Мегън Марч
Истински добра любов (15)

Глава 15

Бенър

Да вляза в Бири и Кегли на следващата вечер, заедно с ръката на Логан в долната част на гърба ми, ми даде усещане за притежание, което не бях изпитала миналия път, когато бях тук. Боулинг залата беше пълна с хора и почти всички маси на бара бяха заети.

— Какъв е поводът? — попитах Логан.

— Пей-пър-вю боксов мач. Никой друг наоколо няма програмата, а и повечето хора не искат да дадат петдесет или повече долара, за да го гледат. Бен обикновено го пуска тук в бара и навалицата, която хапва и пийва, докато гледа, обикновено покрива загубите.

Огледах препълнената зала и кимнах. Имаше смисъл, макар това да не беше нещо, за което бих се сетила, че може да напълни една боулинг зала. Жените бяха облечени в кънтри стил… дънки съшити със сребърни конци и кристали залепени по задните джобове, кожени чанти с ресни, пъстри каубойски ботуши и тесни горнища с триъгълни деколтета.

Лицата на няколко от тях светнаха щом видяха Логан, но израженията им показаха силно разочарование, щом осъзнаха, че съм застанала до него.

Проклятие, предполагам, че Джулиан е била права. Волтури обикалят около моя мъж. Явно й дължах повече благодарност, задето ми се обади, отколкото осъзнавах. Разбирах разочарованието на нечии лица, тъй като ако аз имах последен шанс с Логан, и ако го изгубех, щях да бъда наистина разочарована.

Осъдителните им погледи се плъзнаха по блестящите ми ботуши Лобутен, по тесните ми дънки, сексапилната-но-класна черна туника и фан-тас-тич-на-та ми страхотна огърлица… едно от няколкото неща, които купих с новото си наследство. Кристалите Сваровски, черният оникс и златната верижка улавяха светлината и привличаха погледите към шията ми.

Джулиан, точно жената, която исках да видя, се насочи към мен и Логан, с питие в ръката и мъж по петите й.

— Хей, градско момиче. Мислех, че си се изнесла от тук завинаги. Бих казала, че нямам никаква идея защо си се върнала, но много добре знам причината. Както и да е, ако Волтури те накъсат на парченца, може ли да взема огърлицата ти?

Логан обви ръка около раменете ми. Тонът му бе твърд.

— Разбира се, че се върна. И никой няма да си позволи да каже нещо на Бенър, докато съм наоколо — той погледна лошо към мъжа с Джулиан, което ме изненада.

Джулиан се засмя.

— Може би, а може би не. Но определено ще имат да кажат доста неща, веднага щом се отлепиш от нея.

Изпънах рамене.

— Хей, мога да се оправям и сама. Голямо момиче съм.

— Ще ми кажеш, ако някой те обиди, и аз ще се разправям с него — заяви Логан.

Усмихнах се сладко и му отвърнах.

— Няма да има с кой да се разправяш. Ще бъда добре. — Погледнах към Джулиан. — Кой е приятелят ти?

Мъжът протегна ръка към Логан.

— Хубаво е да те видя отново, Брантли.

— Мич — тонът на Логан бе студен и той не се здрависа с мъжа.

— Хайде момчета, беше преди много време. Освен това, Логан, ти си този, който нарита задника на Мич.

— Без лоши чувствам, човече — каза Мич, вдигайки и двете си ръце във въздуха.

Погледът ми се местеше от Мич към Логан, все едно гледах мач по Пинг-понг, не че някога го бях правила. Като изключим Форест Гъмп, предполагам.

— Какво пропускам? — попитах, когато осъзнах, че никой няма намерение да ми каже какво се случва и неудобната тишина тежеше много, като се има предвид, че това беше вечер, в която с Логан възнамерявахме да се забавляваме.

— Мич реши, че е негова работа да ми нарита задника, когато научи, че ще изведа сестра му на среща?

— Моля? — попитах, слагайки ръце на кръста си.

— Това беше преди години, градско момиче. Дишай дълбоко — заяви Джулиан.

— Някои неща не се забравят лесно — тихо заяви Логан.

— Виж, човече, съжалявам. — Мич пъхна ръце в джобовете си. — Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че предпочитам ти да й беше надул корема, а не онова лайно, за което се омъжи година след като завърши? Той е пияница. Рядко си вдига задника от фотьойла в хола им, и то само, за да харчи парите, които тя е изкарала, работейки на половин ден в аптеката, за порно и оръжия. Мамка му, иска ми се да я бях бутнал в колата ти, вместо да я измъкна от нея, защото тогава животът й щеше да е адски по-хубав от този, който живее в момента.

Напрежението в раменете на Логан намаля осезаемо.

— Съжалявам, че тя преживява всичко това. Не го знаех.

Мич поклати глава.

— Тя не казва на никой. Прекалено много се срамува. Опитвам се да я накарам да го напусне от години, но тя просто ходи на църква и казва, че ще намери начин сама да носи товара.

— И аз се опитах да я убедя да го напусне, когато дойде в салона ми — каза Джулиан. — Но тя не иска да чуе нищо от никой.

— Това е толкова тъжно — не исках да го казвам на глас, но всички ме погледнаха, а Мич кимна.

— Определено не е това, което искам за сестра си.

Джулиан се облегна на него и Мич обви ръце около раменете й.

Логан протегна ръка към него.

— Добре, нека заровим томахавката. Мисля, че си се пребил повече отколкото аз бих могъл да го направя.

Мъжът поклати глава.

— Поне мога ли да те почерпя една бира? — предложи Мич.

Логан погледна надолу към мен.

— Искаш ли да поръчаш някаква храна, а аз ще взема питиета и ще намеря маса?

Погледнах към опашката пред прозореца за храна и към тълпата около бара.

— Разбира се. Какво ти се яде?

— Чийзбургер. Средно препечен. С всичко и кошничка пържени картофи.

— Добре.

Направих крачка встрани от него, но ръката му бързо ме дръпна обратно.

— Не забравяш ли нещо?

Объркана повдигнах глава, за да срещна погледа му.

— Не?

Логан ме пусна и вдигна ръка, за да хване брадичката ми и да наведе главата ми назад, преди да ме целуне по устните. Сините му очи блестяха и силно подозирах, че това бе начинът на Логан да предяви правата си над мен, пред цяла тълпа хора.

— Вие двамата сте адски сладки заедно — каза Джулиан, преди двамата с Мич да се смесят с тълпата следвани от Логан.

Обърнах се и се насочих към опашката за храна, но не се сдържах да погледна през рамо. На половината път към бара Логан спря, за да се здрависа с още един мъж, и двамата се залюляха на пети, както правеха почти всички мъже, започвайки разговор.

Минах леко настрани, за да го виждам по-добре, но някой ме блъсна по рамото.

— Гледай къде стъпваш.

Обръщайки глава, отворих уста да се извиня, но спрях думите, преди да излязат от устата ми. Беше блондинката, която говореше простотии за мен с дружките си в Пигли Уигли, когато дойдох за пръв път в града. Онази, която смело уведомих, че Логан е намерил клитора ми, G-точката ми и задната част на гърлото ми.

— Моля?

— Казах, най-добре да гледаш къде стъпваш, малка градска кучке.

Е, това беше незаслужено и напълно грубо.

— Може би ти трябва да внимаваш какво говориш — изрекох колкото е възможно по-учтиво.

— Защо? Боиш се, че Логан ще плъзне члена си в устата ми и ще забрави за съществуването ти? Обзалагам се, че той няма да намери края на гърлото ми, тъй като мога да го поема целия надолу в гърлото си.

— Сериозно? Да не би току-що да се похвали с уменията си да правиш свирки на всеослушание в боулинг залата? Уау.

Докато се чудеше как да ми отговори, аз я огледах от глава до пети. Проскубана руса коса, с два пръста тъмни корени, които отчаяно имаха нужда от внимание, тясна розова блуза, която не стоеше никак добре на фигурата й, и още по-тесни дънки, които бяха с ниска талия и караха кръста й да прилича на излял се от формичката си мъфин.

— И какво смяташ да направиш?

— Смятам да ти предложа да отидеш да ти боядисат тези корени, за да можеш да си намериш свой мъж, вместо да мечтаеш да имаш моя.

Мъжът на опашката пред мен, почти с размерите на мечка гризли, се обърна назад, очевидно заинтересован от разговора ни.

— Мама му, тук ще стане женски бой, може ли да отидем навън, така че повече хора да му се насладят? Залагам си парите на теб, сладурче. — Той ме погледна и гласът му бе уверен и някак мил, но предположението му, че ще се бием, бе абсурдно.

— Млъквай, Стан. Ще й наритам задника и ще отскубна тези екстеншъни направо от главата й.

Това вече ме накара да се разсмея.

— О, скъпа. Толкова си заблудена, че дори не можеш да разпознаеш истинската коса от фалшивата. Само защото ти носиш екстеншъни, не значи, че и другите го правят. Как се казваше по тези места? Благословено да е сърцето ти?

— Изгоря, Триша — каза Стан, имитирайки много добре Аштън Къчър от шоуто му Това шоу от 70-те.

— Млъкни, Стан. Не се меси.

Стан поклати глава.

— Мамка му, няма начин. Това може да е по-добро и от истинския бой. Нека взема малко пуканки от машината. Веднага се връщам. Не започвайте без мен.

Когато Стан се отдалечи, аз направих крачка напред на опашката, надявайки се, че като й обърна гръб, Триша ще си тръгне, но други двама мъже на опашката пред нас продължиха да ни гледат. Раменете на Триша се стегнаха и имах чувството, че сега ставаше вече въпрос на чест.

— Защо не се върнеш там, от където дойде? В Ню Йорк няма ли милион мъже или нещо такова?

Засмях се.

— Не точно и не, няма да си тръгна.

— Вероятно си спала с всеки един от тях и след като всички знаят каква отрепка си, се е наложило да пропътуваш стотици километри, за да започнеш наново. Жени като теб дават лошо име на всички нас.

— Може би би искала да спреш до тук, защото звучиш нелепо.

Тя вирна циците си и скръсти ръце под тях.

— Ще те изхвърлим от града, ако се наложи. Не си мисли, че няма да го направим.

Предположих, че тя говори за малката си дружина от супермаркета, но не осъзнаваше, че с думите си ме правеше още по-решена да остана.

— Може да се пробвате.

— Момчета, ще поръчвате ли или не.

Двамата мъже стоящи през прозорчето за храна ни зяпаха като идиоти, затова се възползвах и пристъпих пред тях. Нямаше нужда да се занимавам с госпожа Кофти Боядисана Коса С Тъмни Корени и лошото й настроение тази вечер. Бях тук с Логан и животът бе прекрасен.

— Добър вечер, аз бих искала да поръчам. Два чийзбургера, средно препечени, с всички добавки и голяма кошничка с пържени картофи.

Момичето, което изглеждаше не по-възрастно от шестнадесет, записа поръчката ми с разширени очи. Тя определено бе чула последните думи, които си разменихме с Блонди Грознокоренова.

— Има ли нещо друго?

— Не, това е всичко. Благодаря.

Тя ми даде сметката и плъзнах парите към нея.

— Задръж рестото.

— Благодаря — тя ми подаде червена пластмасова плочка с номер. — Ще ви донесем поръчката, когато е готова.

Благодарих й отново и този път се обърнах по-внимателно. И да, Триша и двамата мъже все още стояха там, чакайки, един Господ знае какво, а Стан бързаше към нас с картонена кофичка пуканки в ръка, пъхайки по цяла шепа в устата си на всяка крачка.

— Момичета, готови ли сте да пренесем това навън? Вече имаме залози!

Погледнах го лошо.

— Мисля, че си в грешка. Не се бия на паркингите пред боулинг залите или на каквото и други паркинги.

Лицето на Триша се изкриви в гневна гримаса.

— Прекалено си добра за това, така ли? Трябваше да се досетя, че ще си тъпа курва, която не може да задържи мъжа си.

Скръстих ръце на гърдите си, стиснала здраво пластмасовото номерче между пръстите си.

— Наистина ли искаш да паднеш толкова ниско? Просто така хвърляйки думата с К? Да не би боевете в бара да са нещо, което правиш за забавление през уикенда?

— Уличница — изсъска тя.

Погледнах към тавана, сякаш нещо може да ме спре да не направя нещо, за което ще съжалявам. Все едно това някога е действало. Май в крайна сметка щях да спретна малко шоу на грамадния мъжага.

Милостиви Боже, моля те, спри ме да не изкъртя зъбите на това момиче, защото тогава вероятно ще трябва да платя да й сложат фасети и ще съм бясна, задето зъбите й изглеждат по-добре от моите. Амин.

Поемайки дълбоко дъх, срещнах изпълнения с омраза поглед на Триша.

— Ти си само парче задник за него. Ще те нарита, когато приключи с теб и ще те остави да пълзиш обратно на четири крака там, от където си дошла, макар че вероятно си свикнала да прекарваш времето си в тази поза.

Мамка му, тя наистина се опитваше да ме разяри… и сега успя. Темпераментът ми пламна, а тълпата около нас се сгъсти.

— Точно сега, трябва да мислиш как да си опазиш лицето, защото ако продължаваш няма да ти остане кожа по него, Триша. Сериозно, отстъпи. Не ми дреме какви простотии ми говориш…

— Обзалагам се, че ще ти дреме ако Логан Брантли се зарови до топките в задника на Еми Харис. Ти си само загрявка за това, което той иска наистина.

Това беше. Приключих с това да бъда добра.

— Ходи си го начукай, или по-добре, ходи го начукай на брат си дето е роден от кръвосмешение.

Устата й зейна отворена и явно бях улучила болен нерв, защото тя се хвърли към мен с боен вик.

— Да не си посмяла да говориш за брат ми. Майка ми не знае!

Дори не успях да осмисля думите й… в ума си стигнах само до мамка му, какво по дяволите… преди тя да забие юмрук в лицето ми.

Болка експлодира в лицето ми, когато юмрукът й се заби в бузата ми, и аз залитнах назад, падайки по гръб. Още една вълна от болка премина през мен, когато гръбнакът ми се срещна с пода на боулинг залата.

И изведнъж, Триша беше върху мен и чух Стан да крещи.

— Женски бой! На живо в Бири и Кегли! — той имитираше страхотно спортен коментатор, приканвайки да дойдат още хора.

Вдигнах ръце, опитвайки се да защитя лицето си, и съжалявайки, че не бях се записала на уроците по джиу-джицу във фитнеса преди няколко години. Триша опита да ме удари, но аз вдигнах лакът, отбивайки атаката. И мамка му, тя бе много по-тежка отколкото изглеждаше, все едно върху мен беше сложен чувал с пясък притискащ ме към пода.

Всички крещяха, а аз просто се опитвах да се прикрия… докато тя не посегна към чисто новата ми огърлица.

О, мамка му, кучка такава, не. Това са Сваровски. Грабнах ръката й и започнах да я извъртам, докато тя не изкрещя, а някой я вдигна от мен.

— Видяхте ли какво направи тя? Тази кучка! Тя ме нападна! — пищеше Триша, опитвайки да надвика тълпата около нас.

Някой докосна рамото ми и аз се дръпнах, преди да чуя дълбокия глас на Логан.

— Уоу, Брус. Аз съм. Добре ли си? — лицето на Логан бе изкривено от гняв.

Понечих да кимна, но остра болка премина от бузата ми, през гърба и задника ми, карайки очите ми да се напълнят със сълзи. Проклятие, нямаше да плача пред тези хора.

— Мамка му. Не си добре.

— Добре съм — подсмръкнах и прехапах устната си. — Просто малко ме боли. Тя е по-тежка, отколкото изглежда.

Още един човек клекна до мен. Никол.

— Тя вече бе изпила три уискита с кола и говореше простотии за теб, още преди да дойдете. Кълна се, треската в рамото й не е намаляла още от гимназията. Искаш ли да й наритам задника заради теб, тъй като Логан е прекалено добър мъж, че да набие жена?

Логан изръмжа нещо, но главата ми пулсираше прекалено силно, за да изтърпя алфа ръмженето му точно сега.

— Просто искам да се прибера у дома.

— Връщайте се по масите си. Тук няма нищо за гледане — извика Бен, докато се полюшваше към нас, опирайки се на бастуна си. — Мамка му, кажи ми, че не те е наранила. Ще изгубя всичко, ако решиш да ме съдиш.

Логан ми помогна да се изправя на крака и погледнах възрастния мъж.

— Не е ваша вината. Трябваше да отстъпя.

Когато ми подаде бяла торбичка, я погледнах, без да помръдвам.

— Нямам замразен грах или пържола, но имам малко замразени кюфтенца, които да подържиш малко на лицето си. Мамка му, дори може да ги задържиш и по-късно да си ги опържиш. Аз черпя.

Мислех, че в този момент никой не може да каже нещо, което да ме разсмее, но изглежда Бен доказа, че греша.

Цялото ми тяло се разтресе и Логан се стегна, притискайки ме към гърдите си в прегръдка.

— Скъпа, не плачи. Мила, адски съжалявам, че те доведох тук тази вечер.

Но аз не се сдържах. От гърдите ми изригна толкова силен смях, че чак от очите ми потекоха сълзи.