Мегън Марч
Истински добра любов (20)

Глава 20

Логан

Когато спрях пред къщата на бабата на Холи, за която по незнайна причина не можех да мисля като за къщата на Бенър, всички лампи светеха и можех да видя силуета й през дантелените завеси на предния прозорец.

Исусе Христе, изглеждаше така, сякаш стоеше пред готварската печка.

Спомени за това, което се случи миналия път, щом се опитваше да готви, минаха през ума ми, включително и за това как завърши нощта. С мен заровен до основата в тялото й.

На мига изскочих от колата и се насочих към вратата. Беше отключено, затова направо влязох. Вместо миризма на изгоряло обаче, вътре ухаеше невероятно.

Запържена кайма, чесън и някаква италианска подправка.

Бенър се завъртя рязко, при звука на отварящата се врата.

— Подрани. Все още не съм готова — лека, почти колеблива усмивка изви устните й.

— Какво правиш, Брус?

— На какво ти прилича, Логан?

— Готвиш.

Тя кимна леко.

— Улучи от първия път.

Наклоних глава настрани, опитвайки се да разбера какво пропускам и Бенър долови объркването ми.

— Аз… ами… взех няколко урока, докато бях в Ню Йорк.

През мен премина вълна от изненада, следвана плътно от възхищение.

— Защо?

— Защото реших, че е време да се науча как да готвя, за да не го правиш ти през цялото време.

— Знаеш, че нямам нищо против — казах аз, но сърцето ми се изпълни с топлота. Тя се бе научила да готви заради мен.

— Исках да го направя. — Бенър погледна към врящата смес в тигана зад нея. — Не мога да обещая, че резултатите ще са ужасно впечатляващи. Това са само спагети с кюфтенца. Но сама направих кюфтенцата, не бяха готови.

— Ухае адски страхотно и съм сигурен, че и на вкус ще е така. Наистина съм впечатлен, скъпа.

Очите й се разшириха.

— Ще ме урочасаш. Още не съм запалила огън и не съм изгорила нищо, но има време. — Таймерът иззвъня на плота и тя се завъртя. — Това е пастата.

Пристъпих към нея.

— Нека я прецедя вместо теб.

— Исках всичко да е готово, като дойдеш и да те изненадам.

Срещнах погледа й.

— Изненада ме. Но освен това сме екип. Нека ти помогна.

Усмивката на Бенър стана по-широка и тя отстъпи, позволявайки ми да взема тенджерата от котлона. Гевгирът вече беше на плота затова се заех да ги изцеждам, докато Бенър вадеше чесновите хлебчета от фурната и ги слагаше на масата, преди да отнесе там и кюфтенцата със соса.

Беше проста рецепта, но за мен значеше адски много, че си е направила труда да се научи как да я готви.

Тази жена, с която мислех, че нямаме абсолютно нищо общо, доказа, че пасва в живота ми много по-добре, отколкото някога си бях представял.

И двамата седнахме на масата, пред мен имаше чаша бира, а пред нея чаша с червено вино.

— Може вече да съм изпила една или две чаши, но мисля, че това ми помогна да се успокоя и да не прецакам нищо.

Тя затаи дъх, когато опитах първата си хапка. Веднага щом сдъвках и преглътнах дадох присъдата си.

— Страхотно е.

Гордостта изписана на лицето й бе очевидна, когато и тя опита.

— Мамка му, справила съм се страхотно. Дори мисля, че е вкусно.

— Казах ти.

След това и двамата започнахме да се храним, Бенър изчака да свършим и да отнесе чиниите, преди да повдигне темата, която смятах, че ще разискваме много по-рано.

— Смяташ ли да ми кажеш какво стана с жената, която ти прави тапицериите?

— Проблемът е мой и ще го реша.

— Но аз го причиних.

Поклатих глава, допивайки бирата си.

— Триша го причини, не ти. Не ти нападна първа.

— Знаеш какво имам предвид. Трябваше да си държа устата затворена. От къде да знам, че има брат роден от кръвосмешение? Просто бях решила да отправя нелепа обида. Дори не мога да осъзная каква лудост е тя наистина да има такъв брат.

Оставих бирата си на масата и се засмях.

— Доста са докачливи на тази тема. Историята разказва, че майка й не е знаела, че бащата на сина й, е неин чичо, но доста хора обсъждат това из града. Сигурен съм, че историята никога няма да умре.

— А си мислех, че в Ню Йорк е лудница.

— Не е като малките градчета, но нека говорим за нещо друго. През целия ден мисля за това и сега наистина имам нужда от нещо, с което да се разсея.

— Мисля, че мога да се справя с това. — Бенър се изправи и отвори хладилника, който бе точно зад стола й в малката кухня. — Какво ще кажеш за десерт?

Тя измъкна флакон бита сметана и бутилка шоколадов сироп.

— И под десерт, имам предвид, мен.