Мегън Марч
Истински добра любов (38)

Глава 38

Бенър

Следващият ден премина със скоростта на светлината. Пресата и списанията за коли изгубиха ума си по уникалните детайли, които Логан бе направил специално за колата на Боун. Стоях отстрани, докато гледах гордо как моят мъж получаваше похвалите, които заслужаваше. У дома ни чакаше голяма каша, но точно сега това, което се случваше тук, бе от най-голямо значение.

Щом отговорите на въпросите на репортерите приключиха, Боун ни покани да присъстваме на проверката на звука. Зейн Фриско вече бе на сцената, упражнявайки изпълнението си.

— За арогантен задник, той не е лош изпълнител — заяви Боун.

— Тогава това теб, какъв те прави?

Въпросът бе зададен от глас зад сцената. Всички се обърнахме натам и Холи Уикс пристъпи напред.

По дяволите, за жена, която е родила наскоро, тя изглеждаше адски добре. Ако не беше снаха на най-добрата ми приятелка, може би щях да изпитам лека ревност, когато я видях да прегръща Логан.

— Виж се. Гордостта на Голд Хейвън — каза тя.

— Мисля, че това си ти, Холи.

— Можем да си споделим титлата — каза тя, а като направи крачка назад, Боун я стисна в прегръдките си.

— Хей, малко майче. Чудех се кога ще дойдеш. Не съм казвал на никой, както ме помоли — заяви Боун.

— Благодаря ти. Реших, че ще е по-лесно да се върна на сцената, ако никой не го очаква. — Когато Боун пусна Холи, тя се обърна към мен. — Ти трябва да си Бенър. Толкова се радвам най-после да се запознаем лично. Много ти благодаря, че наглеждаше къщата на баба. С бебето…

— Не е нужно да ми благодариш. Аз ти благодаря, че позволи на бездомния ми задник да се нанесе там. Ще я държим под око, обещавам ти.

Тя погледна от мен към Логан.

— Изглежда всичко върви така, както би трябвало.

Крейтън се появи зад нея.

— Бенър. Радвам се да те видя отново и то не в пресата.

Сестра му бе най-добрата ми приятелка, тъй че преди време може да се каже, че бяхме кошмарът на Пи Ар екипа му. Обаче знаех, че тайничко той смята, че съм невероятна.

— Стига де, Крей. Израснах го. Е, почти. Имаше инцидент с кутия с пениси, докато бяхме в Голд Хейвън…

Крей поклати глава.

— Не искам да знам, нали? — когато просто се усмихнах, вниманието му се насочи към Логан, преди да се върне на мен. — Никога не съм мислил, че добряците от пущинака са твой тип.

В мен пламна нужда да защитя мъжа си.

— Гледай какво говориш с тази твоя милиардерска уста, Крейтън Карас. Не ми дреме кой е баща ти. Аз ще…

Логан ме прегърна през кръста и ме дръпна към себе си.

— Всичко е наред, Брус. Отдавна сме се помирили с него.

— Добре, вие двамата. Достатъчно. — Холи вдигна малко розово вързопче, чийто ушета бяха покрити от ръцете на Крейтън — Няма да се карате пред Роуз.

Мъничкото носленце и розовата устичка на детенцето стопиха всички ругатни, които ми бяха на устата, и с които смятах да засипя Крейтън Карас. И тогава си спомних думите на Логан за децата.

Никога не бях си помисляла О, Боже, мой, и аз искам едно такова! но точно сега, мисълта се заби в мен. Силно.

— Може ли да я поддържа? — малко бях ужасена задето въобще попитах, тъй като никога не бях държала бебе.

— Разбира се — каза Холи. — Искаме да се чувства спокойна с всички хора, които изявяват желание да я държат.

— Ще ми покажеш ли как?

Холи се усмихна, когато я постави в ръцете ми.

— Отдава ти се.

Ръцете на Логан се притиснаха към мен малко по-силно за миг и имах чувството, че той ще се опита да ме напомпи възможно най-скоро. И за пръв път в живота ми, тази мисъл не ме ужаси.

— Мамка му. Страхотна картинка си, Бенър — каза Боун, преди да се обърне към Холи. — Крей може да се оправи с бебето за малко, нали? Нека обсъдим песента, докато отиваме към сцената.

— Довели сме и бавачката.

— Напълно способен съм да се грижа за дъщеря си — заяви Крейтън.

И за да докаже думите си, когато Роуз започна да хленчи в ръцете ми, той се приближи и я взе от мен.

— Тихо, сладкото ми момиченце. Татко е тук. От какво имаш нужда? — когато тя продължи да хленчи, той заяви. — Добре. Ще имаш пони като станеш на четири. И нито ден по-рано. А за мазератито ще трябва да изчакаш, докато станеш на шестнадесет, и преди това ще взимаш уроци по тактическо шофиране.

Смехът на Холи проехтя във въздуха.

— Господ да ни е на помощ, ако имаме още деца. Ще банкрутираме ако трябва да им купуваме всичко, което той им обещае.

Обаче бебето млъкна и заспа спокойно в ръцете на баща си. Той стрелна Холи с поглед.

— Работи.

— Може би, ще иска мустанг, като майка си.

— Ако прилича поне малко на майка си, ще я държа заключена докато стане поне на четиридесет. Не, задраскай това, дори да не прилича на теб, ще го направя така или иначе. Да вървим, мъничкото ми сладурче. Татко ще те заведе обратно в автобуса ни. Ще прочетем още няколко глави от Съседа милионер, за да минава времето, докато мама се занимава с нейните звездни работи.

Ако преди две години някой ми бе казал, че ще чуя тези думи от устата на Крейтън Карас, щях да помисля, че е пиян и вероятно надрусан.

Холи поклати глава, когато той тръгна надолу по коридора, зад сцената и към това, което предполагах, че е задният изход водещ към автобусите.

— Той купи чисто нов автобус, само за да може да превърне половината от него в детска стая. Кълна се, без мен, това момиченце ще бъде адски разглезено.

— Мисля, че на това му се казва баланс.

— Добре, стига с приказки за бебета. Нека творим малко музика, Уикс.

Боун и Холи отидоха на сцената, а ние с Логан останахме там, където бяхме и гледахме. Те наистина творяха магия.

След час се върнахме в хотела, където да се срещна със стилистката изпратена от асистентката на Боун, за да направи косата и грима ми за концерта, но щом стигнахме до лобито, Логан ми каза да вървя сама, защото бил забравил да се погрижи за нещо.

— Ако не се върна на време, нека шофьорът да те отведе на концерта и ще се срещнем там.

Не спорих, тъй като знаех, че той иска всичко да е перфектно с колата на Боун за шоуто.

— Върви. Направи това, което е нужно.

Той ме целуна силно, преди да се обърне и да се отдалечи.

И ще излъжа ако кажа, че не останах да се насладя на гледката на перфектния му задник, докато излизаше от хотела.

* * *

БЕНЪР: Тръгвам към стадиона. Ти там ли си вече?

МОЯТ СЕКСИ МЪЖ: Скоро ще бъда.

Погледнах към шофьора и се зачудих къде, по дяволите, бе Логан, ако не на концерта. Мислех, че е там и работи по колата, но дали не бях пропуснала нещо? Кой знае.

Когато колата забави ход и охраната ни въведе през задния вход, от който влязохме вчера, аз пъхнах телефона в чантата си.

Прическата и гримът ми бяха перфектни, и бях влюбена в сребристата блуза, дизайнерската дънкова пола и ръчно направените кожени ботуши, които ми донесе стилиста. Изглеждах като част от кънтри концерта.

С ВИП-пропуска закачен на шията ми, аз се насочих към вратата, през която си тръгнах по-рано днес и охраната ми махна да вляза. Асистентката на Боун ме чакаше вътре.

— Къде е Логан? След теб ли е?

— Мислех, че вече ще е тук, но предполагам, че ще дойде всеки момент.

Тя изглеждаше доста подразнена, вероятно защото й създавахме още работа, но го прикриваше добре.

— Ако дойдеш с мен, ето там е ВИП стаята, в която може да си вземеш вечеря и напитка. После ще те заведа на мястото, от където да гледаш шоуто, преди Зейн да излезе.

Огледах стаята, в която ме остави, и реших да изчакам и да ям с Логан, когато пристигне, обаче си поръчах джин с тоник на бара.

Зейн Фриско застана до мен.

— Бърбън. Най-добрия, който имаш — каза той на бармана, преди да се обърне към мен, докато изстисквах лимон в питието си.

— Изненадан съм, че мъжът ти те е оставил сама, облечена така.

— Той ще дойде всеки момент. А и вече го уверих, че няма за какво да се тревожи.

— Е, как класно сладурче като теб се оказа с механик от Кентъки?

Повдигнах вежди.

— Някой е правил проверки. Какво сега да не би и ти да си падаш по Логан?

— Още обмислям дали да му дам да си сложи ръцете на Чалънджъра ми.

— Би бил идиот, ако не го направиш. Той е адски добър. — Запазих за себе си факта, че в момента гаражът му бе развалина. Ако Зейн още не го знаеше, не беше моя работа да го осветлявам по въпроса.

Червенокоса жена, чийто зърна бяха едва прикрити от бялото горнище, ни прекъсна подавайки маркер към Зейн.

— Зейн, имаш ли нещо против да ми подпишеш блузата?

Прочетох надписа СКАЧАМ ЗА ФРАНКО на гърдите й.

Зейн взе маркера от ръката.

— С радост. Как се казваш, скъпа?

Възползвах се от възможността и избягах в другия край на стаята, точно когато влезе Крейтън Карас с кенгуру върху дизайнерската му риза. Бебето бе с лице към него, а на гръбчето й, върху кенгуруто с блестящи розови букви пишеше ФЕН № 1 НА МАМА.

— Исусе Христе, Крей, кой би помислил, че можеш да бъдеш така улегнал, или че мъж с бебе може да бъде така секси?

— Изглежда, че и ти самата си на път да улегнеш. Гриър ме осветли този следобед, като говорихме. Планираш да заживееш за постоянно в Кентъки?

Кимнах.

— Да.

— Впечатляваща промяна.

— Понякога промените са хубаво нещо.

— Не е нужно да се оправдаваш пред мен. Имам слабост към онзи град, дори само заради това, че в него е родена най-невероятната жена, която съм срещал. — Лицето му стана трезво. — Но чувам, че напоследък там се случват някой… не особено позитивни неща.

Не знам защо той реши да се изрази по заобиколно относно епидемията, дали беше заради хората наоколо или заради бебето, което спеше с главичка притисната към него.

— Може и така да се каже.

— С какво мога да помогна?

Тихичко му разказах за репортерката, за шефа на полицията, за къщите превърнати в лаборатории и най-после за гаража на Логан.

— Репортерът и ченгетата нямат ли никаква следа?

Отпих от питието си.

— Не знам. Но не мисля, че имат.

— Мога да изпратя там екипа си, за да започне разследване. Имам интерес града да стане отново какъвто беше.

— Може би ще е от полза.

— Имате ли нужда от екип за възстановяването на гаража? Мога да изпратя два. Те ще вдигнат бизнеса на Логан на крака за нула време?

Щедростта му ме изуми.

— Сериозно ли?

— Няма да е безплатно, но няма да го таксувам за бързото изпълнение.

— Защо?

Крейтън сви рамене.

— Защото мога. И може би, защото Логан Брантли ми помогна да осъзная какво е истински важното нещо в живота ми — той сгуши главичката на Роуз в дланта си, а палецът му се раздвижи напред-назад по пухкавата й косичка.

— Ще му кажа, когато пристигне.

— Значи това ще е сега.

Обърнах се и проследих погледа на Крейтън, виждайки Логан да върви към нас. Той носеше черна риза, страхотни изтъркани дънки, каубойски ботуши в черно и кафяво, и бейзболна шапка, като на Боун Трашър, със скръстени кости отпред.

Майко. Мила. Искаше ми се да му скоча. И майната й на публиката.

Той пристъпи към мен и се наведе, за да ме целуне по устните.

— Извинявай, че закъснях. Имаше нещо, което трябваше да направя.

— Ела да ме потърсиш по-късно, Брантли. Ще поговорим за това колко бързо можем да вдигнем бизнеса ти отново на крака. — Крейтън се обърна и си тръгна, преди Логан да успее да отговори нещо.

Логан ме погледна.

— Той сериозен ли е?

Кимнах.

— Мисля, че според него ти е длъжник. И по този въпрос ще ти дам един съвет. Когато Крейтън Карас ти предложи помощта си, приеми я. Особено този път. Той може да изглежда като арогантен задник, защото е такъв, но може да бъде и много свестен, когато пожелае.

Логан се замисли над това за миг.

— Ще говоря с него. — Ръката му се обви около мен. — Но първо искам да говоря с теб. — Той ме дръпна далеч от тълпата и надолу по коридора.

— Какво правиш?

— Ще видиш.

Той ме отведе на мястото, където Олдс 442 чакаше Боун да я изкара на сцената.

— Искаш да се сбогуваш с колата?

Логан поклати глава.

— Не. Вече го направих. Тя постигна целите си и сега е ред Боун да й се наслаждава.

— Тогава какво правиш? О, мамка му, искаш отново да го направим в нея, този път на задната седалка?

Той отново поклати глава.

— Не. Имам да кажа нещо.

Сериозният му тон ме притесни.

— Какво има? — нещо в държанието му ме накара да се чувствам нервна.

— Мислех да избера някое по-лъскаво местенце за това, но не е моят стил. Аз съм просто мъж, който работи с ръцете си и има страст към реставрирането на коли.

— Ти си много повече от това — казах аз, но той вдигна ръце, правейки ми знак да замълча и се зачудих какво е намислил. Сърцето ми блъскаше силно в гърдите от нервно очакване.

— Стоях в тази кола, когато осъзнах, че ако не те имам в живота си, значи нямам нищо, Бенър. Всичко, което искам, губи смисъла си, ако не си до мен, за да го споделим.

Той измъкна нещо от джоба си и падна на едно коляно.

О, Боже, мой. Очите ми се напълниха със сълзи, когато той взе ръката ми, поднасяйки към нея малка сребърна халка със… със знака на Х-мен върху нея.

— Точно сега, не мога да ти купя огромния диамантен пръстен, който заслужаваш, но някой ден ще го направя.

Сълзи потекоха по лицето ми.

— Обичам те, Бенър Риджънт и искам да станеш моя съпруга. Омъжи се за мен.

Плачейки кимнах и се отпуснах на колене пред него.

— Не искам голям диамантен пръстен. Искам само теб.

Логан плъзна пръстена на Х-мен на пръста ми.

— Добре, защото в момента това е всичко, което мога да ти предложа.

Той обхвана лицето ми с ръце и целуна устните ми. Не знам колко време сме стояли така, вкопчени един в друг, но по едно време някой прочисти гърлото си зад нас.

— Ъм… извинявайте, че ви прекъсвам, но всеки момент ще започваме. Трябва да…

Логан се изправи и ми помогна да стана на крака, преди да ме вдигне на ръце.

— Ще се разкараме от пътя ви.

Той ме понесе навън в коридора и се натъкнахме на Боун, който стоеше на вратата на съблекалнята си.

— Е, мамка му. Трябваше да ме изпревариш, нали?

От къде знаеше той? Последвах погледа му към лявата си ръка. Е, предполагам, че пръстена ни е издал.

— Не се опитвам да те разстроя, но няма и да се извинявам.

Когато Логан ме сложи да стъпя на крака, Боун го тупна по рамото.

— Поздравления и на двама ви. — Той посегна към джоба си и измъкна пръстен с огромен диамант. — Не съм бил така адски изнервен през целия си живот. Никога не съм си мислил, че ще направя това. Дано полетът й да не закъснее. Само това ще кажа. Трябваше да бъде тук преди три часа, но е изпуснала по-ранния полет.

— Успех — казах, облягайки се на Логан.

Боун кимна и затвори вратата на съблекалнята си.

Логан погледна надолу към ръката ми.

— Кълна се, ще ти взема…

Вдигнах ръка и притиснах два пръста към устните му.

— Не. Това сме ние, Логан. И този пръстен е перфектен.

Той издърпа ръката ми и потърка с пръст буквата Х на пръстена.

— Трябваше да играя осемнадесет аркадни игри, за да събера достатъчно билети, че да го взема. И трябваше три пъти да сменям игрите, докато намеря тази, с която да спечеля нужните билети.

— Затова ли закъсня? — смях изригна от гърдите ми.

— Да.

Обвих ръце около тила му и зацелувах до полуда бъдещия си съпруг.