Мегън Марч
Истински добра любов (31)

Глава 31

Логан

Във вторник взех Олдс 442 от бояджийницата и момчетата там се бяха справили адски добре. Всичко беше перфектно, чак до червените черти. Джок и Рик приключиха с поставянето на седалките и излъскаха всичко в интериора, точно когато часовникът показа пет часа след обед.

Ето точно за такива проекти живеех. И въпреки всички проблеми, ме караше да се чувствам велик.

Може да прозвучи нескромно, но Боун Трашър щеше да бъде един адски щастлив мъж. Специално изработеният скоростен лост пристигна вчера и сега върху дръжката пишеше с черно БТ, обградено от кръстосани кости.

— Знам, че някой трябва да я изведе на пробно каране и, шефе, ти заслужаваш да се прибереш поне една вечер рано… — започна Рик, но аз вдигнах ръка.

— Няма никакъв начин да позволя някой друг да я тества — посегнах към джоба си и извадих портфейла си. — Вие двамата си скъсахте задниците от работа и го оценявам. Отидете пийнете по няколко бири от мен — казах и им подадох петдесетачка.

Джок пристъпи и я взе от ръката ми.

— Не е нужно да ни казваш два пъти, шефе. Хайде, Рик. Може да се състезаваме до Бири и Кегли.

Рик изсумтя и хвърли още един изпълнен с копнеж поглед към Олдс-а, преди да ми кимне.

— Някой ден ще имам една такава за себе си. Всеки път щом ги довършим и се налага да ги върнем на собственика, отнасят по едно парче от сърцето ми.

Думите му ме накараха да се замисля за нещо, за което не се бях сетил по-рано. Имаше жена, родена да кара черешовочервен кабриолет, и тъй като тя бе напълно уникална, не можеше да е нещо, което човек просто да кара из квартала. Веднага щом се върнем от Нашвил, щях да започна да търся кола за Бенър, и това щеше да е проект, с който с радост щях да я изненадам. Освен това, тя не знаеше, че този уикенд ще ходи в Нашвил, но довечера щях да й кажа. Сигурно умираше да излезе поне за минута от Голд Хейвън и да отиде в истински голям град със Старбъкс.

Момчетата излязоха и чух да палят пикапа си навън. Измъкнах телефона, за да се обадя на Бенър, но в същия миг той започна да звъни и видях името на Боун Трашър на екрана.

— Хей, Боун.

— Времето ти изтече, а аз имам огромни планове за тази кола. Кажи ми, че е готова, Брантли.

— Готова е.

— Мамка му, слава Богу. Това ще е епично. Моето момиче ще бъде там и ще я изненадам, като я помоля да се омъжи за мен, след това ще излезем на сцената с колата и ще го обявим. Вчера купих пръстен и всичко каквото трябва.

— Мамка му, човече. Поздравления. Уау. — Ако си спомням правилно, гаджето на Боун беше друга кънтри певица. Дребно същество, което изглеждаше и пееше по-скоро като поп звезда. Предпочитах кънтри звученето на Холи и то не заради познанството ни.

— Уау, е точната дума. Мамка му, никога не съм мислил, че ще доживея деня, в който ще искам да се завържа за една жена, но тя е първата, която можеше да разбере какъв е животът ми и няма нищо против това.

— Това е страхотно. Радвам се, че колата е готова, за да може да реализираш плановете си.

— Всичко при теб наред ли е? Ще доведеш ли със себе си градското ти момиче, за да ви покажа как да се забавлявате? Имам ВИП пропуски и за двама ви и апартамент, където да пренощувате, за да не се налага да шофирате след шоуто. Пресконференцията и фотосесията със списанията за класически коли в събота ще започнат по обед, за да мога да се появя и да им кажа всичко за проекта, преди да трябва да отида зад сцената, за да се тревожа за звука и всякакви такива простотии. И мамка му, ще правя предложение за брак в събота вечерта. Исусе Христе. Чак сам не мога да повярвам.

— Утре ще бъда там с колата. На сутринта ще я кача на затворено ремарке и можем да я докараме направо на стадиона, за да не се тревожиш за нищо.

— Идеално. Ще кажа на моите хора да подсигурят, че за утре вечер ще имате резервации. Благодаря, че успя да се справиш, човече. Тези дни не всеки държи на думите си, но знаех, че ти ще го направиш. Холи каза много добри работи за теб, а тя умее да преценява хората.

— Оценявам гласуваното доверие. Радвам се, че си доволен.

— И най-добре се готви да разшириш бизнеса си. Дружките ми вече обмислят да използват услугите ти, а все още дори не са видели колата.

Широка усмивка разтегна устните ми.

— Готов съм за всичко, което поискат.

— Идеално. Сега ще ходя да се срещна с бъдещия си тъст за вечеря и да му поискам позволение да се оженя за момиченцето му. Мамка му. Не съм бил толкова нервен откакто излязох за първото си шоу.

— Не мисля, че е възможно да ти каже „не“ — казах, надявайки се да съм прав. Освен това бях адски изненадан задето Боун споделя всичко това с мен.

— Прав си. Аз съм Боун Шибания Трашър. Ще се справя. Утре ще видя теб и колата си — каза той, преди да затвори.

Повече от когато и да е било, наистина се радвах, че всичко се получи. Сега просто трябваше да направя един приятен и спокоен тест драйв на колата с Бенър и да направя няколко проверки за последен път, преди да я кача на платформата на сутринта.

Почуках с пръст няколко пъти по екрана на телефона си, преди да отворя последното съобщение на Бенър и да напиша.

ЛОГАН: Искаш ли да дойдеш в гаража ми? Ще те изведа на разходка с кола.

МОЯТА ЖЕНА: Някой каза ли разходка с кола? Там съм. Дай ми няколко минути да се приготвя. Цял ден съм до лакти затънала в членове.

Засмях се и пъхнах телефона обратно в джоба си, преди да се насоча към вратата и да я отворя. В мига, в който пристъпих навън, Джулиан ми махна от прозореца на Режещата кучка и аз също й махнах. Тя излезе, пресече улицата и пъхна глава в гаража.

— Уау, по дяволите. Това ли е колата на Боун Трашър? Мамка му. Страхотна е.

— Определено е. Утре той ще я види за пръв път.

— Искаш да кажеш, че утре ще мърсува за пръв път в нея, защото адски страхотни мъже като него правят точно това.

— Нямам намерение дори да подхващам подобен разговор с теб.

— Е, просто казвам. Ще я караш ли?

— Чакам Бенър да дойде.

— Преди това може ли да говоря за нещо с теб?

— Какво има?

— Ами ходих в окръжния регистър, за да подновя разрешителното си за практикуване на бизнес, и видях тази репортерка да рови из публичните данъчни регистри, търсейки дела и разни такива неща.

— И?

— По рано днес, чух някой да казва в Домашни вкуснотии, че тя интервюирала доста хора и споменала, че ти си бил доста полезен. И най-добре е да повярваш, че много хора бяха шокирани от това.

— Не съм й казвал нищо.

— Може би ще е добре да изясниш това. Сега всички си мислят, че си й издал някоя огромна тайна, защото тя е заявила, че е на крачка от това да разкрие случая.

— Нямам време за тези простотии. Имам бизнес, който да ръководя, и определено няма да позволя на тези глупости да ми пречат.

— Както кажеш, Логан. Но реших, че ще искаш да знаеш.

— Ще го имам предвид.

— Чул ли си нещо за Никол? Попитах Коди, докато го подстригвах, но, разбира се, той не ми каза нищо.

Поклатих глава. Толкова бързах заради крайния срок, че не бях имал време да потърся Никол.

— Единственото, което знам, е, че не се мярка много наоколо.

— Видях я да работи в боулинг залата, но вечерта беше спокойна и всички чакаха Роузи да отнесе напитките им по масите, вместо да отидат сами до бара. Както изглежда, публичното мнение вече я е осъдило и то не в нейна полза.

— Тя не се занимава с тези идиотщини. И ти, и аз го знаем.

Джулиан сви рамене.

— Само защото ни е приятелка, не значи, че е светица, Логан. Страхотна работа си свършил с колата. Хубаво е човек да види, че още един човек от градчето ни се справя добре в живота, особено с всички ужасни неща, които се случват напоследък. Ще се видим по-късно.

Махна ми с ръка и напусна гаража, оставяйки ме да се чудя дали този град някога ще бъде отново същият.