Мегън Марч
Истински добра любов (22)

Глава 22

Логан

В събота, всички в града излязоха, за да празнуват Деня на Основателя и да вземат участие в годишния парад на главната улица, въпреки ниските температури. Като всяка година, аз бях доброволец да дърпам с пикапа си една от рампите на гимназията, но този път Бенър седеше плътно до мен с ръце обвити здраво около чаша горещо кафе.

Тази седмица доста напреднахме с колата на Боун, но след като говорих с няколко тапицера в радиус от триста километра, все още не бях намерил заместничка на г-жа Борст, без значение колко пари им предлагах. Никой не искаше да се заеме с толкова сложен проект, без да има поне седмица, за да го огледа и обмисли, а без специално създадения интериор бях тотално прецакан.

Все още не се бях признал за победен и се бях заклел, че няма никакъв шибан начин да поискам от Бенър да се извини. Въпреки всички ползи понякога наистина мразех това, че живеех в толкова малко градче.

— Това е нереално — каза Бенър, гледайки през прозореца на колата. — Кълна се, никой не си е у дома точно сега, защото всеки човек от града е тук.

Почти бяхме стигнали до светофара, където имаше тенти с бира и състезания по барбекю.

— В Голд Хейвън не се случва почти нищо друго, освен фестивала, а когато има бирена тента, може да си сигурна, че всички ще излязат навън, за да празнуват. Мамка му, помня, когато Холи доведе съпруга си на Зимния празник. Ако мислиш, че ние с теб получаваме погледи, това е нищо в сравнение с това как зяпаха тях.

Бенър се обърна към мен и повдигна вежди.

— Обзалагам се, че ако пробваме, тази вечер можем да им спретнем страхотно шоу.

— Хей, по-кротко. Получаваме доста внимание, без да се опитваме. Спомняш ли си боулинг залата…

Веселието изчезна от лицето й.

— Добре. Ще се държа прилично. Не казвам, че тогава не се държах така, но отказвам да си тръгна и днес с пликче със замразени кюфтенца.

Синината вече почти не се забелязваше, особено с пласта грим, който бе нанесла на нея.

— Мисля, че това е добър план, скъпа. Ще ти купя бира, ще те нахраня с барбекю и може да погледаме тълпата, преди да те отведа у дома и да те държа будна през цялата нощ.

— Имаме сделка.

Тя ми намигна, а аз намалих, следвайки парадния трафик, преди да завия на ляво, а след това още веднъж, за да спра на паркинга на гаража си и да откача платформата. Един от бащите на децата щеше да я прибере по-късно.

Пред Режещата кучка, Джулиан имаше голяма маса и момичетата от салона раздаваха флаери и малки розови чантички на минувачите.

След като паркирах, помогнах на Бенър да слезе, а всички хлапета от гимназията слязоха от рампата и се насочиха към храната. Обвих ръка около моята жена и я насочих към същата посока.

Джулиан ни махна щом ни видя.

— Добре си прикрила синината!

Бенър й махна, но дори гримът не успя да прикрие изчервяването й.

— Исусе, мина вече седмица. Колко време мислиш, че ще мине, преди хората да забравят за това?

Погледнах надолу към нея.

— Истината ли искаш или искаш да те излъжа?

Тя се намръщи.

— Не съм сигурна.

Опитах да прикрия усмивката си.

— Сигурен съм, че до другия уикенд ще са забравили.

Тя се отдръпна от мен или по-скоро се опита да се отдръпне, но аз не й позволих.

— Лъжеш. Никога няма да забравят, нали?

— Вероятно не, но погледни от хубавата страна. Не е много вероятно някой пак да се опита да те нападне. Ти се държа доста мъжки.

Бенър извъртя очи.

— Наритаха ми задника. Вероятно ще ми трябва реванш, за да се отсрамя.

— Уоу, кечистке. Мисля, че един път е достатъчен.

— Не ме е грижа дали бащата на брат й е спал със сестра си. Или каквото е там. Ако ме нападне отново…

Хванах лицето на Бенър в ръцете си и сложих палец на устните й, опитвайки да не се засмея.

— Ето за това няма нужда да се тревожиш повече. Тя няма да те нападне.

Бенър затвори очи за миг, преди да срещне погледа ми.

— Да продължаваме.

— Добре. Какво мислиш за барбекю?

Тя притисна ръка към стомаха си.

— Нахрани ме. Имам нужда от много храна.

— Това мога да направя.

Наредихме се на опашката и наслагахме на подноса си с месо от барбекюто, печени картофи, царевица и пай. Щом напълнихме чиниите си, намерихме две места в края на една от пикник масите на главната улица, и седнахме един срещу друг.

— Ще взема бира. Искаш ли?

Бенър вдигна бутилката вода, която бе взела, докато пълнихме чиниите си с храна.

— Добре съм. За един момент забравих колко не харесвам бирата. Освен това, мога аз да шофирам, като се прибираме.

— Става — кимнах й, преди да се насоча към тълпата пред тентата с бира. Опашката вървеше бързо, което не бе изненадващо, тъй като Никол работеше зад тезгяха.

— Хей, Логан, какво ще искаш?

— Което е най-хубаво тази вечер.

Тя се обърна и взе две вече пълни пластмасови чаши със светла бира.

— Това е любимата ми, от всички, които има тук — тя млъкна. — Бенър добре ли е след онази нощ? Беше адски епично.

Пъхнах ръка в задния си джоб, за да извадя портфейла си.

— Добре е. — Подадох й парите и тъкмо щях да й кажа още нещо, когато Коди пристъпи към нас.

— Да ви предложа ли нещо, полицай? — попита го Никол.

— Трябва да дойдеш с мен, Никол. Имам няколко въпроса към теб.

Ръцете ми замръзнаха обвити около чашите, докато ги гледах, а всичко, което Еми ми каза за Никол, се върна в ума ми. Няма начин…

Никол направи жест към опашката зад мен.

— Не може ли да почака? Работя.

— На човек му е много по-трудно да те открие, отколкото предполагах. Бях у вас три пъти и никога не беше там. — Начинът, по който говореше Коди, намекваше прекалено ясно, че според него тя го избягва умишлено.

— Съжалявам, че имаш кофти тайминг, но не мога да тръгна точно сега.

Изражението на лицето на Коди стана сериозно.

— В момента моля. Не ме карай да ти нареждам.

Никол примигна.

— Да не би да ме заплашваш с арест?

— Казвам ти, че имам да ти задам въпроси свързани с настоящото разследване, и ми писна да те издирвам из града, за да получа отговорите си.

— Какви отговори?

— Не искаш да го правим тук.

— Има ли някакъв проблем? — Джордан Бърч, дистрибутора на бира за града и мъжът отговорен за бирените тенти, се появи иззад Никол. — Защото имам бира за продаване, а тази опашка не намалява.

— Трябва да намериш някой друг да поеме смяната на Никол. Тя идва с мен.

Погледът на Джордан се стрелна от Никол към Коди и обратно.

— Какво става тук, по дяволите?

— Добре. Ще дойда. Но само защото не искам да давам повод на задниците в този град да клюкарстват за мен, което ще се случи, ако ме измъкнеш насила от тук. — Гласът й бе изпълнен с раздразнение и може би малко страх. Тя погледна твърдо към Коди. — Трябва ли ми адвокат?

Полицаят сви рамене.

— Ако мислиш, че ти е нужен, ти решаваш.

Тя изпъна рамене.

— Нямам нищо за криене, но знам как става. Автоматично ще решиш, че има нещо нередно, ако повикам адвокат. Затова, майната му, ще дойда с теб до участъка и можеш да си зададеш въпросите. И за протокола, това са простотии.

Никол бутна купчина пластмасови чаши от временния бар и тръгна напред. Коди бе по петите й и фактът, че той не си позволи да я изпусне нито за миг от поглед, ме накара да се зачудя, какво ли има полицията срещу нея.

Какво се случва в този град, по дяволите?