кажа.

— Значи не се интересувате от това да застанете пред камерата ми? — попита тя, леко извивайки устни в усмивка, защото вече знаеше какво ще кажа.

— Не, благодаря. Но потърсете Грейнджър Райън в пожарната станция. Той може да успее да ви каже нещо полезно.

Тя мушна тефтера си под мишница и пъхна молива в джоба си.

— Вече опитах. Отказва да коментира.

— Е, предполагам, че и сега нямате особен късмет.

Тя се усмихна.

— Не знаеш много за репортерите, нали, г-н Брантли? Ние сме упорити същества. Не ходя на там, накъдето ме бутат хората. Ще разнищя тази история. Може би няма да навреди да се отбия отново да поговоря с г-н Райън и полицай Рийвс. Още не знаят колко упорита мога да съм, но ще им покажа.

— Успех с това, госпожо.

Мемфис Локууд кимна и се обърна към вратата.

Господ да е на помощ на Грейнджър и Коди.

Имах усещането, че Мемфис Локууд е като питбул що се отнася до нещо, което е важно за нея.