Мегън Марч
Истински добра любов (10)

Глава 10

Логан

Отворих входната врата, лицето на Еми беше зачервено, а косата разрошена. Никога не бях я виждал в подобен вид.

Тя се хвърли срещу голите ми гърди и обви ръка около тила ми. Членът ми, твърд като скала, задето нямах търпение да си бия няколко чекии, докато говоря с Бенър по телефона, се притисна неудобно между нас.

Исусе Христе, тя не можеше да улучи по-кофти момент.

— Нямаше при кой друг да отида. Съжалявам, че те безпокоя толкова късно, но трябва да говоря с някой. — Гласът й бе заглушен срещу рамото ми.

— Какво има, Еми? Добре ли си?

Тя поклати глава.

— Всичко е прекалено много.

Изчаках за миг, надявайки се, че тя ще обясни, но Еми не го направи. Погалих рамото й и се заех да я откъсна от себе си.

Съзнавайки, че бях само по кърпа, внимателно откъснах ръцете й от себе си и я бутнах нежно назад.

И тогава усетих бриза.

Копчетата на якето на Еми се бяха закачили за небрежно омотаната около кръста ми кърпа, оставяйки члена ми напълно изложен на показ.

Грабнах кърпата, докато се свличаше към пода, и не погледнах нагоре, докато я омотая отново здраво около себе си.

Очите на Еми бяха станали големи, колкото панички, и тя определено не гледаше към лицето ми, когато вдигна ръка към устните си.

— Мамка му. Извинявай. Аз… ела, влез. Ще изтичам да се облека и се връщам след секунда.

Тя влезе вътре, а аз затворих вратата след нея и се насочих към спалнята през коридора, ругаейки на ум през целия път, докато си мислех, че не можеше да дойде в по-неподходящ момент.

Мамка му. Защо не я изблъсках навън през вратата? Не бързах, докато мислено си наритвах задника, докато обувах широки панталони и тениска, преди да се върна в дневната… и да открия, че е празна.

Откъм кухнята се чу потропване на съдове и се обърнах точно когато Еми вадеше от шкафа две чаши и тогава в носа ме удари аромата на кафе.

— Знам, че не каза точно да се чувствам като у дома, но имах нужда да бъда заета с нещо — тя остави чашите на плота и забърза към мен. — Много съжалявам. Не исках…

Тъй като не исках да чуя извинението й, за инцидента с кърпата, мамка му, бих направил всичко, за да го забравя и да се престоря, че не се е случило, аз я прекъснах.

— Какво има, Еми?

Тя обви с ръце тялото си.

— Просто не съм свикнала да се сблъсквам с подобни неща. За мен не е нормално.

— Какво се е случило?

Изражението й, вече по-спокойно, стана сериозно.

— Полицията досега ме разпитва, повече от час, и никога през живота си не съм се чувствала така разтърсена.

— Коди те е разпитвал? За какво?

Тя се върна в кухнята и напълни чашите с кафе, и сложи лъжичка захар в едното, преди да го плъзне към мен, без дори да пита. Тя повтори процеса с втората чаша и заобиколи плота, за да застане до мен.

С две ръце обвити около чашата, тя ме погледна, а зениците й бяха разширени.

— За всички тези неща с дрогата. Родителите ми притежават една от къщите, които експлодираха. Онази, в която намериха Рой Плантър.

Коди не ми спомена това, но не бях изненадан.

— Те притежават доста къщи, които дават под наем. Да не би да е казал, че това с дрогата има нещо общо със семейството ти?

Харис винаги са били едно от най-богатите семейства в окръга и Домашни вкуснотии бе само малка част от бизнеса, който притежаваха. Притежаваха почти два квадратни километра близо до границата на щата, където се намираше имението им, имаха няколко бунгала и къщата на Еми, която тя строеше от близо година.

Гласът на Еми бе слаб, когато продължи.

— Той не каза направо, че има връзка, но го намекна доста силно. И много от въпросите направо ми изкараха акъла.

— Като какво например?

— За няколко мои работници, които или употребяват, или купуват неща за правене на дрогата. Той искаше да знае дали познавам някой, който изглежда подозрителен.

— Какво му каза?

— Че няма как града ни да е задружен, ако всеки гледа съседа си с подозрение. Тогава всички ще се хванем за гърлата, вместо да се обединим и да видим как да сложим край на всичко това.

Всъщност бях съгласен с думите на Еми. Мразех да гледам хората, как идват в гаража ми и се чудят кой пласира или кой купува съставките нужни за направата на дрогата.

— Какво каза Коди за това?

— Че ако искаме да си върнем града, трябва да бъда по-внимателна и да се оглеждам за клиенти и хора, които не са от града.

Когато спомена за хора, които не са от града, на мига се сетих за Бенър. Изглежда така е станало и с Еми.

— Коди сметна, че е доста голямо съвпадение всичко, което се случи, след като приятелката ти се върна в Ню Йорк.

Гняв пламна в тялото ми.

— Бенър няма общо с никое от тези лайна. Първата къща експлодира още преди да дойде тук.

Еми погледна към мен с толкова невинно изражение, че нямаше начин да е искрено.

— И аз това му казах.

Тя млъкна и отпи от кафето си, все още стискайки чашата толкова здраво, сякаш бе спасението й. Когато най-после срещна погледа ми отново, невинното изражение бе изчезнало.

— Няма да се преструвам, че я харесвам, Логан. Няма да се преструвам, че не съм разстроена, задето я избра пред мен, след като знаеш, че строя онази къща за нас двамата. Но предполагам, че момичетата от малкия град вече не са достатъчно добри за теб.

Искреността на Еми ме изненада, както и коментара й за къщата й. Преебах се, задето не се постарах да избия тази идея от главата й.

Но твърдението й, че не е достатъчно добра за мен ме вбеси. Еми Харис винаги е била принцеса, която седи на пиедестал над всички останали и прави винаги каквото си поиска. Може би затова не я отрязах по-твърдо. Може би ми харесваше, че онази Еми Харис, която не ме харесваше, докато бяхме тийнейджъри, сега смяташе, че струвам повече.

Едва когато Бенър се появи в живота ми, тази трескичка, забита в рамото ми, започна да намалява. И все пак, бе дошло време да изясня нещата с Еми.

— Ще бъда напълно искрен с теб, Еми. Първо, това последното бяха пълни глупости и двамата го знаем. Прекарах толкова много години, в които не бях достоен за никой в този град, и съм последният човек, който ще седне да се преструва, че Голд Хейвън или някой от хората в него, не са достатъчно добри за мен.

Тя изпъна рамене.

— Значи я харесваш повече от мен. Разбрах го. В ума си бях създала приказка, но очевидно, не бях взела под внимание факта, че принцът ще си падне по друга. Знам, че загубих. Не се налага да ми казваш отново.

Фактът, че тя каза загубих все едно съм награда в някаква детска игра ме разяри, но сега това бе без значение. Всичко, което исках, бе Еми да се разкара от кухнята ми, за да мога да се обадя на Бенър. Вече можех да си представя колко добре ще мине разговора.

Еми отпи още една глътка от кафето си, преди да остави чашата на плота.

— Надявам се, че все още можем да си останем приятели, Логан. Мразя да мисля, че това, че си с нея ще промени приятелството ни.

Ако това щеше да я накара да се разкара по-бързо от кухнята ми, то добре, ще се съглася.

— Разбира се.

Тя се усмихна отново, преди да избъбри.

— Предполагам, че е най-добре да тръгвам. Аз просто… не знаех с кой друг да говоря за цялата тази каша. Дори не мога да повярвам, че ми се наложи да преживявам това. Градът ни не е този, който беше преди.

Кимнах.

— Това е истината.

Еми се отдръпна от плота.

— Извинявай, че ти се натресох. — Тя се насочи към вратата, но спря на рамката. — Има още един въпрос, който Коди ми зададе, и наистина, не бях сигурна, какво да му отговоря.

— Какво?

— Попита ме дали знам нещо за Никол или как събира пари, за да купи Бири и Кегли от Бен.

Вдигнах рязко глава.

— Какво?

— Това беше и моята реакция. Казах му, че не я познавам много добре, но всички знаем, че е твърдо решена да купи залата и прекарва всяка минута от деня си в работа, за да го осъществи. Винаги съм й се възхищавала за упоритостта. Тя живее в една от къщите под наем на родителите ми, затова първата ми мисъл бе дали трябва да отида да видя дали си няма собствена лаборатория за метамфетамин.

— Това ли каза на Коди?

Еми поклати глава.

— Не, не исках да соча с пръст. Не мога да си представя, че би го направила, а ти?

Споменът за това, което Никол се опита и не успя да купи от аптеката вечерта, в която с Бенър отидохме на лов за лубрикант изникна в ума ми. Мамка му, няма начин тя да прави дрога. Не мога да го повярвам. Но ако не беше това, значи нещо не се връзваше.

— Познавам Никол от много време и не мога да си представя да пристъпи закона, за да вади пари.

Еми кимна.

— Съгласна съм. Просто ми се стори странно, това е. Е, оставям те. Извинявай отново, че те обезпокоих, Логан. Надявам се Бенър да знае колко страхотен мъж има. Защото, ако не е така… — Еми не довърши, но намекът бе ясен.

Освен това, бе заявление, което не бих пипнал дори с двадесет метрова пръчка.

— Лека нощ. Шофирай внимателно.

Тя отвори вратата и излезе. Затворих и заключих след нея, а мислите ми се блъскаха в дузина различни посоки.

Част от мен искаше да отида на мига в Бири и Кегли и да говоря с Никол, но това не бе моя работа, че да се меся. От друга страна, бяхме приятели и я наглеждах от доста време.

Как събира допълнително пари? Тя работеше на смени в завода и боулинг залата, но бяха минали шест седмици откакто спря да взима смени за смяна на масло в гаража.

Мамка му, мразех дори факта, че мислех за това.

Грабнах телефона си и звъннах на Бенър, напълно очаквайки да ми се навика задето съм отворил вратата на Еми Харис, само по хавлия.

Вместо това ми се включи гласовата й поща.

„Никой вече не оставя гласови съобщения. Ако е нещо важно, пишете ми. А ако се опитвате да ми продадете нещо, вървете да купите торба с пишки.“

И въпреки това, оставих съобщение.

— Бенър обади ми се.

Все още опитвах да остана с отворени очи два часа по-късно, докато гледах Спортен Център, но телефонът ми не звънна и се насочих към леглото.