Мегън Марч
Истински добра любов (11)

Глава 11

Бенър

Едно от страхотните неща на Ню Йорк? Всичко е отворено до късно през нощта и това пасна идеално на пазаруването ми миналата нощ.

Докато се качвах на самолета, който щеше да ме отведе в Голд Хейвън, носех един куфар повече от тези, с които дойдох преди това, опаковала достатъчно скандално бельо, че да унищожи напълно уменията на мъжа ми да мисли.

Мислех ли, че се налага да се боря с някоя жена за Логан?

Разбира се, че не. Не говорете глупости. Аз съм адски страхотна и този мъж бе късметлия, че ме има.

Повторих си това около осем пъти по време на полета. Но това не значеше, че бях готова да рискувам.

Освен това… бях взела и доста лубрикант. За всеки случай.

Кафяв Град, ние идваме.

Бях жена с мисия, когато слязох от последния самолет в шест вечерта, раздразнена, че ми отне цял ден да се добера до тук, след като бях планирала всичко в последния момент. Веднага щом получих колата под наем, се насочих към крайната си дестинация. Магазинът на Логан.

Той така и нямаше да разбере какво го е сполетяло. Полата ми беше къса, токчетата високи, а косата, кожата и ноктите ми бяха идеални, от деня в козметичния салон, който си бях уредила тази седмица.

Час и половина по-късно, спрях на паркинга, и то, най-вече защото бях прекалено заета да се дера с цяло гърло, пеейки с всяка страхотна певица в музикалната ми компилация, и пропуснах завоя, пътувайки още двадесет и пет километра, преди да се усетя, че съм объркала пътят.

Но не е нужно някой да научава за този малък детайл.

Лампите още светеха и пикапа на Логан както винаги бе паркиран отстрани на сградата. На паркинга нямаше други коли.

Измъкнах телефона си и изключих режима на полет. Казвах си, че го държа на този режим целия ден, защото се тревожех за безопасността по време на полетите и заради това, че можех да сваля някой самолет, ако ми звъннат в неподходящо време, но всичко беше пълна глупост.

Нямах си доверие, че няма да отговоря на това, което изглежда бяха точно пет съобщения от Логан. Исках да го изненадам. Точно както когато Логан мислеше, че съм бременна, това беше дискусия, която трябваше да проведем лице в лице.

Съобщенията му изскочиха на мига на екрана ми и прогресивно бяха… нека го наречем, настоятелни.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Брус обади ми се.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Сериозно, скъпа. Обади ми се.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: ОБАДИ МИ СЕ.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Това мълчание от твоя страна, няма да го бъде. Обади ми се, Брус.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Бенър Риджънт, да не си посмяла да ме отбягваш. Знам къде си и ще дойда да ти покажа как един истински мъж се справя със ситуация, като тази.

Усмивка цъфна на лицето ми. През последните двадесет и четири часа взех някои решения и едно от тях бе, че не ми пука дали аз ще съм първата, която ще изрече думите, тъй като не можех да ги сдържам повече. Обичах Логан Брантли и нямаше да позволя да мине нито ден повече, без да съм му го казала. В лицето.

След като паркирах, се измъкнах от колата, внимавайки да не последвам примера на Бритни и да заслепя някой с вагината си, защото бях гола под полата, и замъкнах задника си към входната врата.

Бутнах вратата водеща към чакалнята на магазина, но тя не помръдна. Беше заключена. Е, по дяволите, това не беше част от плана ми. Почуках, но никой не отвори. Ритъмът на някаква рок песен, която той слушаше, се чуваше през стените.

Измъкнах телефона си и му пратих съобщение.

БЕНЪР: Отвори проклетата врата.

Отговорът му се появи след секунди.

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Каква врата?

БЕНЪР: Чакам.

В този момент музиката спря и за пръв път видях Логан след цели три седмици. Проклятие, той беше секси, особено, когато бе ядосан.

Все още бършеше ръцете си, когато влезе в чакалнята, преди да пъхне парцала в задния си джоб и да отключи вратата, отваряйки я.

— Следващия път, когато чакаш двадесет и четири часа, преди да ми отговориш, карайки ме да мисля за всички ужасни неща, които биха могли да ти се случат в Ню Йорк, кълна се, ще те сложа в скута си, и ще ти напляскам толкова силно задничето, че ще ти вкарам малко здрав разум в главата.

Вероятно би трябвало да съм ядосана, но заплахата му ме възбуди повече от всичко на света. Освен това, нямаше да го оставя да забрави как започна всичко това.

— Може би, само може би, следващия път ще се замислиш, преди да отвориш вратата само по кърпа на жена, която иска члена ти.

— Хич не ми дреме дори тя да се появи пред дома ми гола и на колене. Единствената жена, която искам, си ти.

Похот и адреналин пламнаха през вените ми и се усмихнах.

— Знам.

Очите му се разшириха леко.

— Какво имаш предвид с това, че знаеш?

— Ако изпитваш към мен, поне половината, от това, което изпитвам към теб, то значи, си толкова влюбен в мен, че дори няма да забележиш, ако се наниже на члена ти докато стоите в църквата насред неделната литургия.

— Влюбена си в мен? — думите бяха изречени бавно и внимателно.

— Ти си най-добрият мъж, който някога съм срещала, Логан Брантли. Разбира се, че съм.

Той ме дръпна вътре и заключи вратата след мен. Погледът му ме изгаряше, когато нареди.

— Кажи го.

— Обичам те.

Устните на Логан смачкаха моите, преди да успея да довърша изречението си и той изля всичките си емоции направо в мен.

Отдръпнах леко глава и го погледнах в очите.

— Сега ти го кажи.

— Мамка му, обичам те, Бенър.

Той ме вдигна на ръце и обвих инстинктивно крака около кръста му.

— Донесох лубрикант — прошепнах, когато той ме отнесе в гаража и ме настани на недовършения капак на колата.

— Ще ме убиеш, жено.

— Само по най-добрия възможен начин.