Мегън Марч
Истински добра любов (41)

Глава 41

Логан

Пъхнах 9 милиметровия пистолет на кръста си, под колана на дънките ми и го покрих с блузата си, докато вървях към бунгалото. В моменти като този, когато цялото обучение, което преминах от чичо Сам, се върна кристално ясно в ума ми, се чувствах така сякаш никога не съм свалял униформата.

Първо чух виковете. Мъж. Не, двама мъже. И поне две жени. Идваха от бунгалото на Никол.

Малката дървена структура имаше предна и задна врата. Представляваше две големи стаи… всекидневна с кухня и спалня. Стените на банята бяха високи, но не стигаха до тавана. Имаше малък кухненски бокс до източната стена и аз се насочих точно натам, заради малкия прозорец над мивката.

Стъклото изглеждаше така, сякаш не е мито от векове, но въпреки това, можех да видя хората вътре.

Милостиви Боже, какво е това, мамка му?

Началникът на полицията Тимънс лежеше по лице на пода в дневната, а около главата му имаше тъмна локва. Исусе Христе. Ако беше жив, щеше да е истинско чудо.

Мемфис Локууд не се виждаше никъде, но можех да чуя заглушения глас на Джулиан вътре в бунгалото. Мъжът се завъртя настрани и видях по-добре лицето му.

Ръсти Милс? Не го бях виждал след инцидента в боулинг залата с Еми, вечерта, когато Триша удари Бенър по лицето. Ръсти бе завързал Никол за стол. Гняв избухна в мен, когато той се залюля и я удари по лицето. Главата й се отметна назад, преди да клюмне изпаднала в безсъзнание.

Той е мъртвец.

Посегнах към телефона си, но той не бе в джоба ми. Мамка му, оставих го в пикапа.

Бенър обаче бе умна, което значеше, че бях убеден, че ще се обади на Коди за помощ.

Зад мен изпука счупен клон и аз измъкнах пистолета си, завъртайки се, за да открия Мемфис Локууд зад себе си.

Тя вдигна ръце.

— Не ме убивай. Моля те. Просто се опитвам да науча истината.

— Исусе Христе, жено. Гледай къде стъпваш. Обади ли се на ченгетата?

— Обхватът тук е ужасен, но мисля, че идват насам. Господи, надявам се да идват.

— Какво става тук, по дяволите? — попитах, гледайки да говоря тихо и да стоя далеч от прозореца.

— Скрих се в гората, когато чух някой да върви след мен. Мислех, че може да е собственикът на земята, но беше фризьорката. Тя се опита да погледне през прозореца, но мъжът я видя и я завлече вътре. Аз бях по-внимателна. Обаче, мисля, че Тимънс е мъртъв.

Още обмислях всичко, което ми каза тя, и съставях плана си за нападение, когато очите на Мемфис се разшириха и чух непогрешимия звук от щракване на револвер зад себе си.

— Сложи пистолета на земята и се обърни.

Обърнах се, озовавайки се лице в лице с Еми Харис.

— Какво правиш, по дяволите, Еми?

Това, което виждах, нямаше никакъв смисъл.

— Обади ли се на полицията, Еми? Ръсти държи вътре, Джулиан, Никол и Тимънс.

Устата й се отвори, оформяйки едно О.

— Наистина ли?

Чуха се изстрели в бунгалото и заглушения глас на Джулиан замлъкна.

Вместо страх в мен се надигна познатото хладнокръвие, което така приветствах, докато бях морски пехотинец.

Еми се усмихна, но усмивката не бе като никоя друга, която бях виждал преди.

— Мислиш ли, че той е стрелял? — тя примигна и усмивката й изчезна. — Ти ще си следващият Логан, ако не пуснеш пистолета на земята, както ти наредих.

Едно нещо научих много бързо в битките и това бе, че да нямаш оръжие не значи, че си мъртвец.

Еми насочи пистолета към Мемфис.

— Имаш три секунди, преди да я застрелям и вината за смъртта й ще е изцяло твоя. От това разстояние, няма начин да пропусна.

Тъй като знаех, че тя беше капитан на женския отбор по стрелба в гимназията, нямах никакво съмнение колко точен е мерника й. И нищо, освен заплахата за смъртта на някой друг не би могло да ме убеди с такава лекота да пусна оръжието си.

Приклекнах и го сложих на земята до краката ми.

— Да не мислиш, че съм идиот? Ритни го към мен.

Изпълних нарежданията й, но започнах да говоря.

— Каквото и да те е накарал да правиш, Ръсти, можеш да кажеш на Коди и Тимънс, и съм сигурен, че ще те разберат, че си го сторила под натиск.

Еми се засмя.

— Тимънс вече е мъртъв. А сега ти ще го последваш, защото няма да отида в затвора за това. Представяш ли си какво ще кажат родителите ми?

— Защо го направи, Еми? — въпросът дойде от Мемфис. — Дрогата? Знам, че си използвала камиона си за доставки, за да внасяш и изнасяш дрога от града, знам, че си заложила експлозиви в гаража на Логан, за да отвлечеш вниманието.

Еми присви очи към Мемфис, карайки ме да искам жената да си затвори устата, защото от изражението на Еми бе очевидно, че тя вече губи търпение.

— Мислиш се за много умна, нали? Репортерка от големия град, която идва тук и си пъха носа в неща, които не й влизат в работата? Какво те кара да мислиш, че имам нещо общо с това?

Мемфис, за която трябваше да призная имаше чифт яки топки, звучеше отегчено, когато отговори.

— Проследих парите ти. Изгубила си доста за една година. Счетоводителят ти те издаде, Еми. Никога не спирай да плащаш на счетоводителите. Те знаят всичките ти мръсни тайни. Какво ще помислят родителите ти, като разберат, че си прахосала всички пари от ресторанта, или дори повече? Незаконно си присвоила парите от него, тъй като не е твой.

— Шибаният Ашкрофт. Ще си плати. Ще изсипя толкова мръсотия върху него, че никога няма да оцелее — тонът на Еми бе жлъчен, докато говореше за счетоводителя си.

Вратата на бунгалото се отвори с трясък и Ръсти излезе от сградата с пистолет в ръка.

— И това ако не е малко парти. Жалко, че никога няма да намерят телата ви.

— Чия беше идеята? — попита Мемфис, очевидно не можейки да устои на репортерската си природа.

— Метамфетамините? — Ръсти сви рамене — Моя. И тъй като на Еми не й беше трудно да държи Тимънс зает да я чука и да не се занимава с разследвания, можехме да продължим с това завинаги — той поклати глава, — но не. Всички вие трябваше да започнете да си пъхате носовете, където не трябва.

Парчетата започваха да се подреждат по местата си.

— Откраднала си от семейството си и си започнала да продаваш дрога, за да върнеш парите. — Гласът ми бе тих, но вниманието на Еми се насочи към мен.

— Винаги съм знаела, че си повече от хубаво лице и стегнато тяло, Логан. Много жалко, че не следваше сценария. Наистина щеше да ми хареса да се омъжа за теб. Нямаше да похарча толкова много пари по тази къща, ако не исках да я направя идеална за нас.

— Мамицата му — намеси се Ръсти. — Ти каза, че си го преживяла. Че тази къща ще бъде за теб и мен. А всъщност си поредната изневеряваща кучка, като всички останали, нали? Обзалагам се, че ти е харесвало да чукаш Тимънс.

Ръсти вдигна пистолета си към Еми, но тя бе по-бърза в натискането на спусъка. Шумът бе оглушителен, заради малкото разстояние.

Сграбчих ръката на Мемфис и я съборих на земята, преди да се хвърля към пистолета си. Но Еми вече се обръщаше и дулото на револвера й се притисна към челото ми, докато посягах към оръжието си.

— Никой не ме нарича кучка — каза Еми със спокоен тон. — Особено някой като Ръсти Милс.

— О, нима, защото, мамка му, аз нямам никакъв проблем да те нарека кучка.

Нещо в мен умря щом чух гласа на Бенър от задната част на бунгалото, а дулото се вдигна от главата ми, когато Еми се обърна към нея.

Няма никакъв шибан начин да я изгубя точно сега.

— Ти си като кофти случай на трипер, градска пачавро. Появяваш се, когато най-малко те очакват и изживяването не е никак приятно — каза Еми. — Но за щастие знам как да се отърва от теб.

Стиснах в ръка пистолета си и се хвърлих към Еми изотзад, вдигайки я от земята. Тя стреля и някой изкрещя.

Страхът, който бях изпитал, когато видях пламъците над гаража си, се върна стократно. Притиснах Еми към земята, опрял 9 милиметровия си пистолет в главата й.

— Бенър!

— Кучката ме застреля!

Моят Глок нямаше предпазител и единственото, което ме спираше да не дръпна спусъка, бе звукът от гласа на Бенър.

— Къде? Мемфис, отиди при нея.

Когато журналистката хукна към Бенър, аз обвих ръка около китките на Еми и я завъртях, искайки да имах свински опашки или въже, каквото и да е, за да я завържа. Но нямах, затова стиснах китките й толкова силно, че вероятно можех да счупя костите й.

— Нараняваш ме.

— Бенър! Отговори ми.

— Добре съм. Мисля. Почти.

Гласът на Бенър се чуваше от по-близо и вдигнах поглед. Мемфис бе обвила ръка и я водеше към мен, докато от горната част на ръката на Бенър се процеждаше кръв.

— Завържи я.

— Откачена кучка! — това дойде от Джулиан, която се препъна навън от бунгалото, а вратата се затръшна след нея. — Можеше да я убиеш! Уби него!

— Всички да пуснат шибаните пистолети на земята! Ръцете горе! Веднага! — крещеше Коди откъм пътя пред бунгалото.

Свалих пистолета си и вдигнах едната си ръка.

— Еми се опита да убие всички нас. Уби Ръсти. Вероятно и Тимънс.

— Какво, по дяволите? Някой да ми обясни какво се е случило тук. Веднага.