Метаданни
Данни
- Серия
- Истински добри (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Real good love, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ralna, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 76 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Мегън Марч
Заглавие: Истински добра любов
Преводач: Ralna
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10146
История
- — Добавяне
Глава 23
Бенър
Очевидно, всичко, което трябваше да направя, за да може всички да говорят за епичния ми бой в боулинг залата, беше да изчакам следващата сочна клюка да удари Голд Хейвън. И не ми се наложи да чакам дълго.
— Чу ли, че Коди Рийвс току-що арестува Никол Хирам?
— Какво?
Разговорът започна на пикник масата, на която седях, преди Логан да се върне с бирата си. Оглеждах тълпата за него и го видях да приближава. Веднага щом седна прошепнах.
— Току-що чух, че Никол…
Изражението му потъмня.
— Исусе, случи се преди 2 минути. Хората тук са адски бързи, когато стане въпрос за клюки.
— Значи е истина — прошепнах малко по-високо.
Логан поклати глава.
— Той просто я извика да й зададе няколко въпроса. Това е.
Шумът от разговорите зад нас стана по-силен и Логан вдигна поглед над рамото ми.
— Значи тя е виновна за експлодирането на всички тези къщи? Само за да купи боулинг залата? Срамно е какви неща вършат хората тези дни за пари.
— Да ви кажа знаех си. Винаги съм мислила, че има нещо нередно в това момиче.
Ръката на Логан се сви в юмрук върху масата, а кокалчетата му побеляха. Той нямаше как да я защити от клюките и знаех, че това го разярява. Но последното нещо, от което имаше нужда, бе да избухне и хората да започнат да говорят за него.
— Искаш ли да довършим храната у дома? — попитах аз. Вечерята ни така или иначе беше в кутийки, затова нямаше да е проблем да си я занесем вкъщи. Логан взе бирата си и я изпи на един дъх, преди да кимне.
— Аз ще карам — казах, когато той изпи и другата бира. Просто исках да се разкараме от тук.
Само след минути бяхме навън от тентата, вървейки към пикапа му.
— Мамка му, не мога да повярвам — каза Логан, а гласът му бе дрезгав и изпълнен с раздразнение. — Няма начин Никол да смесва тези боклуци. Тя не е такъв човек. Защо, по дяволите, ще си скъсва задника от работа, както прави, и на края ще реши, да тръгне по този път?
Той отвори вратата на шофьора за мен и ми помогна да се кача в пикапа. Имах само тридесет секунди да измисля отговор, докато той заобиколи колата и седне до мен.
— Не казвам, че го прави, но може би… понякога хората си скъсват задниците от работа, но не успяват да спестят достатъчно пари, че да се измъкнат от отчаянието си, и когато се появи по-лесно решение, те може да решат, че това не е най-лошата идея на света.
Юмрукът на Логан се блъсна в таблото.
— Това не е тя. Познавам я от цяла вечност и, мамка му, отказвам да повярвам, че би направила нещо такова.
Запалих пикапа и го погледнах, без да мога да сдържа повече въпроса, който ми се въртеше в ума от мига, в който чух клюките.
— Защо ще пътува 80 километра посред нощ, за да й откажат, когато опитва да купи нещо от аптеката?
Той се обърна и ме погледна твърдо.
— Трябва да има някакво обяснение. Като това, защо ти имаше тест за бременност, макар дори за миг да не се бе замислила, че може да си бременна.
— Туше — понаместих се на шофьорската седалка. — Къде отиваме? В моята или в твоята къща?
— Не съм в настроение да спя на мъничкото ти легло тази вечер.
— Добре — завъртях волана и насочих колата към къщата на Логан.
Обикновено, винаги тишината между нас бе някак успокоителна и приятна, но не и тази вечер. Буквално се гърчех на шофьорското място, толкова неудобно се чувствах, и не знаех какво да кажа, за да оправя нещата.
— Може би фактът, че я разпитват, е добър. Все пак, това значи, че взимат разследването на сериозно, нали?
Логан се облегна назад на седалката, а стиснатите му в юмруци ръце лежаха на бедрата му.
— Само защото националните новини научиха какво се случва и тук се домъкна някаква репортерка. Шериф Тимънс ще изглежда некомпетентен, ако не си вдигне задника и не започне да се опитва да стигне до дъното на всичко това.
— Каква репортерка? — завих от светофара на ляво, насочвайки се към крайния квартал.
— Мемфис някоя си от канала за разследвания.
Стрелнах с поглед Логан.
— Мемфис Локууд? Тя е доста печена. Виждала съм нейни разследвания на различни неща в Ню Йорк. Повечето случаи й са за корупция и спорове.
— Да, точно тя. Тук в града е.
Шок премина през мен, докато чаках една кола да завие, преди да продължа напред. Ако Мемфис Локууд бе тук, то Голд Хейвън щеше да привлече много повече внимание, отколкото, когато Холи Уикс спечели Кънтри Мечти и се превърна в звезда.
— Да се надяваме, че не е чула, че са извикали Никол за разпит, защото това е последното нещо, което се нуждае да знае.
Логан погледна през прозореца.
— Да, да се надяваме.